Изкушена

Каст Кристин

Разбирах как се чувства Старк, но свикнах вампирите и новаците да зяпат странните му татуировки.

— Старк, погрижих се завесите в лодката ни да са дръпнати и щорите на прозорците спуснати, макар че до залез слънце остава час и през целия ден валя сняг с кратки прекъсвания. Затова и слънцето сега е слабо. — Гласът й беше мелодичен и приятен за слушане и за миг аз се заслушах в него и не я чух какво казва.

— Лодка? — попитах аз. — А той как ще стигне до лодката?

— Лодката е тук, Зи. — Хийт, който се спускаше по хладните, хлъзгави перила на стълбата, посочи с брадичка

към хангара. В ъгъла имаше грамаден правоъгълен док с голяма врата, който приличаше на гараж, а в другия край се поклащаше луксозна черна дървена яхта. Предната й част беше остъклена и аз видях двама високи вампири, които стояха пред командното табло. Лакираните дървени стълби зад тях сигурно водеха надолу към пътническото отделение. Прозорците на яхтата бяха затъмнени.

— Ако слънцето е зад облаци, ще издържа — каза Старк.

— Тогава е вярно, че слънчевата светлина не само е неприятна за теб, но и наистина може да те изгори? — В гласа на Ерсея прозвуча любопитство, но не натрапчиво или нещо като „Боже, какъв си изрод!.“ Тя беше искрено загрижена.

— Прекадената слънчева светлина би ме убила отговори Старк. — Залязващото или непрякото слънце може да бъде всичко от много опасно до неприятно.

— Интересно — замислено отбеляза Ерсея.

Интересно е само единият аспект. За мен по-скоро е

досадно и неудобно.

— Ще имаме ли време за пазаруване преди събирането на Висшия съвет? — обади се Афродита.

— А, ти трябва да си Афродита — рече Ерсея.

— Да, добра среща. Е, може ли да пазаруваме?

— Боя се, че няма да имате време. До острова се стига за половин час, а после ще ви настаня и най-важното, ще ви обясня правилата на Съвета. Всъщност вече трябва да тръгваме. — Ерсея се отправи към лодката.

— Ще ме допуснат ли да говоря пред тях, или не съм достатъчно добра, след като сега съм обикновен човек? попита Афродита.

— Правилото за човеците няма нищо общо с това дали са достатъчно добри да говорят пред Съвета — отвърна Ерсея, докато се качвахме на яхтата и влизахме в тъмната, луксозна каюта. — На консортите отдавна е разрешено да присъстват в залата на Съвета заради голямото им значение за вампирите. — Тя се усмихна на Хийт, който очевидно беше човек. Но не им е позволено да говорят пред Висшия съвет, защото човеците нямат думата по вътрешните въпроси и политика на вампирите.

Хийт въздъхна драматично, настани се до мен, без да обръща внимание на Старк, който седеше от другата ми страна и властно преметна ръка на раменете ми.

— Ще те сръгам с лакът, ако не си махнеш ръката и не се държиш прилично — прошепнах аз.

Той се ухили глуповато и свали ръката си, но не се отмести.

— Това означава ли, че ще присъствам на събирането на всемогъщия Съвет, но трябва да мълча като кръвния донор ей там? — отново се обади Афродита.

— Те направиха изключение за теб. Може да присъстваш и да говориш, но ще трябва да спазваш всички други правила на Съвета.

— И това означава, че в момента няма да пазарувам.

— Точно така — потвърди Ерсея,

Изумих

се от търпението й. Ленобия вероятно щеше да откъсне главата на Афродита заради това, че се прави на много умна.

Може ли и ние останалите да дойдем на събирането на Съвета? О, между другото, добра среща. Аз съм Джак.

— Всичките сте поканени пред Съвета.

— Ами Неферет и Калона? И те ли ще са там? попитах аз.

— Да, макар че Неферет се нарича Превъплъщение на Никс, а Калона твърди, че истинското му име е Еребус.

— Това е лъжа — заявих аз.

Ерсея се усмихна мрачно.

— Точно за това и ти си тук, моя млада и необикновена новачке.

Не разговаряхме много по време на пътуването. Моторът на лодката беше шумен и затъмнената каюта действаше дезориентиращо. Яхтата подскачаше по вълните и аз се съсредоточих да не си изповръщам червата.

След известно време скоростта намаля, както и темпото на клатушкане. Явно бяхме стигнали до острова.

— Зоуи! — Гласът на Дарий се извиси над бръмченето на двигателя.

Той и Афродита седяха зад мен и аз се завъртях към тях. Старк също се обърна и двамата скочихме едновременно.

— Афродита! Какво има?

Тя се беше хванала за главата, сякаш се страхуваше, че ще се пръсне. Дарий изглеждаше безпомощен. Той галеше раменете й, шепнеше й утешително и се опитваше да я накара да го погледне.

— О, Боже! Главата ми ме убива. Какво става, мамка му?

— Видение ли има? — попита Ерсея, която се приближи до нас.

— Не знам. Вероятно — отговорих аз, коленичих пред Афродита и се помъчих да видя очите й. — Афродита, аз съм, Зоуи. Кажи ми какво виждаш?

— Много ми е горещо. Горещо ми е! — Лицето й беше зачервено и изпотено, въпреки че в лодката беше хладно. Тя се огледа паникьосано, макар че според мен не виждаше вътрешността на скъпата яхта.

— Афродита, говори! Какво показва видението ти?

Тя ме погледна и тогава видях, че очите й са ясни и не са изпълнени с болезнена кръв като при предишните видения.

— Не виждам нищо. — Афродита си пое дълбоко дъх и повя с ръка пред обляното си в пот лице. Не е видение, а Стиви Рей и проклетото ни Обвързване. С нея става нещо много лошо.

ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Стиви Рей

Стиви Рей разбра, че ще умре, този път завинаги. Беше уплашена повече, отколкото когато кръвта й изтичаше в ръцете на Зоуи и беше заобиколена от приятелите си. Този път беше различно. Сега беше предателство, а не биологичен процес. Болката в главата й беше непоносима. Тя протегна ръка и внимателно докосна тила си. Пръстите й се обагриха в кръв. Мислите й бяха объркани. Какво се беше случило? Стиви Рей опита да се надигне и да седне, но главата й се замая силно. Тя изстена и повърна, като извика от болката, която движението й причини, а после се свлече на една страна. И тогава замъгленият й поглед се плъзна към металната решетка над нея и небето, което ставаше все по-светло и синьо.