Името на розата
Шрифт:
— Следователно тя няма нищо против да съхранява и езически басни — рече Уилям.
— Библиотеката съхранява свидетелства и за истината, и за прегрешението — рече някой зад нас. Беше Хорхе. Отново се смаях (но през следващите дни щях да се смайвам още) заради необичайния начин, по който този старец се появяваше внезапно, сякаш не го виждахме, а той виждаше нас. Мина ми през ума какво ли може да търси един слепец в скриптория, но после разбрах, че Хорхе бе навсякъде, из целия манастир. Идваше често в скриптория, сядаше на някой стол до камината и сякаш следеше всичко, каквото ставаше в залата. Веднъж го чух да пита високо, както си седеше на мястото: — Кой се изкачва по стълбата? — Въпросът бе отправен към Малахий, който се бе запътил към библиотеката; и той го чу, въпреки че сламата поглъщаше шума от стъпките. Всички монаси се отнасяха към него с голямо уважение, често се обръщаха към него, като му четяха на глас трудни за разбиране пасажи; съветваха се с него за някои бележки или пък искаха съвет как да изобразят някое животно или светец. Той втренчваше
89
Аримаспи — название на митическо племе, живяло в крайните североизточни предели на познатия в древността свят. Според Херодот аримаспите били еднооки човеци, което и означавало името им на скитски език. Свещеникът Йоан е легендарен герой, разкази за когото се разпространяват широко в Европа от средата на XII в. нататък и са във връзка с кръстоносните походи. Според легендата той бил свещеник и цар в далекоизточно царство; победил мохамеданите и щял да се притече на помощ на кръстоносците в Светите места.
Веднъж чух да съветва един схоластик как да изтълкува рекапитулацията в текстовете на Тихоний според мисълта на свети Августин, та да се избегне донатистката ерес 90 . Друг път чух да дава съвети как в тълкуванията еретиците да бъдат отличавани от схизматиците. На друг учен, който не знаеше какво да прави, каза коя книга трябва да търси в каталога на библиотеката, като спомена приблизително и страницата; при това го уверяваше, че библиотекарят сигурно щял да му я даде, тъй като била творба, вдъхновена от Бога. Веднъж го чух да казва, че еди-коя си книга не бивало да се търси; вярно е, била вписана в каталога, но била проядена от мишки още преди петдесет години и ако някой я докоснел сега, щяла да стане на прах. С една дума, той беше живата памет на библиотеката и душата на скриптория. Понякога, чувайки монасите да разговарят, им подвикваше:
90
Донатисти — християнска ерес, възникнала в Северна Африка по време на гонението при император Диоклециан (края на III в. и началото на IV в.). Привържениците й били за строго отнасяне към отказалите се от вярата. Тихоний (IV в.) е известен донатистки автор, писал иаред с другото и коментар върху книга Откровение.
— Побързайте да оставите свидетелства за истината, защото денят наближава! — И имаше предвид пришествието на Антихриста. — Библиотеката е свидетелство и за истината, и за прегрешението — рече Хорхе.
— Апулей от Мадаура наистина се е ползвал с името на вълшебник — рече Уилям. — Но под булото на своите измислици тази басня крие и добра поука, защото ни учи до каква степен човек плаща за собствените си грешки; а освен това мисля, че случката с човека, превърнат в магаре, намеква за метаморфозата на душата, изпадаща в грях.
— Възможно е — отвърна Хорхе.
— Едва сега разбирам защо Венанций по време на оня разговор, за който ми разказваше вчера, е проявявал такъв интерес към проблемите на комедията; защото и тези басни могат да бъдат причислени към комедиите на древните автори. И едните, и другите не разказват за действително съществуващите хора, както е в трагедиите, но, както казва Исидор, те са измислици: „Fabulaepoetae а fando nominaverunt quia поп sunt res factae sed tantum loquendo fictae…“ 91
91
„Нарекли така басните на поета от говоренето, защото не са извършени дела, а само измислени сказания.“
Отначало не разбрах защо Уилям се впусна в такава учена дискусия, и то с човек, който май не обичаше подобни теми; но отговорът на Хорхе ми подсказа колко хитро постъпи моят учител.
