Гай-джин

Клавел Джеймс

— Не можем да допуснем въоръжено посещение в Киото! Винаги съм повтарял: нужни са ни английски говорители, преводачи, на които да се доверяваме — те ще ни съобщават какво точно гласят техните отвратителни послания!

— Не е необходимо — процеди през зъби Тояма, дебелата му гуша се тресеше от гняв. — Оскърбителното нахалство на този гай-джин не е за вярване, равносилно е на обявяване на война. На такова нахалство се отвръща с кръв. — Телохранителите се раздвижиха. — Това е обявяване на война. Добре. След три-четири дни ще предприема изненадващо нападение срещу Колонията и ще приключа веднъж завинаги с тези глупости.

— Това ще

е бака. Да не рискуваме. Бака! — повтори Анджо повече заради телохранителите; някой от тях можеше да е таен поклонник на шиши или привърженик на соно-джой. — Колко пъти да повтарям: никакво нападение все още, дори изненадващо.

Тояма още повече пламна.

— Йоши-сан — започна той, — можем да ги смажем и да подпалим Йокохама, нали? Можем, нали? Не мога да понеса такъв срам, много ми дойде!

— Прав си, разбира се, че можем лесно да унищожим Йокохама, но Анджо-доно има право — не можем да се справим с флотата им. Предлагам да продължим както преди — отвърна спокойно Йоши, макар изобщо да не се чувстваше спокоен. — Ще им сервираме разредена чорбичка, но без рибата: ще им предложим среща със Съвета на старейшините след тридесет дни, ще се оставим да ни придумат за след осем дни, а ще отлагаме колкото е възможно по-дълго.

— Ще се срещна с тези кучета само на бойното поле.

Йоши обузда яда си.

— Сигурен съм, че ще постъпиш, както реши роджу, но предлагам вместо теб на срещата да присъства друг: Мисамото.

— А! — всички се вторачиха в него.

— Той ще бъде превъзходен заместник.

Анджо се обади:

— Този глупав рибар никога няма да б…

— Ще го облечем в официални дрехи, ще го научим как да ги носи, осем дни са предостатъчни. Той вече заприлича на самурай, макар да не се държи като такъв. За щастие не е глупав и е толкова изплашен, че ще направи всичко, което му заповядаме, а най-важното — ще ни каже истината, която сега не ни достига. — Йоши забеляза, че Анджо пламна. Останалите се престориха, че не виждат.

— А после, Йоши-сан?

— Ще проведем срещата тук, в замъка.

— И дума да не става — възрази Анджо.

— Разбира се, първо ще им предложим Канагава — отвърна му раздразнен Йоши, — после ще се оставим да ни убедят да се срещнем тук.

— И дума не може да става — повтори Анджо с одобрението на останалите.

— Ще използваме замъка като примамка и ще можем да отлагаме отново, дори с цял месец — ще умрат от любопитство, а ние ще ги допуснем само във външната част. А защо не и в замъка? Всички водачи на гай-джин по своя воля ни се навират в ръцете? Ще ги вземем за заложници, тяхното присъствие ни дава прекрасна възможност да ги оплетем още повече.

Те го зяпаха, изгубили равновесие. Да ги вземем за заложници ли?

— Това е една от многото възможности — търпеливо отвърна Йоши — нуждаеше се от съюзници в предстоящата схватка. — Ще си служим с коварство и ще ги оплетем с копринени нишки, ще използваме собствената им слабост срещу тях самите, никаква война — докато не се изравним по сили с флотите им.

— Чак тогава ли? — пръски слюнка изхвърчаха от устата на Адачи. Закръгленото човече бе най-богатият от всички тях и в жилите му течеше кръвта на Торанага, както и в жилите на Йоши. — Ти наистина ли вярваш, че трябва да се занимаваме с тези кучета, докато не се сдобием с флота като тяхната?

— Или с достатъчно

голямо оръдие, с което да пазим бреговете си от тях. Нуждаем се само от една-две торби със злато и те ще се изпотрепят помежду си, за да ни продадат оръжията, с които ще ги изгоним от нашите води. — Йоши се намръщи. — Според слуховете пратеници от Чошу вече се опитват да купят пушки от тях.

— Ах, тези кучета! — Тояма се изхрачи от яд. — Все това Чошу. Колкото по-скоро ги надвием, толкова по-добре.

— И Сацума — измърмори Анджо за всеобщо удоволствие и погледна Йоши. — А и останалите!

Йоши се престори, че не разбира какво загатва противникът му. „Няма значение — помисли си той, — денят наближава.“

— Можем да се справим с всички врагове един по един — а не накуп.

Тояма изхриптя:

— Гласувам да заповядаме на всички приятелски настроени даймио веднага да увеличат данъците и да се въоръжат. Аз започвам от утре.

— „Да посъветвам“ е по-подходящата дума — каза внимателно Адачи и пресуши купичката си с чай. Изискани букети украсяваха лакирания поднос пред всеки от тях. Той сподави прозявката си отегчен и изгарящ от нетърпение пак да си легне. — Моля, продължи с твоя план, Йоши-доно; как ще гласуваме за него, преди да се запознаем с всички подробности?

— Сутринта преди срещата Анджо-сама за нещастие ще легне болен, о, толкова съжаляваме. Тъй като няма да присъства целият роджу, не ще можем да вземем никакви обвързващи решения, но ще ги изслушаме и ще се опитаме да постигнем компромис. Ако не се стигне до компромис, тогава ще приемем с подходяща почтителност да „представим желанията им пред целия Съвет при първа възможност“ — и ще отлагаме и отлагаме, докато не изгубят самообладание и не допуснат грешка.

— Защо смяташ, че ще се съгласят наново отлагане? — попита Анджо, доволен, че не се налага да застане лице в лице с гай-джин, не се доверяваше на Йоши и се чудеше какъв ли номер е скроил.

— Кучетата са доказали, че предпочитат да преговарят, а не да се бият, те са страхливци — продължи Йоши. — Макар че могат лесно да ни надвият, очевидно не им стиска.

— Ами ако не се съгласят и тази безочлива английска маймуна осъществи заплахата си и тръгне за Киото? Какво ще стане? Не можем да го допуснем при никакви обстоятелства!

— Съгласен съм — категорично заяви Йоши и всички се напрегнаха. — Това означава война… война, която в крайна сметка ще загубим.

Тояма тутакси се обади:

— По-добре да се бием като мъже, отколкото да станем роби като китайците, индийците и всички останали варварски племена. — Старецът хвърли поглед към Йоши. — Ако слязат на сушата, ще гласуваш ли за война?

— Незабавно! Всеки опит за насилствено слизане на сушата — където и да е — ще бъде предотвратен.

— Добре тогава. Надявам се, че ще дебаркират. — Тояма бе удовлетворен.

— Войната ще бъде катастрофа. Надявам се да преговарят и с ловкост да ги откажем от тази лудост. — Йоши продължи по-рязко: — Ще сполучим, ако сме достатъчно хитри. Междувременно да се съсредоточим върху по-важни въпроси: Киото и възвръщането на контрола над нашите „Порти“, враждебно настроените даймио, как да намерим достатъчно злато, за да закупим оръжия, да модернизираме и екипираме войските си — както и тези на преданите ни съюзници — и да не позволим Чошу, Тоса и Сацума да се въоръжават под предлог, че ще ни подкрепят просто за да ни нападнат по-бързо.