История на Александър Велики Македонски
Шрифт:
Атиняните тежко понесли нещастието, сполетяло тиванците, и им съчувствували, но си взели от него поука. Отворили вратите за всички, които искали да избягат против волята на царя им. Това засегнало много Александър. Когато те изпратили за втори път хора да молят да не им обявява война, той поискал да му предадат ораторите и пълководците, поради чиято самоувереност толкова пъти подновявали войната. Александър задържал ораторите, които му били предадени, а пълководците изпратил в изгнание. Те веднага отишли при Дарий, царя на персите.
Александър свикал гърците в Коринт, където било взето решение да се отправят в поход против персите. Проявил снизхождение само към Диоген 48 — циник, който тогава пребивавал в Коринт. Той не обърнал никакво внимание на Александър и продължавал да си седи в бъчвата. Учуден, Александър дошъл при него и го попитал от какво има нужда. Диоген му отговорил: „Да отстъпиш малко, за да не ми закриваш слънцето.“ Казват, че Александър много се развеселил от този отговор и казал на своите войници: „Ако не бях Александър, бих желал да бъда Диоген.“
48
Диоген —
Начало на похода на изток. Завладяване на малоазиатското крайбрежие
След като усмирил Балканския полуостров и поверил цяла Гърция и Македония на Антипатер, комуто имал най-голямо доверие, с настъпването на пролетта Александър пристигнал при Хелеспонт. Оттук прехвърлил войските си на брега на Мала Азия. Като стъпили на азиатска земя, той пръв забил копието си във враждебно настроената към него земя, а после заклал жертвено животно, молейки боговете да не допуснат той да бъде приеман тук като нежелан цар. След това предупредил войниците си да не опустошават Азия. Казал им, че трябва да пазят завладените богатства, да не унищожават това, което ще бъде тяхно.
Войските му наброявали тридесет и две хиляди пехотинци, не повече от пет хиляди конници и не повече от сто и осемдесет кораба. Трудно е да се каже кое е било повече за учудване — дали че възнамерявал да победи целия свят с толкова малка армия, или че се е осмелил да тръгне в поход с войска не от силни и здрави младежи, а от ветерани, повечето от които били отслужили военната си служба при баща му и чичо му. Те приличали на избрани за армията му началници, а не на войници. Никой нямал право да стои в първата бойна редица, ако не е навършил шестдесет години. Погледнат отпред, този боен ред приличал повече на сената на някоя стара република. Затова и по време на сражение никой не мислел за бягство, а всички се стремели да победят. Надявали се не на краката си, а на мишците си.
Александър извършвал жертвоприношения навсякъде, но преди всичко в Троя 49 , на гроба на Ахил 50 , от когото, казвал, че води произхода си по майчина линия. Смисълът на тези обреди бил ясен: потомъкът на Ахил, продължавайки делото на своя прадядо, бил застанал начело на гърците, за да завърши победоносно започнатата някога от тях война против азиатците. Защото на мястото на азиатците троянци сега били дошли персите…
49
Троя — град в Мала Азия.
50
Ахил — герой от Троянската война.
Река Граник тече между Троя и Пропонтида 51 . На отсрещния й бряг се била разположила войска около двадесет хиляди пехотинци и не по-малко конници начело с най-отбрани персийски военачалници. Те с насмешка наблюдавали малочислената армия на Александър. Той също виждал голямата опасност, но бил сигурен, че ще победи, тъй като вярвал в щастието и храбростта си, както и в храбростта на своите войници. И победил, като преодолял буйната река и дързостта на гледащите го с насмешка и надменност перси.
51
Пропонтида — Мраморно море.
В това сражение от персите паднали около двадесет хиляди пехотинци и двеста и петдесет конници. Македонците загубили не повече от тридесет и осем войници.
Победата на македонците при река Граник изиграла решаваща роля в устрема на Александър на Изток. След като превзел Сарди 52 , крепостта на морската империя на варварите, съседните й народи и народа на Лидия, той ги оставил да живеят съобразно със своите закони и продължил нататък. Превзел Хефес 53 , за който воювал четири дена. В това време дошли пратеници от Магнезия и Трал 54 , които обещали, че техните градове ще се предадат. Александър изпратил при тях Парменион с две хиляди и петстотин наемници и толкова македонски войници, за да сключи мирните договори. В приятелски настроените градове изпратил двеста конници. След това опустошил град Милет 55 , който твърдо отстоявал свободата си. Оттук се отправил към Халикарнас 56 . Александър превзел всички градове, които били на пътя му. Заварил обаче Халикарнас много добре укрепен. Водил за него ожесточено сражение и го превзел, но дал много жертви. Затова го изравнил със земята.
