Кинг и Максуел
Шрифт:
– Есемес от Тайлър – каза той и сведе очи към дисплея. – По дяволите!
– Какво има?
Вместо отговор Уинго набра кратко съобщение и натисна бутона за изпращане.
– Хайде! – изръмжа той. – Вдигни проклетия телефон!
Няколко секунди по-късно апаратът премина в режим гласова поща.
– Не мърдай от там, тръгваме! – каза в скоропоговорка Уинго. – Чакай ни да се появим, без да правиш нищо, ясно?
Остави телефона и вдигна глава.
– Какво става? – попита Шон.
– Обадила му се Кати Бърнет с молба веднага да се
– Защо? – попита Мишел.
– Била посетена от агенти на ЦРУ, които настоявали да разговарят с мен.
– Защо са се обърнали към Кати?
– Не знам.
– Може би не са били агенти на ЦРУ – подхвърли Шон.
– Вероятно.
– Но ти казваш, че тя е разговаряла с Тайлър. Как му се е сторила? Притеснена? Уплашена?
– В есемеса му не се споменава нищо подобно.
– Мислиш ли, че вече е тръгнал за срещата с нея? – попита Шон.
– Страхувам се, че да – отвърна Уинго, очевидно успял да се овладее. После очите му се сведоха към дисплея. – По дяволите! Все още не е получил проклетото съобщение! Скапана машинка!
– И ние имаме проблеми с покритието в този район – рече Мишел.
– Но ти му остави съобщение и на гласовата поща. Нали? – попита Шон.
– Тайлър не обича да си включва звука – въздъхна Уинго. – Може би изобщо не е разбрал, че съм го търсил.
Юмрукът му гневно се стовари върху стената.
– Защо хлапетата престанаха да търсят родителите си? Защо не си вдигат телефоните, а предпочитат шибаните есемеси?
– Къде точно е срещата им в "Тайсънс"? – попита Мишел.
– В "Старбъкс", срещу книжарница "Барнс и Ноубъл".
– Да вървим.
Тримата бързо напуснаха мотелската стая.
63.
По-рано през деня Кати Бърнет бе излязла от дома си с ракета за тенис под мишницата и кутийка топки в ръка. Възнамеряваше да потренира на стената в парка, който се намираше на три преки от дома .
По пътя се замисли за Тайлър, който не се беше появил в училище. Тя го бе потърсила вкъщи, но не отвори никой, макар че пикапът беше паркиран на алеята.
Зави зад ъгъла и тръгна покрай дърветата, които обточваха улицата до следващата пресечка. Беше толкова вглъбена в себе си, че изобщо не чу плъзгането на страничната врата на микробуса, който спря до нея.
В следващия миг краката се озоваха във въздуха, а лицето беше покрито с мокра кърпа. Опита се да си поеме дъх, но припадна. Вратата се затвори и микробусът потегли. Ракетата и кутийката с топки останаха на тротоара.
Пътуваха повече от час по второстепенни пътища в слабо населени райони. Крайната им цел беше малка хижа в гората, съвсем близо до мястото, където беше заровена Джийн Шепърд. Хижата беше тъмна, но пред нея беше паркирана кола.
Микробусът спря. От него слезе мъж, който дръпна страничната врата, взе на ръце все още упоената Кати и я внесе вътре.
Завързаха я за един стол и сложиха
Шофьорът на микробуса отстъпи крачка назад и се облегна на вратата. Алън Грант придърпа един стол и го постави на педя от все още безжизнената Кати. Огледа внимателно лицето и започна да подготвя въпросите, които да зададе. Издирването на Уинго все още не беше приоритет, но времето течеше. Надяваше се, че Кати Бърнет ще улесни процеса.
Изчака я търпеливо да дойде в съзнание. Отначало главата се люшна на едната и на другата страна, после се задържа изправена и очите се отвориха. Но единственото, което видяха, беше превръзката.
Грант докосна ръката . Тя подскочи и изпищя.
Това беше направено нарочно. Той не искаше момичето да превърти от страх, но предпочиташе да е стреснато, уплашено и отчаяно.
– Кой си ти? – попита с треперещ глас Кати.
– Човек, който просто иска да си поговори с теб.
– Не ме наранявай, моля те!
– Никой няма подобни намерения, Кати. Ще си поговорим, а после ще ти поискам една услуга.
– Каква услуга?
– Тайлър Уинго ти е приятел, нали?
Тя кимна. Краката трепереха толкова силно, че столът се движеше.
– Аз искам да му помогна – добави Грант.
– Едва ли – поклати глава тя. – Ако искаше да му помогнеш, нямаше да ме отвлечеш по този начин.
Грант се усмихна. Духът се възвръщаше, но страхът скоро щеше да я скове отново. Винаги ставаше така.
– Сложно е, Кати – рече на глас той. – Много сложно. Нали знаеш в какво е обвинен Сам Уинго?
– Знам, но това е лъжа! – разпалено отвърна момичето. – Той е честен човек и никога не би откраднал онези пари. Все пак е бил в армията!
– Всъщност и аз съм на същото мнение, Кати. Други са откраднали парите. А това са хора, които могат да причинят зло както на него, така и на Тайлър. Но аз съм тук, за да им попреча.
– Не си! – отсече Кати. – Ти също им мислиш злото!
– Сега ще сваля превръзката от очите ги и ще ти покажа нещо. Става ли?
Грант кимна на мъжа до вратата, който се обърна и излезе.
– Не искам да си обръщаш главата, Кати – добави той и се изправи зад гърба . – Гледай право пред себе си. Надявам се, че това, което ще видиш, ще те убеди в добрите ми намерения.
Едната му ръка се вдигна пред лицето , а другата свали превръзката. Кати примигна няколко пъти и фокусира погледа си върху това, което беше пред нея.
– Ти си от ЦРУ?! – възкликна тя, вперила очи в значката и служебната карта.
– Точно така – отвърна Грант. – Работя под прикритие и затова не бива да виждаш лицето ми. Сам Уинго се е забъркал в нещо много сериозно. Ние вярваме, че са го натопили, но все още не разполагаме с доказателства. А Уинго не се доверява на никого, включително и на нас. Надеждата ни е, че ти ще го убедиш да установим връзка и да работим съвместно.