Кинг и Максуел
Шрифт:
60.
– Откога не съм бил тук – промърмори Шон, докато джипът преминаваше през портала, способен да спре танк.
– Последния път не беше много приятно – отбеляза Мишел.
– Това го помня.
Поведоха ги към Западното крило на Белия дом.
– Ти никога не си била част от личната охрана на президента, нали? – погледна я той.
– За съжаление, бях освободена, преди да стигна до там – кимна тя.
– Не
– Лъжец – промърмори Мишел и го смушка с лакът.
Поканиха ги в зала "Рузвелт" и ги помолиха да почакат.
Шон пристъпи към окачените по стените прочути картини.
– Разпозна ли някой от охраната? – попита Мишел.
– Не – поклати глава той. – Оттогава изтече доста вода и някогашните ми колеги отдавна са преместени на други служби. А ти?
– Жената пред болницата ми се стори позната, но не помня името.
– Завидя ли ?
– Да. То си е за завиждане.
– С мен си на пълно работно време.
– Това не променя отговора ми.
– Много ти благодаря.
Вратата се отвори. Появи се водещият агент, следван от президента Коул и останалите членове на охраната. Шон и Мишел станаха на крака и изчакаха държавният глава да заеме мястото си на масата.
– Блогър, а? – подхвърли Коул и огледа внимателно лицата им.
– Да, сър.
– Какво знаете за него?
Шон забави отговора си, опитвайки се да анализира въпроса в дълбочина.
– Джордж Карлтън, независим, необвързан с официални агенции.
– Отскочихте да си поприказвате с него, нали?
– А вашите хора са ни следили – констатира Мишел.
– Не, но са наблюдавали дома на Карлтън. Вашата поява там е една от причините за днешната ни среща.
Състарил се е с десет години от последния ни разговор в Кемп Дейвид, помисли си Шон. Защото това може да се окаже неговият "Уотъргейт".
– Изненадан съм, че федералните не са го посетили досега – рече на глас той.
– Свободата на словото трябва да се зачита. Не съм и помислял да цензурирам медиите, четвъртата власт – отвърна Коул. – Получавам достатъчно обвинения и без да раздухвам този огън. Но вие не сте държавни служители и можете да направите това, което ние не можем.
– И после да го споделим с вас? – каза Мишел.
Шон хвърли нервен поглед, но си замълча.
– Такава е предварителната ни уговорка, нали? – погледна я президентът. – да работим заедно по случая, като на първо място беше задачата да открием Сам Уинго, използвайки контактите ви със сина му.
Шон отново погледна Мишел.
– Ако случайно сте решили да покриете своите приятели от Хувър Билдинг, то аз вече знам, че са изпуснали момчето – добави Коул.
– Не си спомням да имаме приятели в Хувър Билдинг, сър – отвърна Мишел.
– Ако всичко завърши благополучно, няма да имам претенции към никого – сви рамене Коул.
– Много
Президентът не го забеляза или просто не му обърна внимание.
Шон изчака за миг и каза:
– Значи Иран, така ли? Там ли отиваме?
– Не е толкова просто.
– Пари за оръжие, което е предназначено за ирански бунтовници. Следващият в списъка – Северна Корея.
– Кой ви каза подобно нещо?
– Ние сме частни следователи, сър. Длъжни сме да държим в тайна своите източници.
– Включително и вас – добави Мишел.
– Казахте, че не е толкова просто – подхвърли Шон. – Ще ни просветлите ли?
– Защо да го правя?
– Ако искаме да постигнем напредък, трябва да имаме представа от общата картина, господин президент.
Коул внимателно го огледа и се облегна на дивана.
– Според твърденията в онзи глупав блог изчезналите пари е трябвало да бъдат използвани за закупуване на маково семе, от което по-късно да се произведе хероин. Това не е съвсем така, разбира се. Подобна суровина никога нямаше да бъде използвана за производство на дрога, поне не от нас.
– Но тези евро все пак е трябвало да бъдат изпрани, нали? – подхвърли Шон. – И то преди да се използват по предназначение.
Коул кимна.
– Закупената суровина щеше да премине през ръцете на трета страна.
– Нека позная – рече Шон. – Международни търговци на оръжие?
– Полученото срещу нея оръжие щеше да бъде прехвърлено на иранска територия.
– Но какво общо с дрогата може да има един търговец на оръжие?
– Вече споменах, че ние няма да използваме въпросното маково семе за производство на хероин. Не мога да отговарям за другите.
– Ще разрешите ли да бъда откровен, господин президент? – попита Шон.
– Предвид факта, че вече не сте служител на Сикрет Сървис, можете да бъдете откровен, когато пожелаете.
– Авторът на този план, който и да е той, трябва да бъде уволнен, сър.
– Пълен кретенизъм – добави Мишел. – С толкова много дупки, че няма как да не се издъни.
Коул почервеня, но успя да се овладее.
– Преди два дни приех оставката на въпросния човек – поясни той. – Не че има значение, защото отговорността е изцяло моя.
В стаята настъпи тишина.
– Къде е блогърът? – попита след известно време Коул.
– Извън играта е – отвърна Шон. – Освен това не познава източника си.
– Вярвате ли му?
– Умея да разпознавам страха в очите на събеседниците си. Този човек не е имал понятие с какво се е заловил. Просто е търсел поредната сензация.
– А вие имате ли някаква идея кой може да бъде източникът?
– Работим по въпроса.
– Ако нещата опираха до имейли, моите хора можеха да стигнат до него, но...