Добри поличби
Шрифт:
Десетината души седяха там час след час, придумваха, умоляваха обещаваха с пластмасови усмивки. Между обажданията си водеха бележки, посръбваха си кафенце и се чудеха на дъжда, който се сипеше зад прозорците. Оставаха на пост докрай, като оркестъра на „Титаник“. Не можеш ли да продадеш двойно гланциране във време като това, значи не можеш да го продадеш никога.
Лиса Мороу говореше:
— … вижте сега, бихте ли ме оставили само да довърша, сър, и да, разбирам, сър, но вие само… — А после, като се усети, че сърът току-що й е затворил, додаде: — Майната ти, сополивецо.
Затвори телефона.
—
Набра следващия номер в списъка.
Лиса никога не бе искала да става продавачка по телефона. Искаше й се да е дама от международното висше общество, но нямаше нужното завършено средно образование.
62
Прекъснат полов акт (лат.) — бел.прев.
Де да беше достатъчно прилежна, та да я приемат в международното висше общество или поне за зъботехничка (вторият й избор на професия), или пък всъщност за каквото и да е, различно от продавачка по телефона тъкмо в този офис, животът й щеше да бъде по-дълъг, а вероятно и по-съдържателен.
Може би не чак толкова по-дълъг, като се вземат предвид обстоятелствата — нали беше Денят на Армагедон, — но поне с няколко часа по-дълъг.
Ако става въпрос, всичко, което трябваше да направи, за да живее по-дълго, беше да не звъни на номера, който току-що бе набрала и който фигурираше в списъка, в най-добрите традиции на списъците за поръчки по пощата от десета ръка, като дома на господин А. Дж. Кроули в Мейфеър.
Но вече го беше набрала. И беше изчакала да звънне четири пъти. И беше казала „Ох, пак телефонен секретар“, и беше посегнала да затвори.
Но тогава нещо изпълзя от слушалката. Нещо много голямо и много сърдито.
Приличаше малко на личинка. Огромна сърдита личинка, направена от хиляди и хиляди дребни личинки, които всичките се гърчеха и пищяха, милиони устица на личинки, които се отваряха и затваряха бясно и всичките до едно крещяха „Кроули“.
То престана да пищи. Залитна сляпо — като че се опитваше да разбере къде е попаднало.
И се разпадна.
Нещото се разпадна на хиляди и хиляди гърчещи се сиви личинки. Те заляха килима, бюрата, Лиса Мороу и деветимата й колеги, навряха се в устите им, в ноздрите им, в дробовете им; заровиха се в плътта, в очите, в мозъците, в ума, като едновременно с това се размножаваха като подивели, изпълваха стаята с трупаща се каша от гърчеща се плът и лепкава пихтия. Всичко това започна да се стича, да се съсирва в едно огромно цяло, което изпълваше стаята от пода до тавана и меко пулсираше.
Сред масата от плът се отвори уста — за всяка от не точно устните бяха залепнали влакна от нещо мокро и лепкаво — и Хастур произнесе:
— Имах нужда от това.
Прекарването на половин час в капана на телефонния секретар с единствена компания съобщението на Азирафел не беше направило нрава
Нито пък перспективата да му се налага да докладва в Ада и да обяснява защо не се е върнал преди половин час и още по-важно защо Кроули не е с него.
Провалите не му бяха слабост.
Плюсът обаче беше, че поне знаеше какво съобщение е оставил Азирафел. И това знание вероятно щеше да откупи продължаването на неговото съществувание.
Пък и без това, размишляваше той, като ще се налага да се изправи пред възможния гняв на Мрачния съвет, поне нямаше да е на гладен стомах.
Стаята се изпълни с плътен дим с миризма на сяра. Когато димът се разнесе, Хастур го нямаше. В стаята не беше останало нищо освен десет скелета, оглозгани до шушка, и няколко локви стопена пластмаса тук-таме с някое лъскаво парченце метал, което някога може и да е било част от телефон. Да си била зъботехничка, щеше да е много по-добре.
Но да погледнем откъм светлата страна — всичко това само доказва, че злото съдържа в себе си семената на собственото си унищожение. Точно сега из цялата страна хора, които щяха да се изнервят и ядосат само още мъничко, защото са ги извадили от хубавата вана или пък не са им произнесли правилно името, вместо това се чувстваха необезпокоявани и в мир със света. В резултат на акцията на Хастур вълна от нискостепенна доброта плъзна отявлено сред народонаселението и милиони хора, които в крайна сметка щяха да пострадат от леки душевни охлузвания, всъщност не пострадаха. Така че всичко си беше наред.
Колата нямаше да я познаете. Надали имаше и сантиметър по нея, дето да не е нащърбен. И двата фара бяха строшени. Капаците на джантите отдавна ги нямаше. Приличаше на ветеран от стотина убийствени дербита.
Тротоарите бяха лоши. Пешеходният подлез — още по-зле. Най-гадното беше прекосяването на река Темза. Поне предвидливо се беше сетил да затвори всичките прозорци.
И все пак той се намираше тук и сега.
След неколкостотин метра щеше да излезе на шосе M40 — сравнително чист път до Оксфордшър. Имаше една-единствена пречка: между него и открития път се намираше M25. Пищяща, сияйна лента от болка и тъмна светлина 63 .
63
Всъщност това не е оксиморон. Това е цветът след ултравиолетовия. Техническото му обозначение е инфрачерно. В опитни условия се вижда съвсем лесно. За да осъществите опита, просто изберете една по-ячка тухлена стена с възможност за добър разбег, наведете глава и атакувайте.
Цветът, който се плисва на изблици отвъд очите ви, отвъд болката точно преди да умрете, е инфрачерно… Одегра. Нищо не може да я прекоси и да оцелее.
Във всеки случай нищо смъртно. Ала не беше сигурен какво би причинила на един демон. Не можеше да го убие, но никак нямаше да е приятно.
Полицията беше блокирала входа на надлеза отпред. Изгорели останки — някои все още горяха — свидетелстваха за участта на предишните коли, на които се бе наложило да минат по надлеза над тъмното шосе.