Измамата
Шрифт:
Печалният му глас я проряза като нож и за момент чувствата за малко да я завладеят. Но тя бързо се окопити.
— Планът ми се обърка, обърка се ужасно и въпреки всичките ни опити, за жалост, Хенрик не можеше да бъде спасен — продължи той. — Хенрик носеше бомба и единствено благодарение на решителната ти намеса не успя да я задейства. Той знаеше за бомбата, дори извика на хората, че я носи…
Таге Самер вдигна ръце и направи крачка назад.
— Хенрик направи своя избор и ти беше принудена да направиш твоя. Спаси живота на много хора следобед, надявам се, че го осъзнаваш. Понякога общото благо
Тя преглътна тежко и после кимна бавно. Сълзите изгаряха клепачите и, но тя положи крайни усилия, за да се овладее. Да запази контрол…
Зарята продължаваше да избухва над нощното небе.
— Смело решение да продължи със сватбените празненства — промълви тя. — И добра реч държа…
— Даа, лесно е Негово Величество да бъде подценен. Има времена, когато тези хора показват на какво са способни в действителност. Речта по телевизията беше хубаво доказателство за това.
— Ммм — каза тя.
— Нацията има нужда от обединяваща сила — продължи той, — някой, който да ни помогне да се опълчим на всички трудности, които предстоят. Негово Величество разбира това…
— Или поне PR отделът му…
— Моля?
— Нищо — промърмори тя. — Просто всичко изглеждаше толкова подготвено, като че ли…
— Като че ли какво, Ребека?
Той наклони глава и я изгледа изпитателно.
— Нищо… — смотолеви тя. — Извинявай, но не съм съвсем на себе си, чичо Таге.
— Разбирам, мила Ребека, и няма за какво да се извиняваш…
Тя се обърна към парапета и известно време те стояха мълчаливо един до друг.
— И-и какво ще стане сега, в смисъл с разследването? — попита тя после.
Той сви рамене.
— Магнус Сандстрьом и брат ти вече ги няма, другите трима са зад решетките. Макар че остават някои подробности, в основата си случаят е решен. Играта е разбита и виновните ще бъдат наказани…
— Не може да е чак толкова просто, чичо Таге…
— Какво искаш да кажеш?
— Трябва да има още нещо скрито, други замесени. Например кой е изработил бомбата в раницата на Хенрик и кои бяха хората с маските?
— Ами доколкото знаем, всеки един от тях може да е отговорен за бомбата. Сандстрьом е най-вероятният кандидат… а протестът на маскираните покрай маршрута може да е бил чисто съвпадение. Понякога конспиративните теории са просто лесен начин да избегнем да се изправим срещу суровата реалност…
— А татко?
— Какво имаш предвид?
— Той е работил за теб, вършил е всичко, което го помолиш. Горе-долу както аз…
Стомахът и се сви и тя беше принудена да спре.
— Това е така, Ерланд беше изключително лоялен служител. За такива винаги има място в повечето организации, Ребека.
Той изчака, за да остави думите да попият.
— Р-работа ли ми предлагаш, чичо Таге?
Той се усмихна спокойно.
— Ако го направех, щеше ли да приемеш, Ребека? Вярвам, че бихме могли да бъдем забележителен екип. Човек с твоята решителност, твоя самоконтрол. Който не се колебае да направи необходимото, колкото и неприятна да е мисията. За такива хора има място навсякъде…
Тя пое дълбоко въздух.
— Вече имам работа, знаеш. Когато всичко това се уталожи, искам да се върна обратно. Да помогна да разберем какво в действителност
Самер кимна бавно.
— Всъщност не съм и очаквал друг отговор, Ребека…
Той се наведе и вдигна кариран термос, който стоеше облегнат на парапета.
— Мога ли поне да ти предложа чаша кафе, преди да се разделим?
— С удоволствие, благодаря…
Той изнамери две чаши и ги напълни.
— Разказвал ли съм ти защо съм толкова привързан към това място?
Тя поклати глава и духна внимателно горещото кафе.
— Баща ми работеше в АСЕА 92 . Участвал е в монтирането на този часовник. Но тогава той е стоял горе на телефонната кула при „Брункеберистори“.
92
ASEA (Allm"anna Svenska Elektriska Aktieboiaget, или Генерално шведско електрическо акционерно дружество), шведски електротехнически концерн, който през 1988 се слива с Brown, Boveri & Cie и оформя компанията АВВ. — Б.пр.
Той посочи в далечината над покривите.
— Баща ми ме водеше там и ми го показваше. Разказваше как са успели да го качат горе. Разбираш ли, кулата е била четиридесет и пет метра, главозамайваща височина по онова време…
Тя кимна и доближи бавно чашата към устата си.
— Страшно се гордеех с баща си, понякога дори се хвалех пред приятелите си, че е поставил часовника съвсем сам… — подсмихна се той. — Така или иначе, през 1953 г. телефонната кула изгоря, часовникът беше размонтиран и оставен в склад. Баща ми умря две години по-късно…
Тя тайно разгледа профила му, орловите черти на носа. Кожата, опъната над бузите, тъмните очи, които толкова напомняха на тези на баща и.
— За радост, с помощта на някои различни контакти постепенно успях да договоря тази мачта тук 93 . По този начин часовникът на баща ми можеше да се върне на полагащото му се място…
Самер се обърна и и се усмихна.
Той продължаваше да държи чашата в ръка, но изглежда не се беше докоснал до кафето.
— Благодаря за историята, чичо Таге, но най-вече бих искала да ми…
93
Часовникът на покрива на магазина НК стои върху двайсет и пет метрова „мачта“, метален стълб, около който се вие стълба. — Б.пр.
— Да ти разкажа за баща ти, да, разбирам. Затова си тук. Тревожиш се какво може да е направил Ерланд с онзи револвер. С какво може да се е захванал. Притесняваш се толкова, че не си могла да спиш, нали?
Тя кимна тежко, бавно отмествайки глава нагоре и надолу, сякаш вратът и не искаше да и се подчини съвсем.
— Бедната Ребека — той се усмихна. — Едва ли ти е било леко през последните години, нали? Всичко случило се, катастрофата на „Линдхагенсплан“, атентатът срещу външния министър на САЩ. Между другото, Хенрик караше полицейския автомобил с бомбата, но сигурно вече си се досетила за това…