Играта
Шрифт:
— Амиии, т’ва нали са хора, които са гледали клипчетата?!
HP всъщност не беше мислил много по въпроса. Отговорът беше очевиден.
— Трябва да са разни хора, които се кефят да гледат яки клипчета и са готови да се бръкнат. Иначе Играта нямаше да се движи — добави той с известна несигурност.
Ерман поклати глава.
— И ти наистина вярваш, че има цял куп хора, които си нямат друга работа, освен да гледат хулигански клипчета и им е омръзнало да го правят безплатно по YouTube или MTV?
— Ами… даа? — каза HP, най-вече поради липса на по-разумен отговор.
— А мисиите? Вандалщините,
— Ох, не съм мислил за това — отговори HP и се почувства все едно са го пратили да се засрами в ъгъла.
Ерман въздъхна.
— Не, за съжаление, изглежда, не си голям мислител, HP. Ти си от тези, които просто следват импулсите си и правят каквото ги устройва, прав ли съм, или да?
— А, това какво ще рече? — HP беше сигурен, че са го засегнали и рязко вкара най-обиденото си изражение.
— Имам предвид, че си човек, който преди всичко гледа себе си и грам не му дреме за другите.
— И какво лошо има to look out for number one? — HP кръстоса ръце на гърдите си и се облегна назад.
Ерман пак въздъхна.
— Няма нищо лошо, по-скоро е хубаво качество, когато става дума за Играта. Не се познаваме, но позволи ми да направя няколко предположения.
Той започна да отброява на пръсти.
— Нямаш постоянна работа, все гледаш да минеш метър и затова фигурираш в полицейския регистър с редица дребни престъпления. Освен това имаш малко или никакви роднини и почти никакви приятели. Спри ме, когато сметнеш, че се отклонявам от истината…
Той погледна набързо HP и продължи да изброява на пръстите на другата ръка.
— Освен това жадуваш за признание и/или страшно ти трябват кинти. Как се справям дотук?
HP беше замръзнал.
Откъде, по дяволите, тоя знаеше всичко това?
Да не го беше проверил по някакъв начин или някой се бе разприказвал?
— Спокойно, приятел — подсмихна се Ерман. — Не съм ясновидец. Чисто и просто качествата, които изредих, се ценят в един играч, тоест в такъв като теб.
Той кимна многозначително, като че HP беше малко бавен, което го раздразни повече от бързия преглед на личността му.
— Нищо в Играта не е съвпадение, запомни това! — продължи Ерман. — Намерил си онзи телефон, защото са искали да го намериш. Вече са те били избрали, защото са сметнали, че притежаваш нужните качества. Първо са ти дали няколко лесни мисии, за да могат всички да видят на какво си способен, горе-долу както разгряват конете в „Сулвала“ [93] , и после: Place your bets ladies and gentlemen, Играта започва!
93
Най-големият хиподрум в Скандинавия, намиращ се в Стокхолм. — Б.пр.
Мислите в главата на HP като че бяха спрели.
— И-имаш предвид, че залагат на мен като на хиподрума? — успя накрая да каже.
— Браво, Айнщайн, най-накрая ти светна! — захили се Ерман. — В основата си играта не е нищо друго, освен по-сложна форма на залагане, само че много по-интересна от „Алсвенскан“ [94]
94
Висшата футболна лига в Швеция. — Б.пр.
95
Шведски състезания с коне. — Б.пр.
— The end game…? — барабанът в главата на HP изведнъж отново се завъртя.
— Добър въпрос, значи все пак не си толкова тъп!
Ерман се беше изправил и размахваше ръце разпалено.
— Играчите, които преминат определено ниво, участват в по-голям сценарий, където всички мисии водят постепенно към някакъв grande finale. Кръгът може да залага на финалния резултат, The End Game. Дали играчът ще се справи с напрежението, или ще се огъне, чаткаш ли?
HP кимна несигурно. Радарът му за побъркани беше започнал да отчита леки сигнали. Това звучеше нелепо…
— Най-добре е ако играчът не загрее за какво става дума, ами действа съвсем импулсивно, което прави Играта още по-автентична. A true show of character, може да се каже.
Ерман направи още едно бдително кръгче из къщата, преди да се върне до масата.
Погледна HP изпитателно и изглежда се посъветва със себе си, преди да продължи.
— Окей, както вече казах, обикновено не разговарям с други хора, още по-малко за Играта, но отчасти имаш солиден спонсор, който гарантира, че си точен, и отчасти изглеждаш малко тъп, за да играеш двойна игра…
Ерман извади лист и химикалка от един шкаф и започна да рисува пирамида.
— Ето така изглежда организацията. Най-долу има сума ти дребни играчи, които се задоволяват с умерено вълнение и сигурен допълнителен доход, те се наричат Мравки. Мравките се използват за дреболии като да набавят джаджи или информация, да доставят или подготвят оборудване за различни мисии или да снимат. Мравките никога не се целят към върха, не стават истински Играчи, ами го играят на сигурно, ако ме разбираш?
HP кимна бързо. Не беше пропуснат факта, че Ерман за втори път го нарече тъп, но това звучеше адски интересно!
— Вероятно някоя Мравка е оставила телефона във влака, а друга е снимала пробната ти мисия. И пичът с чадъра може като нищо да е принадлежал към Мравуняка или просто е бил под ръка, трудно е да се прецени — продължи Ерман.
— Ами всичко останало, картата за достъп, ключа за ферарито, гранатата, шкафчето в „Сентрален“, ключа под масата…?
— Най-вероятно всичко е било уредено от Мравки! — потвърди Ерман. — Цялата Игра се гради на Мравките. Без тях нищо не би работило и затова постоянно събират нови. Има ги навсякъде: в полицията, застрахователните, Telia, Microsoft, Google, you name it. Така че можеш да си сигурен, че са знаели всичко, което си струва да се знае за теб, много преди да те оставят да намериш телефона.