Изкушена
Шрифт:
Ленобия кимна.
— В думите ти има логика. Върни ги на мястото, където за последен път са се чувствали нормални, и вероятно отново ще намерят това усещане.
И аз така мисля. — Стиви Рей замълча и после добави с по-тих и тъжен глас: — Аз все още се боря със себе си от време на време. Понякога ми се струва, че мракът е толкова близо, че мога да го докосна. Виждам го и в моята група… в онези, които също са открили човечността си. И за тях не винаги е лесно.
Може би винаги ще трябва да избираш
Но това прави ли ни лоши? Или безполезни?
— Не, разбира се.
— Тогава разбираш защо трябва да отида пак в депото и да поговоря с хлапетата. Не мога да им обърна гръб. Зоуи не обърна гръб на Старк, въпреки че той ме простреля. Това беше гадно и никак не беше мило от негова страна, но накрая Старк стана добър,
— Ти ще бъдеш чудесна Висша жрица, Стиви Рей.
Лицето на Стиви Рей пламна.
— Не съм Висша жрица, но те имат само мен.
— Не, ти си Висша жрица. Вярвай в това. Вярвай в себе си. — Ленобия й се усмихна. — Е, кога тръгваш за депото?
— Първо ще проверя дали червените новаци са се настанили по стаите и имат дрехи и други необходими неща. Те ще трябва да вложат всичко в учението и това ще бъде много трудно, защото учебните предмети се променят всеки срок. Но искам да отида там още тази вечер.
Тази вечер? Сигурна ли си, че няма да изчакаш до утре? Не трябва ли първо да се настаните?
— Ами, истината е, че не знам дали може да се настаним тук.
— Разбира се, че може. Дома на нощта е и ваш дом.
— Беше наш дом. Сега се чувстваме по-добре, като си почиваме под земята през деня. — Стиви Рей се усмихна нервно. — Говоря така, сякаш съм същество от глупав филм за чудовища, нали?
— Не, в думите ти има логика. Ти умря. Щом това се случи с някой от нас, телата ни се връщат в земята. Въпреки че възкръсна, ти все още имаш връзка със земята, а ние нямаме. — Ленобия се поколеба. — Под главната сграда на Дома на нощта има мазе. Използва се за склад и не е обитаемо, но с малко работа…
— Може би. Нека видя какво ще стане с хлапетата в депото. Там ни харесва и сме се устроили добре.
Не виждам защо да не пътувате. Човешките деца ползват автобус всеки ден.
Стиви Рей се усмихна.
— Голямата жълта лимузина!
Ленобия се засмя.
— Все ще намерим начин. Твоята група е част от нас и тук е вашият дом.
— Дом… звучи добре. Е, ще тръгвам, ако искам да стигна до депото, преди да се зазори.
— Дай си достатъчно време. Няма да те задържам, а прогнозата е за силна оклахомска слънчева светлина. Травис Майърс дори каза, че температурата може да се повиши над нулата и да се отървем от част от леда.
— Травис е любимият ми метеоролог. Не се тревожи. Ще се върна преди
Отлично. Тогава ще имаш време да ми разкажеш как е минало.
Ще дойда право при теб. — Стиви Рей се надигна да стане, но после промени решението си. Трябваше да попита… Въпросът нямаше да се стори абсолютно странен на Ленобия. Трябваше да попита. — Ей, гарваните-демони бяха много лоши, така ли?
На лицето на преподавателката по езда се изписа отвращение.
— Моля се на Никс да са били изгонени от този свят, кога-то баща им беше принуден да избяга от Тулса.
— Беше ли чувала за тях? Знаеше ли за тях, преди те да излетят от земята?
Ленобия поклати глава.
— Не. Не знаех нищо за тях. Дори не бях чувала легендата на племето чероки. Но лесно познах едно нещо в тях.
— Така ли? Какво?
— Злото. И преди съм се борила със злото, а те са поредното му тъмно лице.
— Мислиш ли, че са абсолютно лоши? Все пак, те са отчасти човеци.
— Не отчасти човеци, а… безсмъртни.
— Да, това имах предвид.
— А безсмъртните са част от абсолютното зло.
Ами ако Калона не винаги е бил като сега? Той е дошъл отнякъде. Може би там е бил добър и ако това е истина, тогава може да намерим нещо добро и в гарваните-демони.
Преди да отвърне, Ленобия се вгледа изпитателно в Стиви Рей и после заговори бавно, но убедено.
— Жрице, не позволявай състраданието, което изпитваш към червените новаци, да пречи на преценката ти за злото. То съществува тук, в нашия свят. Съществува и в Другия свят. Осезаемо е и тук, и там. Има голяма разлика между увредено дете и същество, заченато с насилие, чийто баща е зъл.
— И сестра Мери Анджела каза същото.
— Монахинята е мъдра жена. — Ленобия замълча и сетне продължи. — Стиви Рей, усетила ли си нещо, за което трябва да знам?
О, не! — припряно отвърна Стиви Рей. — Само разсъждавах на глас, това е всичко. За доброто и злото и избора, който правим. Питах се дали и гарваните-демони могат да избират.
И да са имали тази способност, те отдавна са избрали злото.
Да, убедена съм, че си права. Е, добре, ще тръгвам. Ще дойда при теб преди зазоряване.
Ще те чакам с нетърпение. Нека Никс бъде с теб, жрице. И бъди благословена.
— Бъди благословена — отговори Стиви Рей, излезе от конюшнята и забърза, сякаш разстоянието от думите, които бе изрекла, щеше да я отдалечи от вината й. Къде й беше умът, когато говори за гарваните-демони на Ленобия? Трябваше да си държи устата затворена и да забрави за Репхайм.
Но как можеше да го забрави, когато щеше да го види отново, щом отидеше в депото?
Не трябваше да го изпраща там. Трябваше да измисли нещо друго. Или да го предаде!