Кинг и Максуел
Шрифт:
В момента двамата седяха в чакалнята на болницата. Вече бяха разпитани от местната полиция и федералните власти. Казаха им доста неща, но съвсем не всичко. За късмет, очевидците на инцидента единодушно потвърдиха, че нападателите са тримата убити мъже, а Шон и Мишел са действали в условията на неизбежна самоотбрана и са спасили живота на втория полицай.
Но всичко това се оказа недостатъчно, най-вече за агентите на ФБР.
При отварянето на вратата Мишел унило вдигна глава. Надяваше се да получат добри новини от болничния персонал,
Беше агент Маккини от МВС.
– Коя част от предупреждението ми не успяхте да схванете? – изръмжа той.
– Просто си пиехме кафето в мола – уморено отвърна Шон. – Не съм чувал това да е забранено със закон.
Маккини се тръшна на стола срещу тях.
– Отлично знаеш какво имам предвид. А простреляната жена? По една чиста случайност тя се оказва съпруга на армейски генерал и твоя бивша жена, така ли?
– Имах среща с нея – сковано призна Шон. – Помага ни за някои неща.
– Свързани със Сам Уинго? – изстреля гневно Маккини. – Въпреки забраната ми да се забърквате!
– Не си спомням някой да те е назначил да ни казваш кои случаи да поемаме и кои не – рязко отвърна Шон.
– Напротив, това ми е работата. Значи си поискал помощта , така ли? За какво? Да измъкне информация от мъжа си, нали? Толкова ниско ли си паднал? Да я изложиш на смъртна опасност!
Шон замълча, защото Маккини беше прав. Дейна можеше и да не оживее. Онова, което доскоро му се струваше невинен начин за сдобиване с полезна информация, изведнъж се превърна в най-безумната идея, която би могла да му хрумне. И най-егоистичната.
В следващия момент чуха шум и се обърнаха към вратата. На прага стоеше генерал Къртис Браун. Беше със зачервени очи и помръкнало лице. Явно беше чул последните реплики.
– Шон Кинг?
– Да? – изправи се Шон, напрегнат и пребледнял. – Как е Дейна?
Вместо отговор Браун се стрелна напред и заби юмрук в лицето му. Едрото тяло на Шон политна назад, преобърна един стол и се стовари на пода.
Мишел светкавично се изправи между двамата.
– Назад! – процеди тя.
– Ще те убия! – изрева генералът, опитвайки се да я заобиколи и да докопа Шон.
Тя го хвана за китката и рязко я извъртя. Тялото му се прегъна на две. Той изпъшка, наведе се и успя да освободи ръката си. В следващия миг замахна към нея, но тя приклекна светкавично и го ритна в крака. Генералът изгуби равновесие и се просна на пода. Мишел направи крачка напред и стъпи върху гърба му.
– Не ставай! – изкомандва тя.
Браун направи опит да се надигне и получи бърз ритник.
– Спри, Мишел! Веднага спри!
Шон беше успял да се изправи. Лицето му беше ожулено и натъртено и бързо се подуваше. Генералът също се изправи.
– Ако искаш пак да ме удариш, давай. Заслужавам го! – рече Шон, пристъпи към него, грабна ръката му и я сви в юмрук. – Хайде, удари ме! – извика той.
Но Браун отстъпи крачка назад, очевидно объркан от реакцията му. След това се отпусна
Маккини стана и извади служебната си карта, въпреки че генералът нямаше как да я види.
– Аз съм от МВС, господин генерал. Много съжалявам за това, което се е случило със съпругата ви. Уверявам ви, че ще направя всичко възможно виновните за този ужасен инцидент да бъдат наказани. – Той изрече последните думи, втренчен в Шон.
Шон остана неподвижен. Лицето му беше разкървавено и подпухнало. Очевидно не виждаше никой друг освен Браун.
Вратата се отвори и в чакалнята се появи мъж с хирургически дрехи.
– Генерал Браун? – каза той и бавно огледа присъстващите.
Браун вдигна глава. Лицето му беше мокро от сълзи.
– Ето ме – обади се със задавен глас той.
Хирургът пристъпи към него.
– Операцията на съпругата ви приключи – съобщи приглушено той, но Шон и Мишел го чуваха много добре. – Тя се справи отлично. Разбира се, куршумът е причинил доста вътрешни поражения и животът все още е в опасност, но аз вярвам, че ще се възстанови. – Той замълча за миг и добави: – Истинско чудо е, че не е умряла от кръвозагуба. Този, който е оказал първа помощ и е спрял кръвоизлива, е спасил живота .
Мишел хвърли окуражаващ поглед към Шон, но той гледаше в краката си.
– Искате ли да я видите? – Хирургът продължаваше да говори само на Браун. – Разбира се, тя все още не е в съзнание, но все пак...
– Да, моля ви! – бързо отвърна Браун и напусна помещението заедно с лекаря, без да поглежда останалите.
Шон се отпусна на близкия стол, а Мишел издърпа няколко салфетки от кутията на масата, намокри ги на мивката и се зае да почиства лицето му от кръвта. Той изобщо не реагира.
Маккини седна насреща им.
– Здравата ти размести циферблата, мамка му – промърмори той. – Но лично аз не го обвинявам. Добре, че беше партньорката ти, иначе и ти щеше да останеш на лечение тук.
– Ако не си забелязал, Шон изобщо не се предпази – остро подхвърли Мишел. – Освен това именно той оказа първа помощ.
– Ако не беше той, нямаше да я прострелят – враждебно я изгледа Маккини.
– Всъщност Шон я изпрати да предупреди полицаите и нареди веднага след това да потегли към Пентагона. Ако го беше послушала, сега щеше да е жива и здрава.
– Не – каза Маккини. – Щеше да е жива и здрава, ако вие двамата не бяхте я замесили.
– Той е прав, Мишел – промълви Шон, отмести ръката от лицето си и стана. Погледна към Маккини и добави: – Ти си прав.
– Радвам се, че поне по този въпрос сме на едно мнение – рече Маккини. – А сега да се залавяме за работа.
– Каква работа? – попита Мишел, след като Шон не реагира.
– Искам да знам в какво точно сте се забъркали.
– Вече знаеш в какво, агент Маккини – каза с раздразнение Мишел. – Всичко започна с изчезването на Сам Уинго и неочакваното му завръщане от отвъдното.