Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

– Аз също, Едгар, благодаря. И знаеш ли какво? Кога най-после ще започнеш да ме наричаш Мишел?

Седяха около кухненската маса във фермата.

– Ти пръв разкри цялата схема – каза Шон. – Президентът го научи от нас, затова не се учудвай, ако те потърси.

– Вече ме потърси – отвърна Едгар. – Искаше да отида в Белия дом, но му казах, че трябва да храня пилетата.

Кръвта се оттече от лицето на Шон.

– Едгар! – възкликна той. – Моля те, кажи ми, че не си казал тези думи на президента на Съединените щати!

– Е, не му ги казах – призна гигантът.

– Слава богу!

–

Казах ги на началника на канцеларията му, който вероятно му ги е предал.

Шон мрачно поклати глава, а Мишел с мъка се сдържа да не се разсмее.

– Пилетата изискват постоянни грижи, Шон – рече Едгар. – Важно е да разпределиш правилно времето си. В даден момент ще стигна и до Белия дом.

– Как успя да разкриеш всичко, което е направил Грант? – смени темата Шон.

– Стана случайно. Ти ме помоли да открия колата му чрез монтирания в нея джипиес и това ме накара да погледна на нещата от този ъгъл. Съвременните автомобили са оборудвани с прекалено много хардуер и софтуер, за да функционират според желанията на собствениците си. В по-скъпите модели има много компютърни модули. Това обаче предлага доста голям избор на хакерите, които могат да проникнат в тях откъдето си пожелаят. Телематика, блутут, безключов достъп, а дори и безжични чипове за измерване на налягането в гумите. Могат да те хакнат дори през сидито или дивидито, монтирани в арматурното табло. Повечето хакери обаче предпочитат да атакуват даден автомобил през порта за диагностика. Той обикновено се използва от сервизите, които включват в него своите компютри и по този начин ги карат да си "говорят" с този, който е монтиран на колата.

– Това ми звучи повече като посещение при доктор, отколкото в сервиз – промърмори Шон.

– Явно сме изминали дълъг път от мустанга модел шейсет и шеста – добави Мишел. – Карах старата кола на брат ми в колежа. Помня, че в нея имаше тъй нареченият осемпистов касетофон.

– В такива моменти осъзнавам колко по-възрастен съм от теб – втренчено я погледна Шон.

– Е, не изглеждаш чак толкова зле за мъж на твоите години – усмихна му се мило тя.

Той поклати глава и отново насочи вниманието си към Едгар.

– В момента специалистите от ФБР разглобяват Звяра на части, надявайки се да разберат откъде е дошла атаката.

– Тя е започнала от търговски спътник, използван преди време от правителството – отвърна Едгар. – Той би трябвало да е тотално прочистен от поверителни материали, но Грант очевидно е попаднал на такива и умело ги е използвал, за да стигне до джипиеса, който управлява навигацията и контролира останалите важни функции на президентската лимузина. Готов съм да се обзаложа, че експертите от ФБР ще открият в нея купища допълнителен софтуер, чрез който Грант я е командвал дистанционно.

– Присъединявам се към твоето мнение – кимна Мишел. – В един момент лимузината просто започна да се управлява сама. Агентът зад кормилото не беше в състояние да направи нищо. Тя просто смени посоката, ускори ход и ние се озовахме във водата. А по-късно се оказа, че не работи и системата за подаване на кислород.

– Допълнителният софтуер – кимна Едгар.

– Няма сигурни коли, след като успяха да хакнат дори Звяра – въздъхна Мишел.

– Абсолютно вярно – невъзмутимо отвърна

Едгар. – Това за пореден път доказва, че като разчитаме изцяло на технологиите, вървим към гибел.

– Все още не сме разбрали кой е снасял поверителната информация – подхвърли Мишел. – Грант е знаел за секретната мисия на Уинго в Афганистан, а това означава, че някой му е подал детайлите.

– А какво ще кажеш за маршрута на президента? – изгледа я Едгар. – Грант е бил наясно кога колата му ще стъпи на моста с точност до секунда.

– Информацията за присъствието на президента на официално събитие във Вирджиния я имаше в медиите – каза Шон. – Но Грант не е могъл да знае кога кортежът му ще напусне града. Освен ако не е използвал цяла мрежа съгледвачи.

– Но без вътрешна информация той би научил за събитието в самия ден, не по-рано – възрази Мишел. – Пътуването на президента не беше чак толкова широко отразено, най-малко пък маршрутът, който ще избере. В същото време Грант със сигурност е разполагал с няколко опции, избирайки за нападението най-добрата от тях.

– Все пак би могъл да се сдобие с маршрута от някого. Но този човек няма как да е същият, който му е подал информация за мисията в Афганистан.

– Аз продължавам да мисля, че това е бил Дан Маршал – заяви Мишел. – Той все пак е тъст на Грант Не твърдя, че го е направил умишлено. Може би Грант е използвал и други източници. А след като е толкова добър, че е успял да хакне президентския спътник, нищо не му е коствало да хакне и компютъра на Маршал в Пентагона.

– Само ако е бил предварително убеден, че ще получи нещо – възрази Едгар. – И друг път се е случвало някой да хакне Пентагона, но специалистите там бързо разбират това.

– Добре, да приемем, че си прав – колебливо кимна Мишел. – В такъв случай какво правим сега? Върху кого ще се концентрираме? Дали пак да не отскочим до къщата на Тревър Дженкинс?

– ФБР вече я е преровило от пода до тавана – поклати глава Шон. – А аз силно се съмнявам, че той ще се върне у дома за чифт чисто бельо. Вероятно вече е във Венецуела, на път окончателно да изчезне. Не е проблем с неговия дял от един милиард евро.

– Все пак едно такова посещение няма да ни навреди – каза Мишел. – Освен ако нямаш по-добра идея...

– Знаех, че ще го кажеш – усмихна се Шон.

– В такъв случай да вървим на лов – скочи на крака тя и бръкна в джоба си за ключовете на колата.

82.

Насочиха се към къщата на Дженкинс. Навън вече беше тъмно, а вятърът се усилваше. Небето обещаваше нов проливен дъжд съвсем скоро. Мишел леко потръпна и се извърна към Шон.

– Така и не ти благодарих както трябва – каза тя.

– За какво? – попита той заинтригувано.

– Ох, не знам вече. Може би защото ми спаси живота?

– Ти сама си спаси живота, Мишел. Аз само ти предложих как да го направиш.

– Човек като теб трудно приема комплименти.

– Добре че този път не те наръгаха с нож. Удавянето беше единствената ти заплаха.

– Пак ли ще ми се цупиш?

Шон въздъхна и направи несполучлив опит да се усмихне.

– Вече сме водили този разговор – каза тя.