Изпепелена

Каст Кристин

А дали все още беше така?

Чувството за неудобство й попречи да намери правилните думи, с които да го успокои, така че вместо да каже нещо. Стиви Рей взе пликчето от ръцете му, разкъса ъгъла и го изпи на един дъх. Кръвта се плъзна по гърлото й и изпълни с енергия цялото й тяло, сякаш беше двойна доза „Ред БулС

Не й се искаше да мисли за това, но някъде вътре в съзнанието си тя прецени разликата между тази обикновена, човешка кръв и кръвта на Репхайм.

Ръката й леко трепна, когато забърса

устните си и вдигна поглед към Далас.

– Сега по-добре ли си?
– попита той спокойно, без следа от предишното неудобство.

– Може ли да ми дадеш още една?

Той се усмихна и донесе още една торбичка.

– За вас винаги, госпожице - усмихна се той.

– Благодаря ти. Далас.
– Тя се поколеба за миг.
– Не се чувствам сто процента перфектно, нали разбираш?

– Да - кимна той.

– И всичко е наред между нас. нали?

– Да. Важното е ти да се оправиш.

– Е, това ще ми помогне - каза Стиви Рей и започна да отваря торбичката с кръв.

В този момент Ленобия влезе в стаята.

Хей, Ленобия. виж. Спящата красавица се събуди -каза Далас.

Стиви Рей преглътна последната капка кръв и обърна лице към вратата, но усмивката, която беше приготвила като поздрав към Ленобия, замръзна на устните й.

Повелителката на конете плачеше. Сериозно.

– О, Боже мой! Какво се е случило?

Стиви Рей беше толкова изненадана да види тази обикновено непоклатима жена в такова състояние, че първата й реакция бе да се затича към нея и да й предложи да седне на леглото, точно както майка й правеше, когато Стиви Рей се прибираше разплакана.

Ленобия направи няколко крачки из стаята. Не седна на леглото, остана права и си пое дълбоко дъх, сякаш се канеше да направи нещо ужасно.

– Да ви оставя ли насаме?
– попита Далас колебливо.

– Не, остани. Може би ще си й нужен.
– Гласът на Ленобия бе дрезгав. Тя погледна Стиви Рей в очите. Става дума за Зоуи. Нещо се е случило.

Стиви Рей изтръпна от страх и думите се изстреляха от нея. преди да може да ги спре:

– Тя е добре! Нали помните, че говорих с нея точно кога-то пътувахме насам? А това беше съвсем скоро.

– Моята приятелка, която работи за Съвета, се е опитвала да се свърже с мен от часове. За съжаление съм забравила телефона си в хамъра. така че успях да говоря с нея едва сега. Калона е убил Хийт.

– Мамка му!
– извика Далас.

Стиви Рей не му обърна внимание, гледаше втренчено Ленобия и си мислеше:

„Бащата на Репхайм е убил Хийт “ Неприятното чувст во в стомаха и се засилваше:

– Зоуи е жива. Щях да усетя, ако се беше случило нещо.

– Жива с, но е видяла Калона да убива Хийт. Опитала

се е да го спре. но не е успяла. Това е пръснало душата й. Стиви Рей.

По бузите

на Ленобия се стичаха сълзи.

Пръснало душата й? Какво значи това?

– Значи, че тялото й все още диша, но душата й вече го е напуснала. Когато душата на една Висша Жрица се пръсне, е само въпрос на време, преди тялото й също да напусне този свят.

– Да напусне този свят? За какво говориш'.’ Да не се опитваш да ми кажеш, че гя ше изчезне?

– Не - каза тя отчаяно.
– Искам да кажа, че ше умре.

Стиви Рей започна да клати глава.

– Не. Не. Не! Просто трябва да я донесем тук. Тя ше се оправи.

– Дори и тялото й да бъде върнато тук, Зоуи няма да сс върне, Стиви Рей. Трябва да се подготвиш за тази мисъл.

– Няма!
– извика тя.
– Не мога! Далас, дай ми дрехите. Трябва да изляза. Трябва да намеря начин да помогна на Зи.

Тя никога не се отказа от мен и аз също няма да се откажа от нея.

– Не става въпрос за теб.

Дракона Ланкорд се появи на отворената врата. Суровото му лице бе изпито и измъчено заради смъртта на неговата съпруга, но гласът му звучеше спокойно и уверено.

– Става дума, че Зоуи се изправи срещу трагедия, която не успя да понесе. А аз разбирам от тези неща. Когато душата се пръсне, пътят й за връщане към тялото е разрушен. А без душа тялото умира.

– Не. моля ви се! Това не може да е вярно! Не може да се е случило - извика Стиви Рей.

– Ти си първата Висша Жрица на червените вампири. Трябва да намериш сили да превъзмогнеш гази загуба. Народът ти се нуждае от теб - каза Дракона.

– Не знаем къде е избягал Калона, нито каква е ролята на Нефсрет във всичко това - каза Ленобия.

– Това, което знаем, е. че смъртта на Зоуи е идеалният момент за тях да ни нападнат отново - добави Дракона.

Смъртта на Зоуи... Тези думи отекнаха в главата на Стиви Рей. оставяйки паника, ужас и отчаяние.

Ти притежаваш огромна сила. Бързината, с която се възстанови, го доказва. Ще ни е нужна всяка сила, с която разполагаме, за да я впрегнем срещу силите на мрака, който се кани да се спусне над нас.

– Трябва да овладееш скръбта си - каза Дракона.
– И да заемеш ролята на Зоуи.

– Зоуи не може да бъде заменена!
– извика Стиви Рей.

– Не искаме да я замениш. Искаме просто да помогнеш на останалите от нас да запълнят празнотата, която тя остави - каза Ленобия.

Трябва... трябвада си помисля - каза Стиви Рей.
– Бихте ли ме оставили сама за момент? Трябва да се преоблека и да помисля.

– Разбира се - каза Ленобия.
– Ще бъдем в залата за съвещания. Ела там, когато си готова.

Тя и Дракона напуснаха стаята, потънали в скръб, но твърди и непоколебими.