Изпепелена
Шрифт:
– Означава, че не е възможно да съм просто човек, защото не може вампирски воин да се закълне пред човешко момиче - довърши вместо нея Афродита.
– Можеш да влезеш, Афродита, Пророчице на Никс. Съветът ще те приеме - обяви Дуантия.
Афродита слезе бързо по стълбите, като остави Неферет след себе си. Искаше й се да отиде директно при Зоуи, но интуицията й я накара да спре най-напред до брюнетката на име Дуантия. Поздрави я с юмрук пред сърцето и се поклони е уважение.
– Благодаря Ви, че ме допуснахте.
– При тези
Афродита не беше напълно сигурна какво да й каже, така че просто кимна и застана до Зоуи. Подаде ръка на Дарий и го стисна силно, сякаш искаше да вземе малко от воинската му сила. А после погледна към приятелката си.
Не си го е въобразила. Всички татуировки на Зоуи бяха изчезнали! Единствено полумесецът стоеше на челото й, и то незапълнен. Беше толкова бледа! Изглеждаше като мъртва. Афродита веднага си забрани да мисли така. Зоуи не бе мъртва. Все още дишаше. Сърцето й биеше. Зоуи Не Беше Мъртва.
– Богинята разкрива ли ти нещо за нея, Пророчице?
– попита високата слаба жена.
Афродита пусна ръката на Дарий и коленичи до Зоуи. Погледна Старк, който стоеше неподвижно, взрян в лицето на Зоуи, почти без да мига, потопен в безмълвната си скръб. Дали и Дарий ще изглежда така, ако нещо се случи с мен? Афродита отпрати тази мисъл и се фокусира върху Зоуи. Бавно протегна ръка и я сложи на рамото й.
Кожата й бе хладна на допир, сякаш вече беше мъртва. Афродита изчака нещо да се случи, но не получи и най-дребното усещане за видение или предчувствие.
С въздишка на разочарование тя поклати глава:
– Не. Не мога да кажа нищо. Аз не контролирам виденията си. Те просто идват, независимо дали ги искам или не, а истината е, че обикновено не ги искам.
– Не използваш всички дарове, които Никс ти е дала, Пророчице.
Афродита вдигна с изненада поглед от Зоуи към високата черноока жена, която грациозно пристъпваше към нея.
– Истинска Пророчица на Никс ли си или не?
– попита тя.
– Истинска съм - отвърна Афродита без колебание.
Копринената роба на жената прошумоля, докато тя коленичи до Афродита.
– Аз съм Танатос. Знаеш ли какво значи името ми?
Афродита поклати глава и съжали, че Деймиън не стоеше по-близо до нея, за да й подскаже.
– Означава Смърт. Не съм председател на Съвета. Дуантия има тази чест, но аз имам уникалната привилегия да съм много близка с Богинята, защото дарбата, която гя ми даде преди много години, е да помагам на душите да преминават от този свят в следващия.
– Можете да говорите с духове?
Танатос се усмихна и напрегнатото й лице изглеждаше почти красиво.
– В някакъв смисъл, да. И заради гази си дарба разбирам нещо от видения.
– Наистина ли?
– Така ли мислиш? А от кой свят идват виденията ти? Не, може би по-точно трябва да попитам ти в кой свят се намираш, когато ги получаваш?
Афродита се замисли колко пъти е получавала видения за смърт и как вижда нещата от гледната точка на умиращия. Пое си дълбоко дъх и изведнъж осъзна отговора:
Виденията ми идват от Отвъдното.
Танатос кимна:
Ти пътуваш между двата свята много повече, отколкото аз. Моята роля е да съпроводя душите, когато се възнасят. и чрез тях мога да надникна Отвъд.
Афродита погледна колебливо към Зоуи:
Тя не е мъртва.
– Да, все още не е. Но тялото й няма да издържи повече от седем дни без душа, така че е доста близо до смъртта. Толкова близо, че Отвъдното има силна връзка с нея. Докосни я отново, Пророчице. Този път се концентрирай по-добре и използвай максимално дарбата, която ти е дадена.
Но аз...
Танатос я прекъсна:
Пророчице, направи това, което Никс иска от теб.
– Не знам как.
Изражението на Танатос омекна и тя се усмихна:
О, дете, просто я помоли за помощ.
– Просто така?
– примига Афродита.
Да, Пророчице, точно така.
Афродита бавно сложи ръка на студеното рамо на Зоуи. Затвори очи и си пое дълбоко дъх, както беше гледала, че прави Зоуи, когато призовава елементите. После отправи безмълвна, но пламенна молитва към Никс:
Нямаше да моля за това. ако не беше важно. Знаеш, че никак не обичам да моля за услуги. Никого. А и не съм много добра в тези молитвени простотии, но ти това го знаеш, така или иначе.
Афродита въздъхна мислено.
Никс, нужна ми е помощта ти. Танатос явно мисли, че имам някаква връзка с отвъдното. Ако е така наистина, може ли да ми покажеш какво става със Зоуи.
Тя спря за миг, въздъхна и разкри душата си пред Никс:
Богиньо, моля те. Не само защото Зоуи ми е като сестрата, която майка ми беше препалено себична, за да роди. Нуждая се от помощта ти, защото твърде много хора разчитат на Зоуи и това е много по-важно от мен самата.
Афродита почувства топлина по дланта си и сякаш се изплъзна от тялото си и влезе в това на Зоуи. Беше в нея само за миг, не по-дълъг от един удар на сърцето, но това, което видя, почувства и узна, я ужаси така дълбоко, че в следващия миг тя се върна обратно в тялото си. С ръката, която беше положила върху рамото на Зоуи. сс хвана за гърдите в опит да си поеме дъх. После усети как й се завива свят и сълзи започват да капят от очите й.
– Какво има. Пророчице, какво видя?
– попита Танатос със спокоен глас, след като избърса с ръка сълзите й и я хвана през кръста.