Измамата

де ла Моте Андерш

Тя кимна.

— Така или иначе, в разочарованието си те взеха злощастното решение да натоварят две от бойните ни машини с тежки картечници и няколко кутии муниции, за да ги откарат после при кипърските турци. Идеята им е била да изравнят съотношението на силите поне малко. Далеч не беше заемане на политическа позиция, а и дори да бяха успели с транспортирането, се съмнявам, че щеше да е от особено значение…

Той поклати бавно глава.

— Във всеки случай бяха спрени на една гръцко-кипърска пътна блокада, след което всичко отиде по дяволите… Имаше голямо разследване, баща ти и колегите му веднага бяха отстранени от служба, а целият шведски контингент на ООН беше прегрупиран почти незабавно в южната част на острова. Ерланд прие всичко това

много тежко. Считаше, че е действал просто за да защити по-слабата страна, точно както предвиждаше мисията. Не мога да кажа, че не го разбирах, но правилата бяха кристално ясни и той не просто ги наруши, ами накърни доверието в мисията на ООН като цяло.

— И какво стана?

Той сви рамене.

— Незабавно уволнение както от ООН, така и от Въоръжените сили. Като негов пряк началник бях принуден да се съглася и да подпиша документите. Тъжен ден, много тъжен…

Той спря за няколко секунди, продължавайки да опипва празната си чаша.

— Разбираш ли, Ребека, баща ти обичаше офицерската длъжност, това да бъде част от нещо по-голямо, обграден от себеподобни. Той виждаше пред себе си дълга и успешна кариера във Въоръжените сили. И когато ненадейно това му беше отказано, той стана…

— Озлобен…

Той погледна към нея.

— Променен може би е думата, която бих използвал, но ти, естествено, си напълно права. Ерланд никога вече не беше същият…

* * *

Празен!

Проклетият асансьор беше празен! Той все още не разбираше как беше станало това.

Нямаше го в асансьора, в коридора или на входа. Така че къде, по дяволите, се беше дянал пичът? Нямаше начин да го раздава Джо Лаберо 32 и да изчезне яко дим?

32

Шведски фокусник. — Б.пр.

Но той все пак разбираше какво се случва. Шибаняците се ебаваха с разсъдъка му! Не стигаше, че наблюдаваха всяка стъпка, която правеше, и го подслушваха през стените, ами си правеха и ментални номерца с него. Бяха се промъкнали в апартамента, докато той беше навън, и бяха оставили телефона и онова съобщение. А сега го накараха да преследва призрак през половин „Сьодермалм“.

Но нямаше да го пречупят толкова лесно! Нощем беше почнал да трупа мебели пред входната врата. Малкото пъти, когато излизаше, залепяше косми при отвора на вратата, за да може да види дали са влизали вътре. Но като цяло избягваше изобщо да излиза.

Целият под на всекидневната му беше покрит с кутии от пица и различни вестници. На практика беше изпразнил лавиците на „Пресбюро“ от всичко, което ставаше за четене, и знаците не можеха да бъдат сбъркани. Странностите го заливаха като из ведро: компютърни системи, които или необяснимо се сриваха, или спираха издаването на рецепти на аптеките, или сваляха бариерите в тунела на „Сьодра ленкен“, или изгасяха светлините за кацане на летището.

Хора, които излизаха да си купят цигари и така и не се връщаха. Предмети, които чисто и просто изчезваха — като знамето на цитаделата на Кастелхолмен 33 , което стоеше издигнато в мирно време. Вчера сутринта изведнъж просто се беше изпарило и всички пенсионери в Стокхолм бяха засипали с обаждания централата на Въоръжените сили. Вестниците го смятаха за мегаяко. Безобиден номер преди сватбата на принцесата…

33

Остров в централен Стокхолм. — Б.пр.

Но както обикновено посредствената шведска общност не схващаше нищо.

Няма знаме — няма мир.

Значи война!

