Изкушена
Шрифт:
— Мисли за земята. Съсредоточи се. Не мисли за слънцето и небето. Блъсни заедно с мен. Сега!
Засенчена от крилото му, Стиви Рей хвана решетката от двете страни на ръката му. Затвори очи и се изолира от паренето в пръстите си и чувствителността на кожата си, която й крещеше да избяга от слънцето. Замисли се за земята, хладна и тъмна, очакваща я като любяща майка. Стиви Рей блъсна силно. Решетката изскърца и се счупи, оставяйки отвор, колкото да се провре възрастен човек.
Репхайм отстъпи назад.
— Върви! — каза
Веднага щом крилото му вече не я пазеше, тялото й се зачерви и започна да дими. Стиви Рей инстинктивно се хвърли на пода, сви се на кълбо и закри с ръце лицето си.
— Не мога — извика тя, вцепенена от болка и паника. — Ще изгоря.
— Ще изгориш, ако останеш тук.
Неочаквано Репхайм се измъкна през пролуката и изчезна. Изостави я. Стиви Рей знаеше, че той е прав. Тя трябваше да се махне оттам, но не можеше да преодолее парализиращия страх. Болката беше прекалено силна. Все едно кръвта й вреше в тялото. Точно когато мислеше, че няма да издържи, върху нея падна малка, хладна сянка.
Хвани ръката ми!
Стиви Рей присви очи и погледна към безмилостното слънце. Репхайм клечеше върху решетката, беше разперил здравото си крило над нея и бе протегнал ненаранената си ръка.
— Хайде, Стиви Рей! Направи го!
Тя проследи гласа му и хладината на черното му крило и хвана ръката му. Той не можеше да я издърпа сам. Стиви Рей беше твърде тежка, а Репхайм можеше да си служи само с едната ръка. Тя протегна другата си ръка, вкопчи се в метала и се изтегли горе.
— Ела при мен. Аз ще те пазя. — Репхайм разтвори крилото си.
Без да се колебае, Стиви Рей се отпусна в прегръдката му, зарови глава в перата на гърдите му и уви ръце около него. Той я обгърна с крилото си и я повдигна.
— Занеси ме на дървото!
Репхайм побягна по покрива, като приклякаше и куцаше. Външната страна на ръцете на Стиви Рей, вратът и раменете й бяха изложени на слънчевата светлина и горяха. Със замъглено съзнание тя се запита какъв е ужасният шум, който кънти в ушите й, но после осъзна, че това е нейният глас. Стиви Рей пищеше от болка, ужас и гняв.
Репхайм стигна до края на покрива и изкрещя:
— Дръж се. Скачам на дървото.
Тялото му се преобърна и се изви спирално, защото загуби равновесие и двамата се блъснаха в дървото.
Адреналинът помогна на Стиви Рей да не се отдели от него и благодарна, че той е лек, тя го повдигна и застана между Репхайм и ствола.
— Дръж се за дървото, докато се плъзгаме надолу каза тя.
Двамата се спуснаха надолу. Грапавата кора на дървото охлузи вече изранения й и кървящ гръб на Стиви Рей. Тя затвори очи и падна на земята, която я чакаше долу. Допирът й подейства успокояващо.
— Земя, ела при мен! Отвори се и ме предпази!
Разнесе се силен звук от разкъсване и земята в основата на дървото се отвори. Стиви Рей и Репхайм се плъзнаха в хладната й тъмна пазва.
ТРИЙСЕТ
Зоуи
Когато Афродита започна да пищи, аз веднага се сетих какво да направя,
— Дух, ела при мен! — заповядах аз и духът моментално ме изпълни със спокойното си присъствие. — Помогни на Афродита да се успокои. — Усетих, че природната стихия излиза от мен. Писъците на Афродита стихнаха до охкания и хлипания. — Дарий, трябва ми номера на мобилния телефон на Ленобия. Веднага!
Дарий държеше Афродита в прегръдките си, но извади телефона си от джоба на дънките и ми го хвърли.
— Записан е в „Контакти“.
Положих усилия ръцете ми да не треперят, намерих номера й и го набрах. Ленобия отговори на първото позвъняване.
— Дарий?
Зоуи е. Имаме извънредно положение. Къде е Стиви Рей?
— Тя отиде в депото да се опита да вразуми другите червени новаци. Очаквам я да се върне всеки момент, въпреки че вече се зазорява.
— Стиви Рей е в беда.
— Гори! — изрида Афродита. — Тя гори!
— Стиви Рей е някъде навън. Афродита твърде, че тя гори.
— О, Боже! — възкликна Ленобия. — Може ли да ми каже нещо друго?
По промяната на гласа й разбрах, че тя вече действа.
— Афродита, можеш ли да ни кажеш къде е Стиви Рей?
— Н-не. Навън.
— Афродита не знае къде е Стиви Рей, само че е навън.
— Ще я намеря — заяви Ленобия. — Обади ми се, ако Афродита каже нещо друго.
А ти ми се обади веднага щом Стиви Рей е в безопасност. — Не можех дори да си помисля за друг изход.
Ленобия затвори.
— Да заведем Афродита вътре, където ще се справим по-добре със състоянието й — предложи Ерсея.
Слязохме от яхтата и се отправихме към затворена сграда, която не приличаше на хангар на летище. Беше стара и изградена от камък. Имах време само да изпитам облекчение, че Старк е предпазен от слънцето и Дарий носи Афродита, докато всички бързо минахме след Ерсея под сводестия вход.
Старк подтичваше до мен.
— Афродита е Обвързана със Стиви Рей… другият червен вампир — обясних аз.
Ерсея кимна, отвори огромна дървена врата и направи знак на Дарий да внесе Афродита вътре.
— Ленобия ми каза за тяхното Обвързване.
— Можеш ли да й помогнеш?
Влязохме в просторен коридор, изумително богато украсен, с невероятно висок таван и безброй полилеи, а после Ерсея ни заведе в странична приемна.
— Сложи я на канапето ей там.
Насъбрахме се около канапето и мълчаливо се втренчихме в Афродита. Ерсея се обърна към мен и тихо каза:
— Не може да се направи нищо за човека, ако Обвързаният с него вампир страда. Тя ще чувства болката на Стиви Рей, докато кризата свърши или тя умре.