Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

Шон изобщо не погледна встрани, а закова очи в лицето на бившата си съпруга.

– Дейна, искам да ме слушаш много внимателно и да направиш това, което ще ти кажа – изрече с равен глас той.

Тя се стресна леко, но бързо се овладя.

– Слушам те.

– Малко по-надолу от заведението, вляво, има полицейски пункт с двама дежурни, които наблюдават мола. Искам да станеш и да тръгнеш натам. Без да бързаш и без да се оглеждаш. Просто върви нормално. Като стигнеш, кажи на ченгетата, че си видяла тук трима мъже с пистолети и си се уплашила. Те ще извикат

подкрепление и ще дойдат да ги проверят. През това време ти тръгваш към колата си по най-краткия път, скачаш в нея и потегляш право към Пентагона. Къртис там ли е?

Тя кимна.

– Добре. По пътя ще му звъннеш да му кажеш, че нещо те е обезпокоило и трябва да говориш с него.

– А вие? – сбърчи вежди Дейна.

– Ние ще се оправим.

– Така казваше и когато все още беше в Сикрет Сървис.

– Приближават се, Шон! – просъска Мишел.

– Хайде. Дейна. Действай!

Тя стана, усмихна се и подхвърли:

– Пак ще се видим, пазете се.

След тези думи се обърна и тръгна към полицейския пункт, който беше съвсем наблизо.

Шон също се изправи, следван от Мишел. И двамата се обърнаха с лице към приближаващите се мъже. След това се разделиха. Единият тръгна надясно, а другият наляво. Което означаваше две потенциални мишени за противника вместо една.

Той беше наясно, че ако тези наистина са ченгета, вече би трябвало да извадят служебните си документи. Но те не го направиха. Един кратък поглед беше достатъчен, за да си направи заключението: военни в цивилни дрехи. Но ако беше така, защо не си показваха документите?

Може би бяха бивши военни.

Разстоянието помежду им се скъси до два метра. С периферното си зрение Шон забеляза, че ръката на Мишел се плъзга към колана. Неговата бавно се насочи към кобура под мишницата му. Заведението беше почти празно, но въпреки това би предпочел да са навън. Тук опасността от косвени жертви беше доста голяма.

Мъжът, който беше точно срещу него, спря на място и обяви:

– Трябва да дойдете с нас. Включително и жената, която току-що си тръгна. Звънни по телефона да се върне обратно.

– Кой ми нарежда?

– Ще ви обясним всичко, когато излезем навън.

– Не съм съгласен.

– Нямаш друг избор.

– Избор винаги има – обади се Мишел.

Шон понечи да каже нещо, но зад гърба му се разнесе крясък:

– Никой да не мърда!

Тримата едновременно посегнаха към оръжието си, а Шон разбра, че зад тях са се появили охранителите на мола.

Мишел вече се беше задействала. Кракът се стрелна нагоре и изби пистолета от ръцете на мъжа срещу нея. В следващия миг тя го приспа със саблен удар в гърлото.

Мъжът в средата измъкна пистолета си и откри огън по приближаващите се полицаи. Единият от тях се просна мъртъв, а другият потърси укритие зад близкия барплот. Шон се стрелна към мъжа, който беше проговорил. Ръката му се вкопчи в китката с пистолета.

– Хвърли оръжието! – изкрещя оцелялото ченге.

Вместо отговор получи нова порция изстрели, които го принудиха да клекне зад барплота. Посетителите в заведението се разбягаха

с писъци.

– Извикай подкрепление! – изкрещя по посока на ченгето Шон.

Мишел приклекна, опря длан в пода и светкавично завъртя дългите си крака. Улучен малко под сгъвките на коленете, стрелецът в средата падна на земята, но без да изпуска пистолета. Вдигна го и се прицели в нея, но тя вече не беше там. Легнала по гръб, Мишел се плъзна към него с краката напред и заби тока на обувката си в скулата му. После се претърколи и го удари с лакът в тила. Мъжът загуби съзнание и главата му изхлопа на дъските. Тя се изправи точно навреме, за да подхване тялото на Шон, отхвърлено от другия мъж, с когото се бореше. Мъжът измъкна резервен пистолет от кобура на гърба си, но не успя да стреля.

Просто защото Шон го изпревари и го уцели в гърдите с оръжието, което беше изтръгнал от ръцете му.

Обърнаха се едновременно. Предишният противник на Мишел се беше надигнал и се целеше в полицая, който правеше опити да се прехвърли през барплота.

Тя измъкна пистолета си и го улучи в слепоочието – в мига, в който и той натисна спусъка. Куршумът му се заби в ръката на полицая, който се свлече на пода.

Мишел пропълзя до мъртвеца и пребърка джобовете му.

– Нищо – подвикна тя. – Нито портфейл, нито лични документи.

Шон се втурна към ранения полицай, разкъса ръкава на униформата му и разгледа раната.

– Ще се оправиш – успокои го той и започна да прави нещо като турникет от разкъсания ръкав. – Куршумът е влязъл и излязъл. Успя ли да повикаш подкрепление?

Човекът само кимна. Лицето му беше разкривено от болка.

– Какво става, по дяволите? – изпъшка след известно време той.

– И аз искам да знам.

Мишел коленичи до тях.

– Добре ли е?

– Ще се оправи. За разлика от партньора си.

В следващия миг зад тях се разнесе зловещото прещракване на заредено оръжие. Обърнаха се. Средният нападател се беше върнал в съзнание и насочваше пистолета си към тях.

– Не! – разнесе се пронизителен вик.

Шон извърна невярващ поглед към бившата си съпруга, която връхлетя на мъжа и го удари с чантата си.

– Дейна, недей! – кресна той.

Нападателят се завъртя и я простреля в гърдите. За миг тялото остана неподвижно, после рухна на пода.

Шон се прицели и пусна един куршум в главата на нападателя. После наведе пистолета и се втренчи в бившата си съпруга. От раната бликаше кръв.

– Дейна! – извика той и се втурна към нея.

24.

Шон използва всичките си познания за оказване на първа помощ, които беше усвоил в Сикрет Сървис. Но раната продължаваше да кърви обилно. В един момент Дейна престана да диша и той приложи сърдечен масаж и изкуствено дишане. В крайна сметка дробовете се отвориха и сърцето заработи. Парамедиците пристигнаха, поеха нещата в свои ръце и я стабилизираха. Шон се качи в линейката, а Мишел ги последва с лендкрузъра.