Голямата скука
Шрифт:
— Ами че как ще дойде? Не можехме да пратим нов човек, преди да проверим дали оня не е издал в полицията и срещата, и паролата, и всичко останало. Да не искаш сами да те натикаме в клопката? А после, когато
— Ясно… Аз пък мислех, че сте се хванали на лъжата — повтарям безсмислено фразата си.
Борислав вади пакетче „Кент“, запалва и хвърля цигарите на масата.
— Ти пак си пропушил… — забелязвам.
— Какво да правя…
— Да не пушиш — отвръщам и на свой ред поемам пакетчето.
Първата цигара ми причинява същото онова замайване, което съм изпитал, додето съм сънувал с отворени очи влизането си в луксозната гостна на Зьондер булевард. За щастие сега не съм прав, а седнал, и то не в оная гостна, а в порядъчната офицерска столова на немския параход.
— Всъщност ти наистина ли очисти оня мръсник, или?… — любопитствува Борислав…
— Те сами го очистиха — казвам.
И отново се връщам на своето:
— Като те видях одеве как ме поглеждаш и даваш вид, че не ме познаваш, помислих, че сте се отказали от мене.
— Глупости — промърморва приятелят ми.
Той
— Родината никога не се отказва от своите. Защо говориш глупости…
Изглежда, че наистина съм леко оглупял от самотията. Дръпвам от цигарата, облягам се на стола си и в сънливо доволство се заслушвам в равния шум на моторите.
А после изведнаж с досада се улавям, че отново беседвам наум:
„Чуваш ли, Уйлям — казвам. — Родината никога не се отказва от своите. Запиши си го някъде, приятелю.“
— Ти май че задряма… — раздава се нейде отдалеч гласът на Борислав.
„Съвсем не — отвръщам мислено. — Довършвах просто един дълъг разговор.“
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: goblin, 2007
Редакция: Mandor, 2007 (#)
Публикация:
Богомил Райнов
ГОЛЯМАТА СКУКА
Издателство „Български писател“
София, 1971