Кинг и Максуел
Шрифт:
– От отвъдното? – учудено я изгледа Маккини.
– Я ми кажи кой те повика тук? – дойде на себе си Шон. – Кой ти се обади?
– Няма да отговоря на този въпрос.
– Отговори на себе си. Открихте ли някакви документи за самоличност у убитите?
– Това не е твоя работа. Следствена тайна е.
– Приличаха на военни, но нямаха документи.
– Военни като Уинго? – погледна го с любопитство Маккини.
– Между другото, той никога не е преминавал в резерва.
– Откъде знаеш?
– Това е
– Това не е твоя работа – повтори агентът.
– Напротив, моя е. Тези хора искаха да ни ликвидират, Маккини. За съжаление, едва не убиха човек, на когото държа. Винаги приемам много лично подобни случаи.
– Ако продължавате в този дух, ще се наложи да ви арестувам! – изръмжа Маккини и сграбчи ръката му.
Шон се отскубна с рязко движение.
– А ако ти продължаваш да нарушаваш конституционните ми права, с теб и МВС ще направим голямо шоу в съда, както и пред медиите – каза той и тръгна към вратата.
– Ама и теб си те бива – промърмори Мишел в лицето на агента.
Маккини не обърна внимание.
– Хей, Кинг! – подвикна той. – Каква е следващата ти стъпка? Може би да докараш и момчето в състоянието на бившата ти жена?
Шон продължаваше да крачи към изхода.
Мишел го последва и затръшна вратата след себе си.
25.
Шон седна зад волана на лендкрузъра, а Мишел се настани до него. За известно време останаха на паркинга.
– Дишай дълбоко – каза тя. – Трябва да намерим малко лед, иначе лицето ти съвсем ще се подуе.
– Знаеш, че вината е моя – промърмори той, гледайки право пред себе си.
– Нищо подобно. Вината е на онзи задник, който я простреля.
– Аз я забърках във всичко това, Мишел!
– Кой те накара да се обадиш? Ако търсиш виновник, това съм аз. Но с тези приказки няма да стигнем доникъде. Историята трябва да бъде разнищена докрай, защото само така можем да изкупим вината си пред Дейна.
Шон завъртя ключа и двигателят забоботи.
– Логиката ти е желязна, но този път няма да ни свърши работа – каза той. – Ако искаме да постигнем нещо, трябва да атакуваме. Но не с главата напред.
– Защо?
Той подкара към изхода на паркинга.
– Тримата в мола не бяха федерални, а по-скоро бивши военни. Това си личеше по всичко – стойка, прически, оръжие, властно поведение.
– Бивши военни, значи. Но по каква причина се замесват в подобни неща?
– Сам Уинго не е бил в резерва. Водил се е на редовна военна служба, а Министерството на отбраната изгражда легенда и го изпраща на тайна мисия. Но тя се прецаква и Уинго изчезва безследно. Някъде по това време влиза в контакт със сина си и му казва, че съжалява. Въпросът
– Допускаш ли, че я държи самият той?
– Не знам. Когато възлагаш подобна мисия на някого, трябва да си сигурен в неговата лоялност.
– Може би мисията е била обречена още от самото начало, а Уинго е бил изкупителната жертва. Това обяснява съдържанието на имейла, който е изпратил на сина си.
– Права си – кимна Шон. – Човекът, който ни описа Тайлър, съвсем не прилича на предател. Но ако мисията се провали, какво би съобщила армията на момчето? Че баща му е загинал в бойна акция.
– Вероятно плановете им са били такива – отвърна Мишел. – Но съм готова да се обзаложа, че добър баща като Сам Уинго е пожелал някой да бъде до момчето му. Те нямат друга роднини, така че...
– Така че на сцената се появява Джийн Уинго в ролята на втора майка.
– Това обяснява странната женитба, на която Тайлър дори не е поканен да присъства. Просто са сложили подписите си пред съдия и толкоз.
– А може би изобщо не са женени, по дяволите! – изръмжа Шон.
– Може би. Аз дори се съмнявам, че истинското име е Джийн.
– При толкова много лъжи със сигурност става въпрос за нещо важно.
– А сега на сцената се появяват и бивши военни – добави тя. – Защо?
– Допускаш, че някой е откраднал товара?
– Възможно е – каза Мишел. – В такъв случай дали държат в плен Сам Уинго?
– Фактът, че изпраща имейл на Тайлър, говори, че не. Може би е успял да се измъкне и в момента бяга нанякъде.
– Ако е така, военните и всички останали положително са по петите му.
– Не му завиждам – каза Шон, погледна навън и добави: – Но днес и ние бяхме на косъм. Можеха да ни видят сметката.
– Като нищо.
– Което означава, че тези типове си ги бива.
– Дори много.
– Е, все пак успяхме да се справим.
– Само временно – каза тя. – В бъдеще всичко ще зависи от числеността им. А лично аз нямам чувството, че ще мога да им противодействам ефикасно.
– След днешния инцидент ще разполагат с трима души по-малко, които да изпратят срещу нас. – Шон опипа подутата си челюст.
– Когато научи всички подробности, генерал Браун със сигурност ще съжалява, че те е ударил.
– Съмнявам се – рече той. – По-скоро би ме гръмнал.
– Въпросът е как ще действаме оттук нататък, след като директният подход вече е напълно изключен.
– Момчето е уязвимо, Мишел. След като погнаха нас, ще погнат и него.
– Искаш да кажеш да стоим по-далече от Тайлър?
– Напротив. Според мен трябва да станем негова лична охрана.
– Няма как да го държим под око двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата – каза тя.
– Но въпреки това трябва да дадем всичко от себе си.