52
Сарди — главен град на Лидия, област в Мала Азия.
53
Хефес — град на брега на Мала Азия.
54
Магнезия и Трал — градове в Кария,
55
Милет — град в Кария, Мала Азия.
56
Халикарнас — дорийски град в Кария.
Като навлязъл в Кария 57 , царицата на тази страна на име Ада го посрещнала благосклонно. Тя била изгонена от престола от Оронтобат, изпратен тук от Дарий за управител, и била останала само с град Алинд. Тя предала този град на Александър и го осиновила. Царят, като оценил както свободолюбието на жената, така и осиновяването, я оставил да пази града, а след това, като покорил цяла Кария, не забравил благодеянието й и предал под нейна власт цялата страна. Оттук потеглил за Ликия 58 и Памфилия 59 с намерение да продължи за Финикия 60 и Киликия 61 . Като победил невойнствените народи на Пизида 62 , Александър с още по-голяма жар се насочил срещу Дарий, за когото бил чул, че наближава с многохилядна войска. Навлязъл във Фригия, през която смятал да преведе войската си.
57
Кария — област в Мала Азия.
58
Ликия — област в Мала Азия.
59
Памфилия — област в Южна Мала Азия.
60
Финикия — тясна ивица земя по ливанското и сирийското крайбрежие на източния бряг на Средиземно море.
61
Киликия — област в Мала Азия.
62
Пизида — област в Мала Азия.
Книга трета
В Мала Азия. Подготовка за предстоящите битки
Александър изпрати Клеандър да набира наемна войска от Пелопонес, а той, като въдвори ред в Ликия и Памфилия, придвижи армията си към град Целена 63 . През средата на този град тече река Марсий 64 , позната ни от гръцките легенди. Тя извира от най-високия връх на планината Тавър, водата й с грохот пада върху скалата под него, а след това се разлива нашироко и оросява околните поля. Водата й е съвсем спокойна и прозрачна. Затова цветът й, подобен на цвета на спокойно море, вдъхновявал поетите. Оттук и преданието, че нимфите, сякаш влюбени в нея, дълго седели на онази скала. Впрочем, докато тече между стените на града, реката запазва името си, а щом излезе извън тях, става по-буйна и я наричат Лик 65 .
63
Целена — градът се е намирал на път, водещ към Източна Азия, по който е минавал Кир, а сега трябвало да мине Александър.
64
Река Марсий — според легендата Марсий е бил сатир от малоазиатска Фригия, бог на едноименна река, изкусен свирач на фригийска флейта. Предизвикал Аполон на състезание, но Аполоновата лира, надвила неговата флейта и за наказание богът му одрал кожата. От сълзите, които пролели за него полските божества, нимфи и пастири, бликвала едноименната река, приток на р. Меандър.
65
Лик — според Ксенофонт „Анабазис“ р. Марсий се влива в р. Меандър, която извира близо до гр. Целена.
И тъй, Александър влезе в изоставения от жителите му град, готвейки се да превземе с пристъп крепостта, в която се бяха укрили. Все пак изпрати херолд 66 да им предложи да се предадат, защото иначе ще претърпят големи злини. А те въведоха херолда в кулата и го накараха да я огледа — колко забележителна е и по местоположението, и по начина на строеж. Дори му предложиха да каже на Александър, че той и жителите на града не преценяват еднакво нещата: те знаят, че той е непобедим, но ако се наложи, ще умрат, верни на дълга си. Като видяха обаче, че крепостта е обсадена и припасите от ден на ден намаляват, те сключиха примирие за шестдесет дена с уговорка да предадат града, ако в този срок Дарий не им изпрати помощ. Не получиха помощ отникъде и затова в предвидения ден те се предадоха на Александър.
66
Херолд — пратеник, който носел жезъл от лаврово или маслиново дърво с две змии, увити около него.