Добри поличби
Шрифт:
Така че вместо това той рече:
— Според мен преди около километър и половина просто сте завили в погрешната посока. Вятърът е съборил табелата.
Непознатият се усмихна.
— Тъй трябва да е било — рече той. Оранжевите пламъци, които трепкаха под него, му придаваха почти пъклен вид.
Вятърът духна Тайлър откъм колата и той усети как веждите му се опърлиха.
„Извинете, младежо, но колата ви гори, а вие седите вътре, без да изгаряте, а тя случайно на места е нажежена
Не.
Не трябва ли да попита човека дали да не се обади в Автомобилната асоциация?
Вместо това той обясни подробно как се стига до базата, като се мъчеше да не се блещи.
— Страхотно. Много съм ви задължен — рече Кроули и започна да вдига стъклото.
Р. П. Тайлър беше длъжен да каже нещо.
— Извинете ме, младежо — рече той.
— Да?
„Искам да кажа, не е нещо, което няма да забележите — колата ви гори.“
Огнен език близна овъгления калник.
— Ама че странно е времето тук, а? — рече неловко Тайлър.
— Така ли? — попита Кроули. — Честно казано, не бях забелязал. — И той зави обратно по селския път с горящата си кола.
— Вероятно защото колата ви гори — тросна се Р. П. Тайлър. Дръпна каишката на Щуци и помъкна зорлем кученцето нататък.
До Г-н Главния Редактор Сър,
Бих искал да привлека вниманието ви към една неотдавнашна тенденция, която забелязах сред днешните младежи, а именно да не обръщат внимание на съвсем разумните предпазни мерки за безопасност при шофиране. Тази вечер ме помоли да го упътя един господин, чиято кола…
Не. Зад волана на кола, която…
Не. Гореше…
С все по-влошаващо се настроение Р. П. Тайлър се затътрузи по последната отсечка от пътя към селото.
— Хей! — извика Р. П. Тайлър. — Йънг!
Господин Йънг беше в градината отпред и пушеше лула в шезлонга си.
Това беше доста по-свързано с факта, че наскоро Дирдри беше открила заплахата от пасивното пушене и беше забранила да се пуши вкъщи, отколкото той би си признал пред съседите. И това никак не му подобряваше настроението. Нито пък това, че господин Тайлър го нарече „Йънг“.
— Да?
— Твоичкият Адам.
Господин Йънг въздъхна.
— Сега пък какво е направил?
— Знаеш ли го къде е?
Господин Йънг погледна часовника си.
— Предполагам, че се готви да си ляга.
Тайлър се ухили — с изопнати устни, тържествуващо.
— Съмнявам се. Видях го с неговите дяволчета и с оня отвратителен мелез преди няма и половин час да отпрашва с колело към базата.
Господин Йънг пафна с лулата.
— Знаете колко са строги там — рече господин Тайлър, в случай че господин Йънг не е схванал.
— Знаете го синчето
Господин Йънг извади лулата от устата си и внимателно огледа чибука.
— Хммм — рече той. — Разбрах — рече той. — Така — рече той. И се прибра.
Точно в същия миг четири мотора спряха със свистене на стотина метра от главния вход. Ездачите им изключиха двигателите и вдигнаха стъклата на каските си. Е, поне трима от тях ги вдигнаха.
— Доста се надявах, че ще нахлуем през бариерата — рече Война мечтателно.
— Само щяхме да предизвикаме неприятности — рече Глад.
— Чудесно.
— Искам да кажа, неприятности за нас. Електрическите и телефонните кабели трябва да са прекъснати, но са длъжни да имат генератори, а радио няма как да нямат. Ако някой почне да докладва, че терористи са нападнали базата, хората ще вземат да действат логично и целият План ще се провали.
— Хъ.
ВЛИЗАМЕ, СВЪРШВАМЕ РАБОТАТА, ИЗЛИЗАМЕ, ОСТАВЯМЕ ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА ДА СЕ РАЗГРЪЩА — заяви Смърт.
— Не си го представях така, братлета — рече Война. — Не съм чакала хиляда години само за да си поиграя с някакви си жички. Не е драматично, така да се каже. Албрехт Дюрер не си е губил времето да дялка Четиримата Копченатискачи на Апокалипсиса, това със сигурност го знам.
— Мислех си, че ще ехтят тръби — обади се Замърсяване.
— Погледнете го така — намеси се Глад, — това е просто основната работа. После ще препускаме. Както си трябва. На крилете на бурята и прочие. Трябва да проявите гъвкавост.
— Не трябваше ли да се срещнем с… някого? — попита Война.
Не последва ни звук освен металическия шум на изстиващите мотори.
После Замърсяване произнесе бавно:
— Знаете ли, и аз не мога да твърдя, че съм си го представял така. Мислех си, че ще е… ами някой голям град. Или голяма страна. Ню Йорк може би. Или Москва. Или самият Армагедон.
Отново се умълчаха.
После Война се обади:
— Ама всъщност къде се намира Армагедон?
— Как се сети да питаш — рече Глад. — Все смятах да проверя.
— Има един Армагедон в щата Пенсилвания — обясни Замърсяване. — Или май беше в Масачузетс — абе някъде там. С много типове с големи бради и яко черни шапки.
— Тц — обади се Глад. — Според мен е някъде в Израел.
МАУНТ КАРМЕЛ.
— Аз пък си мислех, че там отглеждат авокадо.
И КРАЯТ НА СВЕТА.
— Така ли? Те това е то авокадо.
— Май веднъж съм ходил там — обади се Замърсяване. — В стария град Мегидо. Точно преди да рухне. Хубав град. Интересна царска порта.