Гай-джин

Клавел Джеймс

За отвращение на Тайърър и Палидар, залозите се променяха ежедневно и ставаха още по-отвратителни.

— Негодници. Уличници.

— Прав си, Палидар. Отвратителна сган!

Както бяха големи предположенията за връзката на Струан и Анжелик, така големи бяха и предположенията за силата на бурята и за състоянието на флотата. Японските търговци бяха по-нервни от обикновено, шепнешком се разпространяваха слухове за въстания из цяла Япония срещу Бакуфу и че мистичният Микадо, смятан за най-висшия свещеник на всички японци, е наредил на

самураите да нападнат Йокохама.

— Дрънканици, ако ме питаш — говореха си западняците един на друг, но си купуваха още и още пушки, жените на двама търговци спяха до заредени пушки. Пияният град приличаше на въоръжен лагер.

После, преди няколко дни, един американски търговски кораб, нападнат от японците, едва доплува до Йокохама. Натоварен със сребро, амуниции и оръжия, с опиум, чай и други стоки, той бе подпален от бреговите батареи в проливите Шимоносеки, пътувайки през Шанхай за Йокохама.

— Дяволите да ги вземат! — извика някой в клуба.

— Толкова бяхме спокойни. Тези негодници от Чошу бяха толкова точни, че преди да разберем какво става, хубавичко ни обстреляха, преброихме двайсет оръдия.

— Боже мой, двайсет оръдия и опитни стрелци могат лесно да затворят Шимоносеки и ако това се случи, ние сме в ужасно положение. Шимоносеки е най-бързият и единственият безопасен път.

— Къде, по дяволите, е флотата? Те могат да дойдат тук и да ни унищожат. Ами какво ще стане с нашата търговия?

— По дяволите, къде е флотата? Моля се да се върне невредима.

— Ами ако не се върне?

— Чарли, ще трябва да изпратим за друг…

„Глупави хора — помисли си Тайърър. — Всичко, което могат да мислят, е за флотата, пиячката и парите.

Благодаря на Бога, че френският адмирал доведе обратно Андре със себе си. Благодаря на Андре, макар че е непостоянен и странен, но това е само защото е французин. С негова помощ вече имам две книги с упражнения, натъпкани с японски думи и фрази. Ще се срещна с един йезуит, като се върнем в Йокохама, толкова е важно за мен да науча бързо езика — и без това си мисля непрекъснато за Йошивара.

Направихме три посещения. Първите две заедно. Третото аз сам.“

— Андре, не мога да ти кажа колко съм ти благодарен за времето, което ми отдели, и за цялата помощ. Но за тази вечер няма да мога да ти се издължа никога.

Това му каза след първото посещение.

Нервен, зачервен, изпотен, почти изплезил език, но преструващ се на силен, той последва Андре навън от Колонията по здрач; присъединиха се към развеселените тълпи от мъже на път за Йошивара, минаха през охраната от самураи, учтиво си вдигнаха цилиндрите и в замяна получиха поклони, после по Моста към рая до високите порти в дървената ограда.

— Йошивара означава Мястото на тръстиките — обясни сърдечно Андре; и двамата бяха добре зачервили очи от шампанското от сандъка на Тайърър. — Това е име на квартал в Йедо, където някога е бил създаден първият бардак с декрет на шогуна Торанага преди два века и половина.

Преди това бардаците са били пръснати навсякъде. Оттогава, така ни казваха поне, всички големи градове и села имат подобен квартал, бардаците там са разрешени и се контролират. По традиция се наричат Йошивара. Виждаш ли това?

В дървото над вратата бяха изписани красиво китайски букви.

— Те означават: Не потискай страстта си, за нея нещо направи.

Тайърър се засмя нервно. Отвън и отвътре имаше много охрана. Миналата нощ, когато Андре предложи да го придружи — бяха заедно в клуба и пиеха. „Той ми спомена, че охраната стои там не само за да поддържа реда, но главно и за да не бягат проститутките.“

— Значи те са истински робини, така ли?

За свое учудване, Понсен избухна ядосано:

— Mon Dieu, не мисли за тях като за проститутки и използвай друга дума. Те не са робини. Някои го правят с години, доста от тях са продадени от родителите си в ранна възраст, контактите им се одобряват и регистрират от Бакуфу. Те не са проститутки, те са само Дами на Върбовия свят и не го забравяй. Дами!

— Съжалявам, аз…

Но Андре не му обърна внимание.

— Някои са гейши — хора на изкуството, — обучени са да те забавляват, пеят, танцуват, играят глупави игри и не са за леглото. Останалите, mon Dieu, казах ти, не мисли за тях като за проститутки, мисли за тях като за Жени на удоволствието, обучавани да доставят удоволствие, обучавани от дълги години.

— Съжалявам, не знаех.

— Ако се отнасяш с тях, както трябва, ще те дарят с удоволствие, каквото пожелаеш — ако те обаче го желаят и ако парите, които даваш, са точни. Даваш им пари, които нямат никакво значение, а те ти дават своята младост. Това е една шибана сделка. — Андре гледаше странно. — Ще ти дадат своята младост и ще скрият сълзите, които им причиняваш. — Той глътна виното си и се втренчи в чашата си, внезапно насълзен.

Тайърър си спомни как мълчаливо допълни чашите, обезпокоен, че е разрушил усещането за лесното им приятелство, едно ценно за него приятелство, кълнеше се, че ще бъде по-предпазлив в бъдеще и се чудеше от какво бе предизвикан внезапният му гняв.

Сълзи ли?

— Техният живот не е лек, макар да не е съвсем лош. За някои може да е прекрасен. Най-красивите и съвършените стават известни, търсят се дори от най-важните даймио-крале в страната, могат да се оженят във висшите кръгове, за богати търговци, дори за самураи. Но за нашите Дами от Върбовия свят, които са само за нас, гай-джин — продължи Андре с горчивина, — няма никакво бъдеще, освен да отворят друг дом тук, да пият саке и да дават хляб на други момичета, mon Dieu, към тях се отнасят ужасно само защото, щом са с европейците, те са омърсени в очите на останалите японци.