Измамата
Шрифт:
Тя не отговори.
Вместо това стана, взе предмета от рафта и го окачи през рамо.
— Той мисли, че си бил манипулиран — каза тя лаконично. — Че си имал добри намерения, но и ти си бил измамен. Предпочита това пред алтернативата, Манге…
31. Point of no return
Стояха позиционирани пред „Стуршюркан“.
Шестима души около каретата. Рунеберг най-отпред вдясно, тя самата на същата позиция, само че отляво.
Две конни трупи с войници в празнични униформи стояха разположени около обелиска. Конете тропаха неспокойно по паветата и шумът от копитата им отекваше
Сигурно за десети път подред тя прегледа оборудването си. Палка, радио, пистолет. Всичко, закрепено здраво по колана и под сакото.
От радиостанцията тръгваше жица, която минаваше нагоре по гърба и и над яката се превръщаше в къдрав телефонен кабел, преди да стигне до слушалката в лявото и ухо.
В другото ухо беше слушалката на мобилния във вътрешния и джоб.
Тя изспринтира пробно няколко метра по „Слотсбакен“ 85 .
Никакъв проблем, всичко си беше на мястото.
85
Улицата, която минава по хълма покрай южната страна на Двореца и завършва с площада пред катедралата „Стуршюркан“. — Б.пр.
Погледна часовника.
Още четиридесет минути.
— Събуди се, HP! — тя разклати внимателно рамото му.
Той отвори неохотно очи и му трябваха няколко секунди, за да осъзнае къде се намира.
— Почти стигнахме — каза тя.
— Окей — той се поизправи, разтри очи, след което погледна към пода за раницата.
Нямаше я!
Паникьосан, той се наведе напред толкова бързо, че удари главата си в облегалката отпред. Но в същия миг откри, че раницата просто се е плъзнала малко под седалката.
— Говореше насън — каза Нора.
— Аха — той се изправи, разтърквайки черепа си.
— Едни и същи думи, отново и отново.
— И кои?
— Лабиринтът Лутерн, какво означава това?
Той сви рамене.
— You tell me. Опитвам да разбера какво е от седмици. Лутерн е район в северна Германия, по-точно Вестфалия. Това е всичко, което успях да намеря.
— Окей, това обяснява името на улицата.
— К’во?
— Вестфалия е била шведска известно време, затова са кръстили улица на района.
— Чакай малко, за какво говориш? В Стокхолм няма „Лутернсгатан“ 86 …
— Вече не, изчезва, когато построяват „Кунгсгатан“. Тя и „Хьоторисгренд“…
Гласът по говорителите я прекъсна:
Пристигаме на „Стокхолмс Сентрал“. Слизането става от лявата страна по посока на движението на влака.
От Статенс Йернвегар 87 ви приветстваме с добре дошли в Стокхолм и отново молим за извинение за закъснението…
86
Буквално „улица Лутерн“. — Б.пр.
87
Държавни железници. — Б.пр.
Нора стана от мястото си.
— Време е да се махаме…
Той се протегна и с мъка се измъкна от седалката до прозореца.
— И откъде е минавала,
— Горе-долу там, където „Малмшилнадсгатан“ пресича „Кунгсгатан“. 15 точки по Архитектура на Стокхолм в университета, ако се чудиш… — добави тя. — Единствената причина да си спомням точно „Лутернсгатан“ е, че ни освободиха половин ден, за да отидем дотам и да снимаме табелата…
Влакът намали рязко, което накара вагонът да се разлюлее.
— Табелата? — той грабна раницата.
— Под „Малмшилнадсбрун“ 88 има табела… — тя му помогна с презрамките. — За да се отбележи пробиването на „Брункеберисосен“ 89 и обединението на двете части на града или нещо такова. Това го имаше на изпита…
Влакът намали още повече.
Тя закопча внимателно металната катарама на гърдите му и вдигна качулката на якето му. Хората във вагона започваха бавно да се отправят към изходите, но Нора го хвана за ръка и проби път до една от вратите. Влакът се дотъркаля бавно до перона. Видяха мъжете почти веднага. Два броя с тъмни костюми и слънчеви очила в единия край на перона. После още двама в средата. Слушалките в ушите им се виждаха ясно. Нора стисна ръката му.
88
Мостът, по който „Малмшилнадсгатан“ минава над „Кунгсгатан“. — Б.пр.
89
В миналото, „Брункеберисосен“ е минавал през по-голямата част от „Нормалм“, разделяйки квартала на източна и западна част, но през годините голяма част от хребета е била разкопана, за да се освободи място за развитието на района. — Б.пр.
— Готов? — той кимна.
Тя се обърна и зачовърка дебелата платнена обвивка над катарамата, закопчавайки велкрото няколко пъти, докато остане доволна. Усещаше я като бучка на гърдите си, сякаш беше пораснала, докато спеше.
— Така, сега можеш да тичаш, без да те жули.
Влакът потрепери няколко пъти за последно.
— Ако се разделим, не ме чакай — каза тя. — Мисията е на първо място, така че каквото и да стане, трябва да стигнеш до интернет кафето, окей?
Той кимна.
— Добре.
В мига, в който зазвуча сигналът за отваряне на вратите, тя се наведе напред, сложи ръка около врата му и го целуна.
— Остават трийсет минути, готови?
Тя кимна на Рунеберг, който се задаваше с решителни стъпки по паветата, но той не отговори.
— Съберете се тук.
Другите четирима охранители се присъединиха.
— Току-що пристигна нова информация. Потенциално двамата останали участници в гонката в горите при Упсала са успели да стигнат до Стокхолм.
— Отлагаме ли? — попита един от другите охранители.
Рунеберг поклати глава.
— Очевидно заплахата не е достатъчно сериозна…
Той хвърли бърз поглед на Ребека.
— Някой наистина иска шествието да се проведе. Почти на всяка цена, както изглежда…
Тя остави няколко стресирани пътници да минат покрай тях, преди да го издърпа след себе си на перона.
Влакът от другата страна явно също бе пристигнал току-що, защото перонът бързо се изпълни с хора, тръгнали в различни посоки.