Игра на часове
Шрифт:
Мишел сложи ръка на рамото му.
— Извинявай, Шон, бях забравила, че я познаваш.
— Тя беше добър човек и чудесен адвокат. По дяволите, не заслужаваше това… не че някой го заслужава.
Силвия ги спря, докато минаваха на излизане покрай нея. Мъжът с костюма се бе присъединил към групата, струпана около тялото. Беше малко по-нисък от Кинг, но с по-масивно и много мощно телосложение; раменете му сякаш всеки миг щяха да разкъсат костюма по шевовете. Имаше оредяла, леко прошарена кестенява коса, уши като карфиол и сплескан боксьорски нос между
— Ето че сме на номер четири и краят не се вижда — каза Силвия. — Нощният хищник. Кой би си помислил?
Тя поклати глава.
— С кого разговаряше преди малко? — попита Кинг.
— Агент на ФБР. Чип Бейли от Шарлотсвил.
— Чип Бейли? — бавно повтори Кинг.
— Познаваш ли го? — попита Силвия.
— Не, но мисля, че бих желал да се запознаем.
— Може да уредя нещо. По-късно, разбира се. В момента всички са много заети.
— Чудесно. — Кинг помълча, после добави: — Забеляза ли колко сочеше часовникът?
Силвия кимна.
— Четири и една минута. Също като онзи на Пембрук.
— Какво? — изрекоха едновременно Кинг и Мишел.
— Нейният часовник беше нагласен на два и една минута. Не ви ли казах?
— Не — отвърна Мишел, — и Тод не ни каза. Той сякаш си мисли, че толкова дребна разлика няма значение.
— А ти как смяташ? — попита я Кинг.
— Мисля, че е важно, макар да не знам защо.
— Нещо друго да ти е направило впечатление? — попита Кинг.
— Разбира се, след като проверих Хинсън за следи от сексуално насилие, измерих аналната й температура; проверката бе отрицателна. Мъртва е от осем-девет часа. Но има дванайсет рани от нож.
Мишел схвана намека в тона на Силвия.
— Твърде много.
— Да — потвърди лекарката. — Това говори за ярост. Не открих отбранителни рани по ръцете и китките й. Очевидно е била изненадана и не е оказала съпротива. — Тя взе чантата си и кимна към вратата. — Връщам се в кабинета. Първо имам да се погрижа за няколко пациенти, после ще направя аутопсията на Хинсън.
— Ще те изпратим — предложи Кинг.
Излязоха на чист въздух. Утрото бързо се затопляше.
— Отдавна се канех да ви попитам. Как върви разследването около Джуниър Дийвър?
Кинг погледна Силвия с изненада.
— Как разбра?
— Случайно срещнах Хари Карик в магазина. Казах му, че се интересувате от тия убийства, а той отговори, че работите за него. Все още не мога да повярвам, че Джуниър Дийвър е способен на подобно нещо. Работил е в моята къща. Винаги съм го смятала за много любезен и разбран, макар и грубоват човек.
— Вече разговаряхме с Реми, Еди, Доротея, Савана и слугите от къщата.
— И не сте стигнали доникъде, предполагам — отбеляза Силвия.
— Реми е страшно разтревожена заради Боби — каза Кинг.
— Чух, че бил много зле.
— Е, все още има надежда — каза Мишел. — Наскоро се свестил, но говорел безсмислици. Доколкото разбрах, всъщност бръщолевел несвързано; само изреждал имена. И все пак да се надяваме, че е добър признак.
— При мозъчен
Кинг поклати глава.
— Е, заради Реми се надявам Боби да прескочи трапа. — Той погледна Силвия. — Нали ще ни кажеш каквото откриеш за Хинсън?
— Обещах на Тод да ви държа в течение, а тук той командва. Поне докато следствието не мине към ФБР или щатската полиция.
— Смяташ ли, че е възможно?
— Според мен това ще е най-доброто, ако искаме да заловим онзи безумец — твърдо отсече Силвия.
25
Този следобед четирите серийни убийства в Райтсбърг привлякоха вниманието на националните медии и шумът не заглъхна до вечерта. Повечето жители на градчето седяха пред телевизионните екрани, на които водещи с мрачни лица обясняваха най-усърдно в коя точно земеделска област на Вирджиния се намира общината и как е потресена от серия жестоки и сякаш безцелни убийства. После добавяха, че щатските и федералните власти вече са се заели със случая и има надежда убиецът да бъде задържан в близко време.
Премълчаваха само факта, че нито един от служителите, заети със следствието, не вярва в тази възможност.
Също като своите съграждани Кинг и Мишел седяха пред телевизора в кантората на Кинг и гледаха и слушаха репортажите, описващи в каква кланица се е превърнало спокойното им градче. Когато пред цялата нация бе съобщен фактът, че убиецът е пратил две писма до редакцията на „Райтсбърг Газет“, Кинг яростно възкликна:
— Дявол да го вземе!
Мишел кимна с разбиране.
— Смяташ ли, че убиецът гледа?
— Много ясно, че гледа — отсече Кинг. — Той държи всичко да се разчуе.
— Наистина ли смяташ, че убийствата са извършени напосоки?
— Между жертвите няма явна връзка. — Кинг помълча. Ос вся споменаването само на едно от хлапетата в писмото за Кани и Пембрук. Въпросът е: за кое хлапе става дума?
— Не схващам.
Той я погледна.
— Нека допуснем, че целта е била Пембрук, а Кани просто случайно е попаднал на мушката. Това означава, че е имало причина Пембрук да умре. А щом така е било при нея, може би има причини за смъртта и на другите жертви. И може би тези причини са свързани помежду си.
— А часовниците за какво са?
— Очевидно онзи тип ги използва като своя запазена марка, но може да има и още нещо.
— Да се надяваме, че Силвия скоро ще ни даде повече отговори.
Кинг погледна часовника си.
— Трябва да тръгвам, имам уговорена вечеря.
— Къде?
— В „Мъдрия джентълмен“ с неколцина гости на града. Ти ще останеш ли тук?
— Не, и аз имам работа.
Той я погледна с усмивка.
— Среща?
— Да, с моя инструктор по кикбокс. Много ще се потим и ще пъшкаме, само че облечени и във вертикално положение.