Измамата
Шрифт:
Нора прехапа устни.
— Окей — каза после. — Кажи какво искаш да направим, Кента.
— Трябва ни малко буфер, някаква диверсия, за да успея да спра…
Седемдесет до всички коли, хеликоптерът пристига след около пет минути.
В момента се движат на запад. Освен това изглежда ни подслушват, така че преминаваме на резервната честота. От този момент минаваме на резервната честота, край на връзката!
Радиото изпиука и изведнъж замлъкна.
— Пожарогасителят… — Нора
Отне му секунда, докато загрее.
Откопча колана си, подпря се между седалките и се наведе напред. На пода до стената имаше пожарогасител. За няколко секунди той махна гумените ремъци и го освободи.
В същото време Нора се прехвърли обратно на задната седалка.
— Отвори вратата — викна тя и той незабавно се подчини.
Тежката плъзгаща се врата веднага се изскубна от ръцете му и отлетя в отворено положение.
Той зяпна към отвора и дърветата, които профучаваха отвън само на метър от него.
— Спокойно — викна тя. — Държа те!
Но той се колебаеше.
— Хеликоптерът идва — изкрещя Хаселквистът от шофьорското място.
HP затвори очи.
Сега или никога.
Той откачи маркуча на пожарогасителя и дръпна предпазителя.
След това се изправи.
Нора веднага го хвана за колана.
— Дръжте се, ще намаля и ще ги оставя да приближат…
Хаселквистът отпусна газта и изведнъж те чуха сирените от полицейските автомобили отзад.
— Сега! — извика Хаселквист.
HP стъпи с единия крак върху прагчето за качване. След това изви тяло, показвайки се наполовина извън каросерията.
Коланът се вряза в десния му бъбрек и той усети захвата на Нора да се стяга около бедрото му.
Първата полицейска кола беше само на десет метра зад тях.
Той вдигна маркуча на пожарогасителя, прицели се…
Внезапно гумите на вана минаха през дупка, колата подскочи и главата му се удари странично в тавана. Той изгуби равновесие и за няколко милисекунди увисна в безтегловност.
Но Нора го хвана за ръката и го издърпа вътре.
По дяволите, за малко!
— Сега, сега! СЕГА!!! — викаше Хаселквистът от предната седалка.
HP отново се изправи, отново провеси тяло през вратата и стъпи на прагчето.
Вдигна маркуча и натисна здраво дръжката.
От дюзата избликна порой от прах и подхванат от попътната струя на буса, се приземи право върху предното стъкло на полицейската кола като голямо бяло одеяло.
Шофьорът веднага наби спирачки, но въпреки това HP продължи да пръска прах чак докато колата изчезна в облака зад тях. После изхвърли пожарогасителя и остави Нора да го издърпа обратно в купето.
Хаселквистът надъни газта до дупка.
— След сто метра има разклонение — изкрещя той. — Ще скочите, когато намаля на завоя. После само се скатайте, докато отминат…
— Разбрано! — HP се приближи обратно до вратата.
— Успех, Кента. Адски те бива в карането! — викна после на Хаселквист и получи кратко махване в отговор.
— Не забравяй раницата — каза Нора в ухото
Дабедеба!
Представи си, че беше забравил харддиска, това вече щеше да е Epic Fail!
Той придърпа раницата, която лежеше на пода и бързо я нарами.
— И катарамата! — Нора посочи към гърдите му.
Той измърмори нещо на себе си, но все пак се подчини и закопча неудобната метална катарама, свързваща презрамките.
Колата намали, после зави остро надясно.
— СЕГААА! — кресна Хаселквистът.
30. Under the spreading chestnut tree…
Тя караше бавно колелото си по „Роламбсвеген“. Зави към парка и последва пътеката, пресичаща тревните площи.
Чайки и врани както обикновено се караха за остатъците храна и боклук от през нощта, но почистващ патрул от „Гатуконтурет“ 83 вече беше пристигнал, за да разчисти.
Беше важно градът да се покаже в най-добрата си светлина сега, когато поне част от погледите по света бяха насочени насам.
Иначе единствените хора, които се виждаха, бяха собственик на куче и ранобуден джогър.
Тя превключи на друга скорост, за да се справи със стръмния наклон, който описваше кръг и излизаше на моста над Нор Меларстранд. Отдолу мина празен автобус със синьо-жълти флагчета на покрива.
83
Гатуконтур е общото наименование на агенциите в различните шведски общини, които отговарят за строежа и поддръжката на пътищата, като на някои места се грижат и за парковете, плажовете и т.н. — Б.пр.
Тя продължи нагоре към „Фридхемсплан“, изхитри се, минавайки на червено и спря при караулката. Чувството да извади полицейската си значка от джоба, за да се легитимира, беше неочаквано приятно.
— Добро утро — поздрави пазачът пресилено весело, преди да и махне да продължава.
Точно когато подмина решетката и започна да се спуска надолу в тунела под Крунобериет, мобилният и телефон изписка.
Тя изчака и прочете съобщението чак когато паркира колелото долу в гаража.
Успех днес, Ребека.
Баща ти щеше много да се гордее с теб!
Щом всичко това приключи, обещавам да ти разкажа всичко за него.
Тя не може да не се усмихне. Но после видя, че в кутията имаше още едно съобщение.
Само четири думи, без подател.
Не вярвай на никого!
Тя го изтри незабавно.
На излизане от съблекалнята налетя на Рунеберг.
— Чу ли нещо? — каза тя, без дори да го поздрави.
Имаше автомобилно преследване рано сутринта на север от Упсала. Поне десет патрулки, хеликоптери, пътни блокади, всичко. Мина час, докато спрат…
— И…? — тя затаи дъх.
Рунеберг поклати глава.