— Тогава ние не дискутирахме за комедиите, а само за това дали смехът е допустим или не — възрази намусеният Хорхе.
А аз се досетих, че вчера, когато Венанций отвори дума за този спор, Хорхе ни увери, че не си спомнял.
— Аха — рече небрежно Уилям, — аз пък си мислех, че сте говорили за лъжите на поетите и за остроумните гатанки…
— Ставаше дума за смеха — отвърна рязко Хорхе. — Езичниците са писали комедии, за да възбудят смях у зрителите, и не са постъпили правилно. Нашият Господ бог Иисус Христос не е разказвал нито комедии, нито басни, а само ясни притчи, които ни учат иносказателно как да си спечелим място в рая, амин.
— Питам се —
— Къпането е хубаво нещо — отвърна Хорхе, — сам Тома Аквински го препоръчва като средство за прогонване на тъгата, която може да се превърне в лоша страст, когато не е насочена против злина, която не може да бъде отстранена чрез смелост. Баните възстановяват равновесието на настроенията. Смехът разтърсва тялото, деформира чертите на лицето, превръща човека в подобие на маймуна.
— Маймуните не се смеят, смехът е присъщ на човека, той е белег за неговия разум — рече Уилям.
— Но и словото и то е белег за човешкия разум, а със словото може да се богохулства. Не всичко, което е присъщо на човека, трябва да се смята поначало за добро. Смехът е белег за глупост. Който се смее, не вярва в това, на което се смее, но не го и мрази. Следователно да се смееш на злото, означава, че не се готвиш да се бориш против него, а да се надсмиваш над доброто, означава да не признаваш силата, благодарение на която доброто само се разпространява. Затова уставът казва: „Decimus humilitatis gradus est si non sit facilis ac promptus in ricu quia scriptum est: stultus in risu exatat vocem suam.“ 92
92
„Има десета степен на смирение, която не е лесна и не предразполага към смях, понеже е написано: глупавият при смеенето извисява своя глас.“
— Квинтилиан 93 — прекъсна го моят учител — твърди, че смехът трябва да бъде изключен от панегирика, това е въпрос на достойнство, но трябва да се препоръчва в много други случаи, Тацит 94 възхвалява иронията на Калпурний Пизон 95 , Плиний Млади писа: „Aliquando praeterea rido, jocor, ludo, homo sum.“ 96
— Те са били езичници — възрази Хорхе. — Уставът казва: „Scurrilitates vero vel verba otiosa et risum moventia aeterna clausura in omnibus locis damnamus, et ad talia eloquia discipulum aperire os non permittimus.“ 97
93
Марк Фабий Квинтилиан(I в. н.е.) — прочут ретор в Рим, теоретик на ораторското изкуство.
94
Тацит(I-II в.) — известен римски писател-историк.
95
Калпурний Пизон(II в. пр.н.е.) — римски държавен деец, консул през 133 г.; написал история на Рим в седем книги.
96
„Освен това понякога се смея, шегувам се, играя — човек съм.“Плиний Млади (I-II в.) — римски писател и държавен деец. Запазената сбирка негови писма е ценен извор за изучаване на историята, културата и бита на императорски Рим.
97
„Ние обаче на всички места осъждаме шегобийството, та дори и свободните разговори и вечно предизвикващите смях; при такива разговори не позволяваме на ученика и уста да отвори.“
— Но след като словото Христово възтържествува по земята, Синесий от Кирена 98 заяви, че Бог е съумял да съчетае хармонично комичното и трагичното, а Елий Спарциан 99 казва за император Адриан, човек с възвишени нрави и природно християнска душа, че е съумял да съчетае мигове на веселие с мигове на сериозност. И накрай Авзоний 100 препоръчва да се дозират умерено и сериозното, и веселото.
98
Синесий от Кирена(Ш-ГУ в.) — християнски учен с висока елинистическа образованост, родом от Кирена, Северна Африка (в днешна Либия).
99
Елий Спарциан — един от авторите на латинския ръкопис върху историята на римските императори от Адриан (117–138) до Кар, Карин и Нумериан (282–285).
100
Авзоний(IV в.) — преподавател по граматика и реторика, учител на император Грациан. Запазени са негови стихотворения и писма до ученика му Павлин Нолански.