Когато лъвът се храни
Шрифт:
— Норман, стари приятелю! Радвам се да те видя — поздрави го Даф и въпреки да знаеше добре, че Храдски не пуши, извади пура. Когато всички се настаниха, Шон отвори прозореца.
— Господа, проучихме предложението ви и в общи линии го намираме прямо, честно и справедливо.
— Правилно! Правилно! — съгласи се любезно Даф.
— Още в началото искам да сте наясно — продължи Шон, — че г-н Чарлиууд и аз самият сме дълбоко уверени, че обединяването на нашите две предприятия е желателно. Глупости, необходимо. Ако ми простите цитата „в
— Правилно, правилно! Точно така! — запали пурата си Даф.
— Както казах, проучихме предложението ви и го приемаме с готовност и радост, с изключение на няколко незначителни подробности, които съм изброил. — Шон повдигна дебел сноп листове. — Разбира се, вие ще искате да хвърлите око на тях и след това ще можем да престъпим към изготвяне на официално споразумение.
Макс предпазливо пое купчината хартия.
— Ако искате да останете сами, кабинетът на г-н Чарлиууд, който се намира непосредствено до този, е на ваше разположение.
Храдски и групата му влязоха в съседната стая и час по-късно, когато излязоха, имаха вид на хора, носещи ковчег. Макс всеки момент щеше да избухне в сълзи и с мъка проговори.
— Мисля, че трябва да разгледаме всяка точка поотделно — каза тъжно той.
Три дни по-късно стиснаха ръцете си върху сделката.
Даф наля питиетата и подаде чаша на всеки:
— За новата компания — „Сентръл Ранд Консолидейтид“. Господа, това бе тежко раждане, но аз мисля, че дадохме живот на дете, с което можем да се гордеем.
Храдски получи контрол, но го заплати на висока цена.
„Сентръл Ранд Консолидейтид“ бе осветена с тържество, състояло се в големия салон на фондовата борса в Йоханесбург, десет процента от акциите й бяха предоставени за закупуване от обществото. Преди да започнат продажбите за деня, тълпата бе изпълнила сградата на борсата и бе задръстила улицата пред нея в продължение на една пресечка във всяка посока. Директорът на борсата прочете програмата на „Сентръл Ранд Консолидейтид“, в катедралната тишина всяка негова дума ясно се чуваше салона на членовете. Камбанката удари, а тишината продължаваше да тегне. Упълномощеният служител на Храдски я наруши боязливо:
— Продавам акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“.
Последвалото приличаше на клане, двеста мъже се опитаха едновременно да купят дялове. Първо сакото, а сетне и ризата му се разпаднаха под сграбчилите го ръце, загуби очилата си, стрити на прах под тъпчещите ги крака. След десет минути успя да си пробие път извън тълпата и докладва на господарите си:
— Успях да ги продам, господа.
Шон и Даф се смееха. Имаше защо да се смеят, тъй като за тези десет минути тридесетпроцентното им участие в „Сентръл Ранд Консолидейтид“ увеличи стойностното си изражение с половин милион лири.
24
Тази година коледната вечеря в хотела на Кенди бе много по-богата, отколкото преди пет години. Присъствуваха седемдесет и пет души, настанени на голяма маса. Около
— Обичам ви! Страшно ви обичам, но сега трябва да спя.
Остави ги сами и тръгна по коридора, блъскайки се в стените като билярдна топка, докато накрая влетя през вратата на апартамента си.
— Даф, провери дали е добре.
— Все едно един мъртвопиян да води друг мъртвопиян — промърмори Даф и последва Шон, движейки се на зигзаг. Завари приятелят си седнал на ръба на леглото, да се бори с ботушите си.
— Какво се опитваш да направиш, момко? Да си счупиш коляното?
Той го погледна и се усмихна блажено.
— Влизайте, влизайте и четиримата. Пийнете по едно.
— Благодаря, нося си свое.
Затвори вратата след себе си като заговорник и измъкна бутилка изпод сакото.
— Тя не ме видя. Не знаеше, че във вътрешния джоб на нейния малък Дафърд има една голяма, чудесна бутилка.
— Имаш ли нещо против да ми помогнеш да сваля тези проклети ботуши? — попита Шон.
— Много уместен въпрос — отговори сериозно Даф, насочвайки се към един от фотьойлите в другия край на стаята. — Радвам се, че го зададе. — Достигна фотьойла и се строполи в него. — Отговорът е, разбира се, да! Имам нещо против.
Шон се отпусна в леглото.
— Синко, искам да говоря с теб — каза приятелят му.
— Говори свободно, не се стеснявай.
— Шон, какво мислиш за Кенди?
— Две чудесни цици.
— Прав си, но един мъж не може да живее само с цици.
— Не, но предполагам, че тя притежава и другия основен атрибут — отвърна сънливо Шон.
— Синко, говоря сериозно. Искам помощта ти. Мислиш ли, че постъпвам правилно? Имам предвид тази женитба.
— Не разбирам много от женитби.
Шон се захлупи по лице.
— Вече ме нарича Дафърд. Забеляза ли, синко? Това е знамение, това е знамение и най-злокобна поличба. Забеляза ли? — Почака една секунда за отговор, който не получи. — Така ме наричаше и другата: „Дафърд“, казваше тя, чувам го като сега: „Дафърд, ти си свиня!“.
Даф се вторачи в леглото.
— Слушаш ли ме?
Никакъв отговор.
— Шон, синко, нуждая се от помощта ти.
Шон изсумтя тихичко.
— Ах, ти, пиян простак! — промълви нещастно Даф.
25
Ксанаду бе завършен в края на януари и денят на сватбата бе определен за двадесети февруари. Даф изпрати покана на шефа на всички полицейски сили в Йоханесбург и в замяна балната зала на Ксанаду, където върху дълги дървени маси бяха оставени сватбените подаръци, бе охранявана денонощно. На десети следобед Шон закара там Даф и Кенди, за да преброят плячката за последен път. Даде една пура на дежурния полицай и влязоха в балната зала.