Гай-джин
Шрифт:
— Ще се научиш — рече Ори. — А аз никога. Ти ще участваш в нашето ново правителство, — а аз никога.
— Защо казваш това?
— Аз съм се заклел в соно-джой, вече съм съчинил предсмъртното си стихотворение и го рецитирах на Шорин в нощта на нападението. Бака, че се самоуби толкова рано. — Ори пресуши чашата си, наля си последните капки и нареди да донесат нова манерка. Погледна Хирага втренчено. — Чух, че твоят господар Огама щял да прости на всички шиш и от Чошу, ако публично се отрекат от соно-джой.
Хирага
— Баща ми ми писа. Това не означава нищо за нас — за шиши от Чошу.
— Според слуховете Огама контролира „Портите“, изолирал е всички останали — дори, че се водят нови битки между неговите войски и на Сацума.
— Много даймио се подвеждат от време на време — изрече равнодушно Хирага, не му харесваше как потръгна разговорът, забеляза, че с всяка изпита чаша Ори става все по-сприхав. Тази вечер Райко пак го бе предупредила, че Ори е димящ вулкан. — Всички отдавна сме приели, че нямаме нищо общо с делата и престъпленията на нашите наследствени вождове.
— Ако Огама задържи „Портите“, може да възвърне властта на Императора и да превърне соно-джой в свършен факт.
— Може би ще успее, може би вече го е сторил.
Ори пресуши чашата.
— Ще се радвам да напусна Йокохама. Покварата витае във въздуха. По-добре да дойдеш с мен в Киото. Това гнездо на лъжци може да те опорочи.
— За теб ще е по-безопасно да идеш в Киото без мен. Дори и без коса могат да ме разпознаят.
Внезапен вихър премина по сламения покрив и един отворен капак на прозореца изтрака. Те му хвърлиха поглед за миг, после пак се заеха с пиенето. Сакето ги бе отпуснало, но не бе разпръснало подмолните им настроения, мислите за смъртта и за затягащата се около тях примка, за планираната засада на шогуна Нобусада, за Шорин и Сумомо и най-вече — какво ще стане с момичето гай-джин? Хирага още не бе споменал нищо за нея, нито Ори бе попитал, но и двамата чакаха, и двамата заобикаляха това основно разногласие помежду им, и двамата изгаряха от нетърпение и нерешителност. Ори наруши тишината:
— Когато Акимото пристигне утре, какво ще споделиш с него?
— Всичко, което знаем. Той ще пътува с теб до Киото.
— Не, по-добре да остане, ще ти е нужен боец тук.
— Защо?
Ори отново вдигна рамене.
— По-добре двама, отколкото един. И тъй — произнесе равнодушно, — кажи ми, къде е тя?
Хирага описа сградата. Подробно.
— Доколкото можах да видя, нямаше никакви резета на прозорците или странична врата. — Хирага цял ден се бе чудил какво да прави с Ори — ако Ори проникнеше в къщата и я убиеше, независимо дали ще остане жив или не, в цялата Колония щеше да се вдигне страшна врява и тяхната жлъч щеше първо да се излее върху всички тукашни японци. — Съгласен съм, тя е идеалната мишена за соно-джой, но още е рано, първо нека ме приемат и науча тайните им.
— Трябва да се справим веднага с тази идеална мишена. Кацумата ни предупреди, че колебанието води до загуба. Можем да измъкнем тайните им от книгите.
— Вече казах: не съм съгласен.
— В същия момент, в който я убия, тримата ще подпалим Йошивара, а по този начин и Колонията, и ще се оттеглим в бъркотията. Ще го направим след
— Не.
— Казах да! Два или три дни, не повече!
Хирага обмисли и това, и проблема с Ори много внимателно. Хладнокръвно. И реши същото:
— Забранено е!
Безпрекословните му думи поляха с вряла вода Ори. За втори път през последните няколко дни. И все заради нея.
В стаята цареше тишина. И двамата седяха невъзмутими. Чуваха как вън духа вятърът. Беше постихнал. От време на време изпукваше пергаментовата хартия на шоджи. Ори сръбна, кипеше вътрешно, но не го показваше с нищо. Осъзнаваше, че ако и двете му ръце бяха силни като по-рано и че ако бе подвижен като преди, щеше да се втурне за меча си, за да предотврати нападението, което беше неизбежно, освен ако не отстъпи.
„Както и да е. В открита битка, дори и да съм съвсем здрав, Хирага винаги ще ме победи още при първия удар. Затова трябва да го отстраня от пътя си по друг начин!“
За да се покаже достоен за новия си враг, предопределен да му пречи, Ори тържествено си обеща да не нарушава пръв тишината и да не се унижи. Напрежението помежду им нарасна. След секунди стана непоносимо, надигна се…
Чуха, че някой тича. Шоджи се плъзна. Райко бе пребледняла като тебешир.
— Наказателни патрули на Бакуфу стоят на моста и на Портата. Трябва да си тръгнете. Бързо!
И двамата се ужасиха, забравиха всичко друго. Тръгнаха за мечовете си.
— Ще дойдат ли в Йошивара? — запита Ори.
— Да, по двойки и по трима, и преди са идвали, избягват гай-джин, но не и нас. — Гласът и ръцете й трепереха.
— Има ли сигурен път през оризището?
— Навсякъде и никъде, Ори — отговори Хирага вместо нея, вчера бе ги огледал като възможни пътища за бягство. — Земята е равна, без прикритие около ри. Ако блокират портата и моста, същото ще направят и там.
— Какво ще кажеш за района на гай-джин, Райко?
— Колонията ли? Те никога не са стъпвали там. Вие тряб… — Тя се завъртя още по-изплашена. И двамата измъкнаха мечовете си наполовина, тъй като пребледняла прислужница се втурна в стаята.
— В сокака са, претърсват къща по къща — изхленчи тя.
— Предупреди другите.
Момичето хукна. Хирага се опита да измисли нещо.
— Райко, къде е твоето скривалище, твоето тайно мазе?
— Нямаме никакво — закърши тя ръце.
— Трябва да има някъде.
Ори рязко се нахвърли отгоре й и тя отстъпи ужасена.
— Къде е подземният проход до Колонията? Бързо!
Райко едва не припадна, когато той здраво сграбчи дръжката на меча и макар в действителност да не я бе заплашил, тя знаеше, че стои на прага на смъртта.
— Аз… в Колонията ли? Не… не съм сигурна, но преди години ми бяха казали… бяха казали… забравила съм — рече разтреперана. — Не съм сигурна, но, моля, последвайте ме тихо.
Те се движеха плътно след нея, навлязоха в храстите, без да обръщат внимание на клоните, които им препречваха пътя, луната все още бе ярка и високо над леките облаци, вятърът ги раздухваше. Райко стигна до притулената част на оградата между нейната къща и следващата и натисна някакъв чеп в дървото. Една част се отвори със зловещо скърцане, пантите бяха ръждиви.