История на Александър Велики Македонски

Руф Квинт Курций

По памет е предадено това, което са говорили пред царя. То може да не отговаря на нашите нрави и на таланта на нашите оратори, които живеят в по-културно време. Но дори речта им да заслужава презрение, все пак моята добросъвестност ми налага да предам кога и какво са казали, без да го изменям.

И така, ето какво е говорил най-възрастният от тях: „Ако боговете биха пожелали твоят ръст да бъде равен на алчността ти, не би те побрал целият свят. С едната си ръка би достигнал Изгрева, а с другата — Залеза. И като достигнеш това, ще поискаш да узнаеш къде е огнището на голямото божество. Желаеш това, което не можеш да завладееш. От Европа се стремиш към Азия, от Азия тръгваш към Европа. И ако ти се удаде да покориш целия човешки род, ще започнеш война с горите и снеговете, с морските вълни и дивите животни. Не знаеш ли, че големите дървета израстват за много дълго време, а се изтръгват само за един миг? Глупав е този, който гледа само плодовете на дърветата, без да се съобразява колко високо са те. Внимавай, докато ти си се устремил

към върха, да не се сгромолясаш заедно със същите клони, за които си се хванал! Даже и лъвът понякога става храна на малките птици, а и ръждата прояжда желязото. Няма нищо толкова трайно, което да няма опасност да ти се отнеме дори от сакат човек. Каква вражда има между тебе и нас? Никога не сме се доближавали до твоите земи. Кой си, откъде идваш? Или ние, които живеем в тези обширни земи, нямаме право да те питаме? Ние не желаем да робуваме, нито пък се стремим да заповядваме на когото и да било. На нас ни са дадени като дарове, ако познаваш племето на скитите, яремът с воловете, ралото, копието и патерата. Тях използуваме и с приятелите си, и срещу неприятелите. На приятелите си даваме плодове, придобити с труда на воловете. С патерата изливаме вино на безсмъртните богове, с тяхна помощ поразяваме неприятелите си със стрелата отдалеч, а с копието отблизо. Така победихме сирийския цар, след това персийския и мидийския и нашият път беше отворен чак до Египет. Ти, който се хвалиш, че идваш да преследваш разбойници, си разбойник за всички народи, до които си достигнал. Превзе Лидия, завладя Сирия, държиш в ръцете си Персида, под твоя власт са бактрианите, стремиш се да достигнеш до индите. А протягаш ръцете си, алчни и ненаситни, вече и към нашия добитък. Какво е това, каква е тая страст към богатства, която те кара да изпитваш непрекъснат глад? Пръв от всички в пресищането, ти сам си причиняваш глад, тъй че колкото повече имаш, още повече желаеш това, което нямаш. Не си ли се замислял колко време обикаляш около Бактра? И докато подчиниш бактрианите, зогдианите започнаха срещу тебе война. У тебе стремежът към война се поражда от самата победа.“

„Дори и да си по-силен от който и да е друг, би трябвало да знаеш, че никой не желае да търпи чужд господар. Ако преминеш река Танаис, ще разбереш колко нашироко се простират нашите земи, но никога не ще достигнеш до скитите. Нашата бедност ще бъде по-бърза от твоята войска, която влачи плячка, заграбена от толкова много народи. И когато мислиш, че сме далеч от тебе, тогава ще ни видиш в лагера си. Защото с една и съща бързина и бягаме, и преследваме.“

„Чувал съм, че скитските пустини се споменават дори и в гръцките пословици. Ние предпочитаме пустите и недокоснати от човешка ръка земи повече, отколкото градовете и цветущите поля. Задръж тук щастието си и не го изпускай! На несигурното и безлюдното не можеш да го задържиш. След време по-добре ще разбереш ползата от този съвет, отколкото сега. Сложи юзда на щастието си, по-лесно ще го направляваш! Нашите мъдрости говорят, че щастието е без крака, а има само ръце и крила. Ако ръката ти посяга, едва ли ще докосне дори перата.“

„И най-после, ако си бог, ти си длъжен да дадеш на смъртните щастие, а не да им го отнемаш. Ако ли пък си човек, гледай винаги да си останеш такъв! Безсмислено е да ти напомням това, заради което ти си се самозабравил. Ще имаш като добри приятели тези, на които няма да обявяваш война. Защото приятелството между равни е най-силно, а равни са тези, които не се заплашват едни други с насилие. Не си въобразявай, че са ти приятели тези, които си победил. Между роб и господар не може да има приятелство. За тях дори и в мирно време важат законите на войната. Недей да мислиш, че скитите крепят дружбата си с някакви клетви. За тях клетвата е да зачитат дадената за вярност дума. Тази предпазливост я има и у гърците — да подписват договори и да призовават за свидетели боговете. Който не почита хората, той лъже боговете. Не ти е нужен приятел, в доброжелателството на когото се съмняваш. Ти ще ни имаш като страж и над Азия, и над Европа. Ние бихме се съединили с Бактрия, ако не ни разделяше река Танаис, а отвъд Танаис населяваме земи чак до Тракия. Казват, че Македония граничи с Тракия. Внимавай дали ще пожелаеш съседите на двете ти империи да ти бъдат врагове или приятели!“

Това каза варваринът. Александър отговори, че ще се поучи и от своята съдба, и от техните съвети: ще следва съдбата си, на която вярва, но не ще пренебрегне и техните съвети, за де не извърши нещо дръзко и безразсъдно. И като отпрати пратениците, настани войската си в приготвените салове.

