Досиетата „Орегон“

Cussler Clive

Хуан вече мислеше напред. Не познаваше много хора на пристанището на Владивосток, но имаше връзки в Санкт Петербург и Москва. Всъщност неколцина от предишните противници от Студената война работеха в личната охрана на капиталистическите олигарси от новото поколение, а други бяха станали богаташи.

— Отивам в Москва — заяви Кабрило.

— Не бързай толкова, шефе — възрази Марк. — Може и да се наложи да отидеш там, но има и друг начин.

— Да го чуя.

— Мислех си колко ще е трудно да открием четиридесет руски гангстери и какво средство може да използваме, за да ги накараме да говорят.

Дълго разговаряхме с Майк Холбърт и двамата стигнахме до извода, че руснаците вероятно нямат представа с какво се занимават тези компании. Вероятно основателите на „Търговски консултанти“, „Търговия Аякс“ и другите плащат на руснаците такса, за да използват имената им, и те не знаят нищо.

— Говориш за фиктивен директорски съвет на фиктивна компания.

— Точно така. Няма начин да ги хванеш.

— Тогава докъде стигаме? — попита Хуан, леко раздразнен, че Мърфи го изпреварва с хипотезите.

— До човека, основал компаниите.

— Чакай. Един човек ли каза?

— Да.

— Прецакали са се — възкликна Кабрило. Раздразнението му се превърна във вълнение, когато осъзна какво има предвид Мърфи.

— Разбира се, шефе — засмя се Марк. — Всички бутафорни компании имат две общи неща. Всяка притежава част от „Маус“, който всъщност по документи се нарича „Майс“, мишки, но мисля, че грешката е в превода. А второто е, че всичките са основани от един адвокат в Цюрих, Рудолф Исфординг.

— Не съм го чувал.

— Няма причина да си го чувал, поне допреди няколко минути.

— Какво се е случило преди няколко минути? — предпазливо попита Кабрило.

— Исфординг е посочен като главния свидетел в най-големия финансов скандал в Швейцария, откакто се разбра, че са съхранявали злато за нацистите. Бил е заловен в мрежа за изпиране на мръсни пари, бързо е схванал какво го чака и е сключил изгодна сделка с швейцарската прокуратура. Мащабът на разследването се разширява с всеки ден. Предявени са обвинения към неколцина президенти на банки и двама министри от кабинета са подали оставка. И сега следователите разследват швейцарските представители в Обединените нации за евентуално взимане на подкупи. Може би има връзка с милиардите долари, които покойният ръководител на организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат е скрил в Швейцария, и тепърва ще се изяснява. Изглежда, няма граници колко високо или далеч може да стигне скандалът.

— И всичко заради Исфординг?

— Той е бръкнал в множество мръсни джобове.

— Ако ООП е замесена, изненадан съм, че още не е убит.

Макс Ханли се ухили.

— Ще му благодарят с атентатор камикадзе едва след като палестинците намерят парите си.

— Къде е Исфординг сега?

— Задържан е, за да се осигури безопасността му, в затвора „Регенсдорф“ в покрайнините на Цюрих. През последните пет месеца са го виждали само на специалните прокурорски заседания на съда. Карат го с брониран микробус. Не позволяват на репортерите да се приближат до него, но на снимка, направена с мощен телеобектив, се вижда човек с бронирана жилетка и лице, увито в бинтове. Слуховете, разпространявани в швейцарската преса, твърдят, че по време на съдебната процедура са му направили пластична операция и ще му дадат нова самоличност, след като свидетелства в съда.

— Брониран микробус? —

повтори Хуан.

— С полицейски ескорт. Бих казал, че това е алтернативата, вместо да търсиш четиридесет руснаци, които може би не знаят нищо — отвърна Марк. — Не съм споменавал обаче, че ще е по-лесно.

— Позволяват ли му свиждания? — попита Кабрило. Вече мислеше какво ще използва като средство, за да накара адвоката да говори. Исфординг беше сключил изгодна сделка с швейцарските власти. Защо би я изложил на риск, като разговаря с Корпорацията за бутафорните компании, които е основал? Кабрило трябваше да използва въображението си, за да измисли нещо оригинално.

— Посещава го само съпругата му.

Това разби на пух и прах идеята му да се опита да го заплаши в стаята за свиждания. Щом не можеха да го разпитат в затвора и едва ли разрешаваха на Исфординг да говори с някого в съдебната зала, възможностите за избор бяха много ограничени. Кабрило разигра наум стотина сценария, но не измисли нищо. Е, не съвсем нищо, но онова, което му хрумна, беше адски трудно осъществимо.

— Сигурен ли си за връзката с ООП? — попита Хуан.

— Репортажите са оскъдни, но информацията се вмества в корупционната му схема.

— Би трябвало да е достатъчно. Дори слуховете може да са ни от полза.

— Какво се върти в конспиративното ти съзнание? — попита Ханли.

— Все още съм твърде объркан, за да ви кажа. Безумни неща. Има ли снимки на съпругата на Исфординг?

— Не би трябвало да е трудно да се намерят в архивите на вестниците.

— Добре, действай. Отивам в Цюрих да огледам на място и да видя дали идеята ми ще може да се осъществи. Къде се намирате в момента?

— В Източнокитайско море, на двеста мили северно от Тайван — отвърна Макс.

— А „Маус“?

— На двеста мили пред нас. Решихме, че толкова е обхватът на радара им. Изпращаме безпилотен самолет на всеки дванадесет часа, за да видим какво става там и дали нещо се е променило. Засега само теглят на буксир сухия док. Нищо необичайно.

— Освен че корабът в трюма му е откраднат в открито море.

— Е, да.

„Маус“ изминаваше сто и петдесет мили на ден, така че до Тайпе им оставаше само ден и половина. Хуан обаче все още беше убеден, че плавателният съд ще промени курса си и ще се отправи в друга посока. Тайван беше модерна демократична страна и прекалено добре уредена, за да могат пиратите да я използват като база за операциите си. Кабрило беше сигурен, че ще продължат към Виетнам, Филипините или Индонезия.

Това означаваше, че ако иска да се добере до Рудолф Исфординг, няма да може да разчита на „Орегон“ като оперативна база, а щеше да се нуждае от уникалните му възможности, ако смяташе да изиграе номера, който беше измислил. Хуан изчисли разстоянията и времето, като включи и пробега на хеликоптера „Робинсън R–44“ в защитения хангар под палубата. Ако възнамеряваше да вземе екипировка или персонал от „Орегон“, разполагаше с малко време да го направи, докато корабът минаваше покрай Тайван. Стигнеха ли до Южнокитайско море, щяха да са твърде далеч от сушата, за да правят прехвърляния. Със свито сърце пресметна, че има само два дни, след като стигне до Цюрих, за да разбере кой и какво ще му трябва от „Орегон“, преди корабът да се отдалечи.