Изпепелена
Шрифт:
– Изглеждаше много лесно по телевизията.
– Как е изглеждало?
– Триста малки кученца, Далас! Изкара ми акъла!
– Стиви Рей дръпна белия болничен чаршаф, който я покриваше.
– Какво, по дяволите, правиш тук?
Той се намръщи:
– Боже, я се успокой. Дойдох само да видя как си. Ленобия каза, че няма да е зле да поседя малко при теб, в случай че се събудиш. Адски си нервна.
– Аз едва не умрях. Мисля, че имам право да бъда малко нервна.
Далас изглеждаше
Извинявай, имаш право. Съжалявам, Адски се уплаших, когато Ерик ни разказа какво се е случило.
Какво ви разказа Ерик?
Той я погледна твърдо:
– Едва не си изгоряла на онзи покрив.
– Да, беше адски глупаво. Подхлъзнах се, паднах и си ударих главата.
– Стиви Рей отмести поглед.
– И когато ее свестих, почти се бях опекла.
– Да, бе, как не.
Моля?
– Запази течи глупости за Ерик. Ленобия и останалите. Онези копелета се опитаха да те убият, нали?
– Далас, не знам за какво говориш.
Тя се опита да издърпа ръката си от неговата.
– Хей, това съм аз. Знаеш, че можеш да ми кажеш истината, а аз ще си държа устата затворена,
Стиви Рей си пое дълбоко дъх.
– Добре. Но не искам Ленобия или който и да било от сините вампири или новаци да научава.
Далае я изгледа продължително, преди да отвърне:
Ня ма да кажа на никого, но трябва да знаеш, че според мен правиш голяма грешка. Не можеш да продължаваш ла ги пазиш.
– Не ги пазя!
– възрази тя. Този път Стиви Рей протегна ръка към Далас, като се опита чрез докосването да го накара да разбере нещо, което не би могла ла му каже.
– Просто искам някак си да се оправя с това. Сама. Ако останалите разберат, че са се опитали да ме хванат там горе, всичко ще излезе извън контрол. Да не говорим, че ако Ленобия хване Ни кол и другите, те може да и разкажат за Репхайм – тази мисъл изпълни с вина Стиви Рей.
– Какво мислиш да правиш с тях? Нс можеш просто да оставиш нещата така.
– Няма да ги оставя така. Но те са моя отговорност и искам аз да се погрижа за тях.
Далас се ухили доволно:
– Ще им нариташ задниците, нали?
– Нещо такова - отвърна Стиви Рей. без да има и най-малка представа какво смята да прави. А после реши да смени темата.
– Хей, колко е часът'? Умирам от глад.
Усмивката на Далас премина в смях.
– Ето това вече е моето момиче!
– Той я целуна по челото и отиде до хладилника.
– Ленобия каза, че имало торбички с кръв тук някъде. Каза, че няма начин да не се събудиш гладна, предвид колко дълго си спала.
Когато се обърна, Стиви Рей стана набързо от леглото и внимателно надникна под нощницата си. Очакваше най-лошото. И с право, целият й гръб беше като препечен хамбургер, когато Ерик и Ленобия я измъкнаха от онази дупка изпод земята. Измъкнаха я от Репхайм.
Нс
– О. Боже мой!
– възкликна гя. като видя, каквото можа от гърба си. Вече не приличаше на хамбургер. Кожата й беше гладка. Доста порозовяла. но гладка и нежна като бебешка.
– Това е поразително - прошепна Далас.
– Истинско чудо.
Стиви Рей погледна към него и очите им се срещнаха.
– Изплаши ме, момиче. Не го прави повече, става ли?
– Ще се постарая - отвърна тя нежно.
Далае се наведе напред и съвсем нежно, само с върха на пръстите си, докосна розовата й кожа.
– Боли ли оше?
– Не особено. Явно съм корава.
• Невероятно - повтори гой.
– Ленобия наистина спомена, че сигурно ще се излекуваш по време на съня си. но ти беше много сериозно пострадала и аз наистина не очаквах чак такова нещо.
– Колко време съм спала?
– тя го прекъсна рязко, за тото от думите му остана с впечатление, че е спала с дни. Какво ще си помисли Репхайм за това. че не се е появила толкова време? По-лошо, какво ще направи'/
– Само един ден.
– Един ден, наистина ли? възкликна гя с облекчение.
– Е, в интерес на истината вече се съмна, така че си спала повече от ден. Донесоха те тук вчера точно след изгрев слънце. Беше много драматично. Ерик влезе с хамъра на-право вътре, събори оградата и го паркира пред конюшните. После всички се събрахме, за да те пренесем до лечебницата.
– Да, аз се обадих на Зи от хамъра по пътя за насам. Чувствах се почти нормално, но изведнъж сякаш някой ми изключи тока. Сигурно съм припаднала.
– Да, точно това се случи.
Ех, иска ми се да бях видяла целия този цирк.
– И аз това си помислих веднага щом се опомних от шока, че си пред умирачка.
Не съм била пред умирачка.
– Е. радвам се да го чуя.
Далас се доближи до нея, хвана лицето й в шепи и я целуна по устните.
Тя машинално се отдръпна от него.
– Щеше да ми даваш пликче е кръв - каза тя припряно.
– О, да.
– Той не коментира отдръпването й, но бузите му бяха зачервени, когато й подаде пликчето.
– Извинявай, забравих. Знам. че си ранена и че не се чувстваш... разбираш ме...
Гласът му заглъхна и той я погледна е неудобство.
Стиви Рей знаеше, че трябва да каже нещо. В крайна сметка имаше нещо между тях. Той беше готин, умен и беше доказал многократно, че я разбира. Гледаше я с такова неудобство, навел леко глава надолу, че изглеждаше сладък като малко момче. И наистина си беше сладък - висок, слаб, мускулест и с пясъчноруса коса. А й беше приятно да се целува с него. Или поне преди й беше приятно.