В предната част на саловете се настаниха щитоносците, застанали на колене, за да се предпазят от стрелците. Зад тях застанаха тези, които щяха да привеждат в действие метателните машини, обградени и от двете страни и отпред с войници. Останалите, наредени зад метателните машини, направиха костенурка от щитовете, за да закриват гребците, които бяха без ризници. Същият ред беше установен и в саловете, които щяха да прекарват конницата. Повечето конници държаха за поводите коне, които плуваха след саловете. Тези, които плуваха върху мехове със слама, прикриваха саловете зад тях.

Царят с телохранителите си пръв отвърза своя сал и заповяда да го насочат към срещуположния бряг. Скитски конници навлязоха във водата, за да попречат на саловете да се приближат до брега. Ужас обхвана войниците върху саловете, като видяха завардените брегове.

Кормчиите не бяха в състояние да направляват саловете, повлечени от течението на реката. Войниците, уплашени, че могат да паднат във водата, пречеха на работата на кормчиите.

Македонците не се опитваха дори да стрелят с лъковете, тъй като се стремяха да запазят равновесие, за да не паднат във водата. Помогнаха им метателните машини, от които те сполучливо изпращаха копия в редиците на врага, който непредпазливо стоеше насреща им. Варварите също започнаха да хвърлят масово стрели. Едва ли остана щит, в който да не се забият по няколко стрели.

Саловете вече опираха до брега, когато щитоносците се изправиха и започнаха още от саловете да се прицелват. Като видяха уплашените, дърпащи се назад коне на противника, насърчени, пъргаво започнаха да скачат на брега и да се насочват смело към объркания противник.

Конниците възседнаха конете си и пробиха варварския боен ред. Прикрити от тях, останалите се приготвиха за бой. Царят, още отпаднал физически, ги насърчаваше с бодростта си. Гласът му не можеше да се чуе поради незаздравялата рана на врата, но всички го виждаха как се сражава. Всеки стана командир на себе си и като взимаха пример един от друг, връхлетяха върху противника, без да жалят живота си. Варварите не можаха да издържат нито на вида, нито на крясъка, нито на оръжието на неприятеля. Пришпорили конете — войската им беше от конници, — всички се спуснаха да бягат. Александър, макар и да изнемогваше от болка, продължи да ги преследва още осемдесет стадия. Накрая нареди на войската си неотстъпно да преследва бягащите, докато се стъмни. Той с изчерпани сили се оттегли в лагера и остана там.

Македонската войска премина границите на пътешествията на татко Либер 373 , отбелязани с камъни и с посадени на чести интервали високи дървета, чиито стебла бяха обвити с бръшлян. Но яростта ги увлече много по-навътре. Те се върнаха в лагера едва през нощта, след като бяха избили голяма част от скитите, бяха пленили още повече и бяха докарали хиляда и осемстотин коня. Македонците загубиха шестдесет конници и около сто пехотинци, а хиляда бяха ранени.

373

Татко Либер — италийско божество на плодородието.

Славата за голямата победа усмири значителна част от изнемогващата Азия. Дотогава всички вярваха, че скитите са непобедими. Тяхното поражение накара народите да признаят, че няма народ, равен по боеспособност на македонския. И саките изпратиха пратеници, които да обещаят, че народът им ще се подчини на Александър. Към това ги беше подбудила не само храбростта на царя, но и снизхождението му към победените скити. Той беше пуснал всички пленници без откуп, за да им докаже, че се сражава с най-силните хора на земята не поради някакъв гняв към тях, а по храброст. Прие благосклонно пратениците на саките и им даде за водач Евксенип, млад мъж, когото беше направил свой приближен заради младостта му. По красота той можеше да се сравнява с Хефестион, но му отстъпваше по мъжественост.

Александър заповяда на Кратер да го следва с по-голямата част от войската, а той се отби в град Мараканда. Спитамен беше узнал за неговото идване и беше избягал в Бактра. Царят измина за четири дена по-голямата част от пътя и пристигна на мястото, където Менадем беше загубил двете хиляди пехотинци и тристате конници. Заповяда да ги погребат и извърши жертвоприношение по родния им обичай. Кратер, който имаше заповед да го следва с фалангата, вече го беше настигнал. За да понесат загубите от войната еднакво всички, които се бяха отцепили, Александър заповяда да изгарят селата и да избиват всички възрастни.

Шестте Александрии

Областта в по-голямата си част е пустинна. На осемстотин стадия по дължината й се простира степ. Отдясно през значително голяма територия протича река, наричана от населението Политимет 374 . Отначало тече буйно в тясно корито, а след това навлиза в огромна дупка и се скрива под земята. Шумът от водата издава скритото й течение, но почвата под нея не изпарява никаква влага.

Измежду пленниците зогдиани бяха доведени при Александър тридесет стройни и с изключителна сила мъже. Щом разбраха от преводача, че ги водят за изкупителна жертва по заповед на царя, започнаха да пеят някаква песен, изразяваща радост, а и с танцови стъпки и своеобразни движения също да изразяват някаква душевна радост. Царят беше учуден, че с такова мъжество отиват срещу смъртта. Той ги извика и запита коя е причината за голямата им радост пред смъртта. Те отговориха, че ако бяха умрели от ръката на друг, щяха да бъдат печални. Но сега, след като ще бъдат изпратени при дедите си от толкова велик цар, пълководец и победител на всички народи, те, пеейки своите родни песни и веселейки се, празнуват тази почетна смърт, желана от всеки храбър мъж.

374

Политимет — река в Зогдиана (дн. р. Зеравшан), приток на Окс. Според историка Ариан гр. Бактра е бил разположен по долното течение на р. Политимет. Вероятно това е сегашният град Бухара.