Измамата
Шрифт:
Шведски проект, изследвал ядрени оръжия и разполагал с няколко килограма смъртоносен плутоний в продължение на има-няма четиридесет години звучеше съвършено невероятно. Всичко това трябва да е било строго секретно!
Но освен пресните статии във вестниците за предаването на плутония за нейно учудване Уикипедия имаше още много какво да разкаже по въпроса:
„Имало е два отделни клона на научното изследване. Програмата С, която е трябвало да предприеме ответни мерки срещу ядрена атака.“
Това звучеше напълно логично, като се има предвид духа на времето. Беше гледала
Duck and cover!
Все едно това щеше да помогне…
Но значително по-поверителната програма Л, където са се правели проучвания за разработването на собствено шведско ядрено оръжие, беше друга работа. Ако документацията не беше толкова достоверна и разпространена, тя би си помислила, че всичко е измислица. Като онзи мокументарен 60 филм, според който световното по футбол през 1958-ма не се е играло в Швеция, или теорията, че Нийл Армстронг в действителност се разхождаше из пълно с пясък холивудско студио, а не по повърхността на Луната.
60
От английското mockumentary, идващо от mock (подигравка, измислица) и documentary (документален филм), т.е. измислен филм, заснет в стила на документален такъв. — Б.пр.
Останките от първия опитен реактор обаче доказано бяха долу под Кралската техническа академия, на практика в центъра на града. Собствената уебстраница На Академията потвърждаваше информацията.
Друг реактор, намиращ се в Елта, е бил замислен за производството на висококачествен плутоний. Абсолютно същото нещо, което сега, петдесет години по-късно, се опитваха да правят в Иран.
Но се беше оказало по-трудно, отколкото си бяха представяли. Вместо това Въоръжените сили бяха започнали да си набавят плутоний от друго място. И именно тук Уикипедия ставаше наистина интересна:
На 6 април 1960-а, националният съвет за сигурност на САЩ решава американската позиция изобщо да не подкрепи шведското притежание на ядрено оръжие дори ако то е собствена разработка, защото се счита за по-добре за защитата на Запада срещу Съветския съюз, ако Швеция вложи ограничените си ресурси по-скоро в конвенционални бойни сили, отколкото в скъпа ядрена програма.
Значи американците официално са отрязали програмата Л. Никаква помощ с ядреното оръжие и оттам. Но следващите изречения почти я накараха да настръхне.
Отказът през 1960-а все пак осигурява на шведските представители, контактуващи с американските Въоръжени сили, достъп до известно количество секретна информация по-късно през шейсетте години, свързана отчасти с ядрената тактика и изискванията, които тя поставя върху разузнавателните ресурси и бързото вземане на решения, и отчасти с данни от ядрената физика.
Шведските представители разглеждат също така оръжейната система MGR-1 Honest John, която може да бъде снабдена с ядрени бойни глави W7 и W31. За артилерийски цели САЩ са разработили снаряда W48 за 155-милиметрови оръдия с мощност 0,072 килотона. Шведски планове за толкова малки
Honest John.
Earnest John.
John Earnest…
Джон Ърнест от Блумфонтейн, Южна Африка, с цял куп американски входящи печати в паспорта. И чиято снимка представляваше баща и…
Това не можеше да е съвпадение.
Пълзяха през пълна тъмница сигурно от четиридесет и пет минути.
Подът на тунела под него беше грапав, коленете и дланите му протестираха все по-гръмогласно. Покрай лявата му страна минаваха няколко дебели тръби и поне една от тях беше толкова гореща, като че идваше от ада.
Беше изгорил лявата си ръка над десет пъти и потта се стичаше по гърба и лицето му. Вече от няколко минути се нуждаеше от почивка, но нямаше никакво желание да звучи като мрънкало пред Нора. Ако тя можеше да издържи, значи и той можеше!
Придържаше се колкото се може по-близко до нея, ослушваше се за движенията и и дъха и отпред в тунела.
Усети движение над опакото на едната ръка и за секунда си помисли, че отново се е приближил твърде близо до нея. Но после осъзна, че предметът не беше кожен ботуш, а по-скоро нещо влажно, космато.
Бързо движение от вътрешната страна на прасеца му го стресна и гой отново допря ръката си до горещата тръба.
— Мамка му — изплъзна се от него.
— Окей ли си?
Слаба синкава светлина се запали отпред и после се завъртя в негова посока. Тя използваше мобилния си телефон като фенерче.
— Скапан плъх — измърмори той. — Мразя плъхове…
— Може да си починем, ако искаш?
— Не, няма проблеми. Продължаваме.
Но Нора беше забелязала колко е изморен. Тя се обърна и седна напряко на тунела, сви крака и облегна ботушите си на горещата тръба. От единия си джоб извади кутийка снюс и без да предложи по някакъв начин и на него, пъхна едно пакетче под устната си.
— Вероятно не ни остава много… — тя пъхна кутийката обратно в джоба.
— До кое, метрото при „Слусен“, или?
Той изпъна схванатите си крайници и опита да седне по същия начин като нея.
— Така си мислех първоначално, но тунелът завива в грешна посока. Вървим на юг. Мисля, че приближаваме „Медборярплатсен“…
— Окей… И когато излезем на Медис 61 , накъде ще тръгнем? Къде се намира онзи апартамент, за който говореше Манге?
— Ще видиш…
61
Съкратено от „Медборярплатсен“. — Б.пр.
Той опита да я огледа малко по-добре, но мобилният беше насочен към него и лицето и лежеше в сянка. Доста cool мацка всъщност. Очевидно по-умната от съзаклятниците.
Кент беше жаден за внимание малък путьо, а Бройлер-Джеф оправдаваше всички предразсъдъци, който HP имаше към късо подстриганите татуирани фитнес маниаци. Но Нора беше различна.
— Иии каква беше ролята ти в Играта? — каза той с тон, за който се предполагаше, че трябва да бъде отпуснат и не твърде заинтересован.
— В смисъл Играч или Мравка беше? — добави той една идея по-несигурно, след като тя не отговори. — Или някакъв вид Функционер като Мангелито?