Кинг и Максуел
Шрифт:
– И никога не сме стигали до някакво решение.
– Защото няма решение, ако продължаваме да се занимаваме с тази работа. Между другото, спокойно можеш да забравиш предложението си ти да продължиш сам, а аз да пека курабийки.
– Не съм ти предлагал да печеш курабийки.
– И слава богу, защото не ме бива. Ти обичаш да се въртиш в кухнята.
Той понечи да отговори, но погледна през страничното стъкло и стреснато промърмори:
– По дяволите!
– Какво има? – попита Мишел.
–
– Да, само че не помнеше защо и кога.
– Е, сега си спомних. Искрено се надявам да съм сбъркал.
– Нещо свързано с Грант?
– Не, става въпрос за изтичането на информация.
При тези думи Шон измъкна телефона си и набра някакъв номер.
– Едгар, обажда се Шон. Ще можеш ли да направиш още едно последно хакване тази вечер? – Изчака отговора и кимна. – В Пентагона. Сега чуй какво ми трябва...
Изтекоха два часа, преди Едгар да се обади с отговорите, които очакваше Шон. Като бонус беше успял да събере и малко допълнителна информация за въпросния човек.
– Хората трябва да крият далеч по-старателно следите си в мрежата – промърмори Едгар. – Просто вече не са достатъчни два прокси сървъра, три фиктивни айпи адреса, изфабрикувано дигитално сливане в Хонконг и програма за битово разпръскване на информацията, произволно движеща се по информационните потоци с реасемблация на платформа в Дубай.
– Не мисля, че те разбрах, Едгар – потърка слепоочията си Шон. – Всъщност изобщо не схващам за какво говориш, но имам един въпрос: възможно ли е да стигнат до теб?
– Аз съм окей – отвърна Едгар. – Нали знаеш, че националната сигурност...
– … е над всичко – довърши вместо него Шон, прекъсна връзката и се извърна към Мишел.
– От намръщената ти физиономия разбирам, че желанието ти не е било изпълнено – отбеляза тя. – Но по принцип беше прав...
– Ще те упътвам към мястото, на което отиваме.
– Шон? – настоятелно го изгледа тя.
– Не сега, Мишел – строго каза той. – За бога, недей сега!
Тръгнаха нагоре по алеята, свършваща пред вратата на масивната ъглова къща. Шон натисна звънеца. Отвътре се чуха стъпки. Миг по-късно на прага застана Къртис Браун, съпругът на Дейна. В очите му трепна изненада.
– Виж ти! – възкликна той. – Мислех си, че вече гостувате на някоя от големите телевизии. Нали станахте национални герои.
– Ще ни поканиш ли да влезем, Къртис? – мрачно попита Шон.
– Разбира се – отвърна домакинът и направи крачка встрани. Какво се е случило?
– Знам, че е късно, но искам да ти задам няколко въпроса, свързани с Дейна.
– Окей. Тя вече е много
– Чудесна новина.
Браун затвори след тях и ги покани в хола.
Шон се огледа. Просторното помещение беше обзаведено с удобни елегантни мебели.
– Личи си вкусът на Дейна – каза той.
– Прав си. – Аз умея да водя сражения, но не разбирам нищо от вътрешен дизайн и съчетаване на цветове. Там съм пълен невежа.
След тези думи Браун ги покани с жест да седнат и се отпусна на едно кресло.
– Какво мога да направя за вас?
– Не ни каза, че напускаш армията – рече Шон.
– А ти как разбра? – изненадано го погледна генералът.
– Вярно ли е?
– Да. Две звезди са ми напълно достатъчни. Ако бях решил да се боря за още една или две, със сигурност щяха да ми изгорят бушоните. Просто ми писна.
– И се местиш в Малайзия, така ли?
Браун скочи на крака и се втренчи в лицето му.
– Ти си ме шпионирал! Вероятно си хакнал личните ми файлове!
– Не съм аз, защото не знам как – поклати глава Шон. – Но имам един приятел, който е факир в тази област. Бих допълнил, че крайната ти дестинация не е Малайзия, защото ще останеш там само няколко седмици. Причината е, че си купил имот на един индонезийски остров – разбира се, чрез подставена фирма… Голям имот на брега на океана. Той струва много повече, отколкото би могъл да си позволи един генерал от армията, въпреки че ти притежаваш и попечителски фонд.
– А по една случайност Индонезия и Съединените щати нямат споразумение за екстрадиране – добави Мишел.
Браун се облегна назад, но не каза нищо.
Шон стана и огледа просторния хол.
– Докато следяхме Леон Саут, минахме през този квартал. Направи ми впечатление, че го познавам, но не успях да се сетя откъде. Сега обаче си спомних – минах оттук веднъж преди години.
– Защо?
– Чух, че Дейна се е омъжила повторно. Поразрових се малко и открих адреса. Просто исках да се уверя, че нещата са наред.
Шон изведнъж млъкна, сякаш се чудеше на собствените си думи. Мишел внимателно го наблюдаваше.
– Добре ли си? – попита след известно време тя.
– О, да, нищо ми няма – изпъна гръб той. – Но както и да е… Минах оттук с колата. Хубав квартал, още по-хубава къща. Ти имаш солидна репутация. По всичко личеше, че е направила сполучлив избор.
– Аз също.
– Тогава защо си купил еднопосочен билет, Къртис? – рязко се обърна Шон. – И защо само един? Къде е билетът на Дейна? Заминаваш след два дни, но според това, което току-що ни каза, тя няма да излезе от болницата толкова скоро...