Изкушена
Шрифт:
— „Звукът на музиката“? Те гледат „Звукът на музиката“? — засмях се аз.
Сестра Мери Анджела повдигна едната си вежда.
Това е един от любимите ни филми. Реших, че и новаците ще го харесат.
— Класика — отбеляза Деймиън.
— По-рано мислех, че нацисткото хлапе е симпатично рече Шоуни.
Но предаде Фон Трапс — добави Ерин.
— И престана да ми бъде симпатично — продължи Шоуни.
Близначките взеха сгъваеми столове и седнаха при другите новаци пред телевизора.
— Но всички харесват Джули Андрюс — отбеляза Стиви
— Тя трябваше да наплеска проклетите разглезени деца — обади се Крамиша от мястото си пред екрана, а сетне погледна през рамо и уморено се усмихна на сестра Мери Анджела. — Извинявай за думата „проклети“, сестро, но те са такива.
— Те се нуждаят от любов, внимание и разбиране като всички деца — каза монахинята.
— Ще повърна. А сега, сериозно обади се Афродита. — Преди да запеете в хор „Как се решава проблем като Дева Мария“ и аз да си прегриза тънките китки, смятам да намеря Дарий и моята стая. — Тя бързо повдигна вежди няколко пъти и тръгна към вратата.
— Афродита — повика я сестра Мери Анджела и тя спря и се обърна. — Мисля, че Дарий още е при Старк. Кажи му лека нощ. Ще намериш стаята си на четвъртия етаж. Ще я споделиш със Зоуи, а не с воина.
— Пфу — измърморих аз.
Афродита тежко въздъхна.
— Защо ли не съм изненадана? — И продължи към вратата, като мънкаше нещо под носа си.
— Съжалявам, Зи — каза Стиви Рей. Пак щях да ти бъда съквартирантка, но мисля да остана тук. Чувствам се по-добре под земята, след като слънцето изгрее, пък и трябва да бъда близо до червените новаци.
— Няма нищо — побързах да отговоря аз. Сега сякаш не исках да оставам насаме с най-добрата си приятелка?
— Всички други горе ли са? — попита Деймиън. Видях, че се оглежда, и бях сигурна, че търси Джак.
Аз, от друга страна, не търсех никое от гаджетата си. Всъщност след глупавата им показност на тестостерон навън, започвах да мисля, че да нямам гадже звучи все по-добре.
И после се сетих за Калона и спомена, който исках да нямам.
— Да, всички други са горе в столовата или вече спят. Хей, Зоуи! Къде се отнесе? Монахините имат богат запас от чипс, намерих дори бира за теб… пълна с кофеин и захар — чу се гласът на Хийт, който прескочи последните три стъпала до мазето.
ШЕСТА ГЛАВА
Зоуи
— Благодаря, Хийт — Сподавих въздишката си, когато той се приближи до мен и ухилен ми предложи чипс със сирене и кутия бира.
— Зи, ако наистина си добре, бих искал да намеря Джак и да проверя как е Херцогинята, а после ще спя цяла вечност
обади се Деймиън.
— Няма проблем — побързах да кажа аз, защото не исках Деймиън да спомене нещо за спомените ми на Ая ппед Хийт.
– Къде е Ерик? попита
Още е навън и се прави на краля на замъка.
— Намерихте ли нещо, след като аз си тръгнах? Гласът на Стиви Рей изведнъж стана толкова рязък, че неколцина червени новаци отместиха поглед от екрана на телевизора където Мария и Фон Трап пееха „Моите любими неща“.
— Не. Смешникът само оглежда там, където Далас и аз вече проверихме.
Далас ни погледна от мястото си пред телевизора, като чу името си.
— Навън всичко е наред, Стиви Рей.
Тя му направи знак да дойде и Далас стана и забърза към
— Разкажи ми — прошепна Стиви Рей.
— Вече ти казах, преди да слезеш тук — отговори Далас, като стрелкаше очи към екрана, кремавите понита, крехкия ябълков щрудел…
Стиви Рей го перна по ръката.
— Внимавай, ако обичаш. Вече не съм навън, а тук. Разкажи ми пак.
Далас въздъхна, насочи цялото си внимание към нея и й се усмихна мило и покорно.
— Добре, добре. Но само защото ме попита толкова любезно.
Тя се намръщи, а той продължи.
Ерик, Джони Бий, Хийт и аз проверихме, както ти ни каза. Не беше забавно, защото ледът е много хлъзгав и навън е супер студено. Далас млъкна за миг. Стиви Рей го наблюдаваше мълчаливо. Все едно, както вече знаеш, ние оглеждахме, докато ти претърсваше Двайсет и първа улица. След известно време всички се срещнахме в пещерата. Тогава ти казахме, че сме открили три трупа на ъгъла на Луис Стрийт и Двайсет и първа улица. Ти заповяда да се погрижим за тях и после тръгна. Направихме го и аз, Хийт и Джони Бий влязохме вътре да се изсушим, нахраним и да гледаме телевизия. Предполагам, че Ерик все още е навън и оглежда.
— Защо? — троснато попита Стиви Рей.
Далас повдигна рамене.
— Може би защото е смешник, както Хийт каза.
— Трупове? попита сестра Мери Анджела.
Далас кимна.
— Да, намерихме три мъртви гарвана-демони. Дарий трябва да ги е свалил от небето.
Монахинята понижи тон и зашепна.
— Какво направихте с мъртвите същества?
— Изхвърлихме ги в кофите за боклук зад манастира, както Стиви Рей нареди. Навън е страхотно студено. Те няма да се разложат. Всичко е заледено и боклуджийските камиони няма да дойдат скоро. Решихме да ги оставим там, докато измислим какво да правим е тях.
— Олеле! Лицето на сестра Мери Анджела пребледня. — Изхвърлили сте ги в кофите за боклук?
— Не съм ви казвала да ги оставяте там! — извика Стиви Рей.
— Тихо! рече Крамиша и телевизионните зрители ни изгледаха укорително.
Сестра Мери Анджела ни направи знак да я последваме и петимата бързо се изнизахме от мазето, качихме се по стълбите и отидохме в коридора на манастира.
— Далас, не мога да повярвам, че сте ги изхвърлили в кофите за боклук! — нападна го Стиви Рей веднага щом се отдалечихме от другите, за да не ни чуят.