Гай-джин
Шрифт:
— Конбануа, Тайра-сан. Икага десу ка? Уаташи уа. Ако. Добър вечер, г-н Тайра. Добре ли си? Аз съм Ако.
— Конбануа, Ако-сан. Уаташи уа Филип Тайърър десу…
Тя се намръщи.
— Ф… юрри… Ф… — опита се да каже Филип няколко пъти, но не успя, после весело се засмя, рече нещо, което завърши с Тайра-сан и което той не разбра.
Изправи се и седна, загледа я, сърцето му биеше; бе безпомощен, не го привличаше, тя посочи другата страна на леглото.
— Додзо! Моля, може ли?
— Додзо. —
„Господи, как да й кажа, че не я искам, че не искам никой сега, че не мога, зная, че не мога, няма да се получи, не и тази нощ. Ще посрамя и себе си, и Андре… Андре! Какво мога да му кажа? Ще стана за посмешище, ох, Господи, защо се съгласих?“
Ръцете й се протегнаха и докоснаха бузата му. Той потрепери неволно.
Ако измърмори сладникави думи за окуражаване, но вътрешно се усмихваше, знаеше какво очаква от това дете-мъж, добре подготвена от Райко-сан.
„Ако, довечера е рядък момент в живота ти и трябва да запомниш всяка подробност, за да ни забавляваш на закуска. Твоят клиент е приятел на французина и уникален за нашия свят. Той е девствен. Французинът казва, че е толкова свенлив, че човек няма да му повярва, вероятно ще се изплаши, вероятно ще хленчи, когато неговото оръжие на честта го провали, може дори да се подмокри в леглото от вълнение, но не се безпокой. Скъпа Ако, французинът ме увери, че ти може да се справиш с него съвсем нормално и че няма за какво да се безпокоиш.
— Ийе, никога няма да разбера гай-джин, Райко-сан.
— Нито аз. Разбира се, всички са особени, нецивилизовани, но за късмет повечето от тях са приятно богати, нашето предназначение е да бъдем при тях, така че да изкараме много повече. Много е важен, французинът казва, че е важен английски чиновник, потенциален дългосрочен наш клиент. Така че го научи на облаците и дъжда по някакъв начин дори ако… дори ако трябва да използваш сила.
— О ко?
— Честта на къщата е заложена на карта.
— О? Разбирам. В такъв случай… някак си ще се оправя.
— Имам ти пълно доверие, Ако-сан, ти имаш трийсетгодишен опит в нашия Върбов свят.
— Дали има вкуса на французина, какво смяташ?
— Дали обича да го пипат по задните части? Може би трябва да се подготвиш, но аз попитах французина има ли младежът някакви предпочитания и склонности към мъже и той ме увери, че няма. Любопитно е защо французинът избра нашата къща за началото на приятеля си вместо другите, които той често посещава.
— Къщата не бива да се обвинява никога. Моля те, не мисли за това, Райко-сан. Поласкана съм, че си се спряла на мен. Ще направя всичко необходимо.
— Разбира се, ийе, а само когато човек си помисли, че членовете на гай-джин са обикновено по-големи от тези на цивилизованите хора, че се любят задоволително, макар и без японската сила, дарба и силно желание, с изключение на французина, би следвало да са много добри в леглото
Ако пробваше сега с Филип, премести се по-близо и обсипа с целувки гърдите му, после спусна ръката си по-надолу и едва се въздържа да не се изсмее на глас, тъй като младежът се тресеше от страх. Трябваше малко да го успокои.
— Тайра-сан? — измърмори тя.
— Дааа, хай, Ако-сан?
Взе ръката му и я пъхна в юката до гърдата си, наведе се и го целуна по рамото, предварително предупредена да внимава с ръката му, която бе ранена от храбри шиши. Никаква реакция. Премести се по-близо до него. Шепнеше му колко е смел, силен и мъжествен, за да преодолее своето слисване. Докосна ухото му с език.
О, лека награда: гърлено изговаря името й и устните му я целуват по шията. „Ийе — помисли си тя и се отпусна. Захапа зърната на гърдите му. — Сега е само въпрос на време, за да възпламеня девствеността му, после мога да си поръчам малко саке и да спя до зори, и да забравя, че съм на четирийсет и три и че съм бездетна, трябва само да помня, че Райко-сан ме спаси от шестокласната къща, в която биха ме изпратили възрастта ми и липсата ми на красота.“
Тайърър мързеливо наблюдаваше самураите на площада пред Легацията. Слънцето докосваше хоризонта, мисълта му се въртеше около Ако, после, две нощи по-късно — около Миеко. Накрая — тя.
Фуджико. Предишната нощ.
Чувстваше се кален и облекчен, знаеше, че сега е неумолимо привлечен от този свят, Свободния свят, където, както му каза Андре, се живее само за момента, за удоволствието, без човек да го е грижа за нещо, да се носи като цвете по течението на спокойна река.
— Не е винаги спокойно, Филип. Каква е Фуджико?
— О, ами не си ли я виждал, не я ли познаваш?
— Не, аз само казах на Райко-сан какъв тип момичета може би харесваш. Та как беше тя?
Филип се засмя, за да прикрие силното си смущение, и обезпокоен, че му се задава такъв личен въпрос така директно. Но Андре му даде толкова много, че му се искаше той да е французин, така че да зареже угризенията си и правилото, че джентълменът не бива да обсъжда подобна лична информация.
— Тя… Тя е по-млада от мен, дребна, мъничка всъщност. Не, не е красива според нашето понятие за красота, но е поразително привлекателна. Мисля, че я разбрах да казва, че е нова там.
— Аз те питам за леглото, как е? По-добра ли е от другите?
— О, ами, имаше, ами, не съм ги сравнявал?
— Беше ли по-енергична? По-чувствена? А?
— Ами да, облечена или съблечена. Беше невероятна. Специална. Не мога да ти се отблагодаря по никакъв начин, а ти дължа толкова много.
— De rien, mon vieux. 29
29
Няма за какво, старче (фр.). — Б.пр.