Но ако те искаха война, щяха да си я получат!

BIG TIME!

Той стана от пода и почесвайки брада, измарширува до хладилника. Време за инвентаризация на запасите:

четири народни бири, шест пирожки „Торби“, половин кутийка хайвер.

Първият рафт на кухненския шкаф увеличи активите му с три питки кнекебрьод и консерва варена наденица. Вторият беше пълен с ролки армирано тиксо. Шестнайсет броя по-точно. Той преброи бързо на пръсти. Поне още три дни, може би четири, преди да се наложи да излезе.

Добре!

Имаше работа за вършене, things to do…

* * *

— И как се вписват паспортите в историята?

Той пое дълбоко дъх, след което бавно издиша.

— Това, което разказах дотук, всъщност не е тайно. Можеш да намериш всичко в интернет или в различни книги за историята на ООН. Но от този момент нататък, това, което ще разкажа, е строго конфиденциално, разбираш ли?

Тя кимна.

— След мисията в Кипър аз продължих военната си кариера. Намирахме се насред Студената война и Въоръжените сили бяха много по-важен фактор, отколкото днес. Ерланд и аз поддържахме контакт главно по моя инициатива, защото до известна степен се чувствах виновен за случилото се. Бях негов приятел и началник, но въпреки това не можах да му помогна. Постепенно обаче с развитието на кариерата ми във Въоръжените сили осъзнах, че винаги има нужда от лоялни решителни мъже като Ерланд. Започнах да го наемам за редица дребни… консултантски задачи биха могли да се нарекат. Между другото, искаш ли още нещо за пиене? Може би малко минерална вода?

Той помаха на сервитьорката и поръча две бутилки „Рамльоса“, с които тя се върна на мига.

— Тези консултантски задачи какво представляваха? — попита Ребека, след като отпи няколко глътки.

— За жалост, не мога да навляза в детайли…

— Искаш да кажеш, че е бил някакъв вид шпионин?

— Не, не, абсолютно не.

Той вдигна ръце пред себе си.

— Нищо такова, ставаше дума преди всичко за куриерски мисии. Размяна на определени услуги и информация, но за съжаление, не мога да разкажа повече… Печатът „поверително“ все още е в сила.

— Но е имал нужда от фалшиви паспорти…

— Осъзнавам, че звучи малко странно, но трябва да разбереш, че времената бяха напълно различни. Студената война беше в разгара си, а Швеция се намираше по средата между Великите сили. Сигурно се сещаш за шведския DC-3 34 , който беше свален от Съветския съюз над Балтийско море, а после и „Каталината“ 35 , която оглеждаше за оцелели. Дори и най-невинните задачи можеха да бъдат погрешно изтълкувани от врага, така че трябваше да се използват абсолютно всички възможни средства за защита особено по-късно, когато Ерланд създаде семейство…

34

„Дъглас DC-З“, един от най-масово произвежданите транспортни самолети в средата на миналия век. — Б.пр.

35

PBY Catalina, американски самолет амфибия. Три дни след изчезването на самолета DC-З две амфибии „Каталина“ са пратени да го търсят. Едната е свалена от Съветския съюз в международни води; това довежда до най-голямата криза между Швеция и СССР в периода след ВСВ. — Б.пр.

— Н-но нали татко имаше работа, беше продавач във…

Тя се опитваше напразно да си спомни как се казваше компанията — нещо с „Т“, беше почти сигурна… Той и даде няколко секунди да помисли.

— Би ме изненадало, ако някой от вас знаеше особено много за работата на Ерланд… Ако някога ви е разказвал нещо, то е касаело общи неща без подробности. Нещо, което да обяснява отсъствието му и дългите му пътувания в чужбина…

Вдигна бутилката, за да напълни чашата си, но дясната и ръка внезапно трепна няколко пъти и тя разля вода по масата. Използва няколко салфетки, за да попие локвата възможно най-дискретно.