Когато лъвът се храни
Шрифт:
— Погледнете! Ах, погледнете! — извика Кенди. — Цял куп нови подаръци.
— Този е от Джок и Тревър — прочете картичката Шон.
— Отвори го бързо, моля те, Дафърд! Да видим какво са ни подарили.
Той откърти капака на сандъка и Шон леко подсвирна.
— Сервиз за хранене от масивно злато — ахна Кенди. Взе една от чиниите и я притисна към гърдите си. — О, не зная какво да кажа.
Шон разгледа останалите кутии.
— Хей, Даф, този ще те направи изключително щастлив: „Благопожелания, Н. Храдски“.
— Трябва непременно да го видя. — Даф показа ентусиазъм, което не се бе случвало от месец. Разопакова пакета.
— Цяла
— Важен е жестът — засмя се Шон.
— Скъпият стар Норман! Колко ли го е боляло, когато ги е плащал! Ще го накарам да постави автографа си на тях, ще ги сложа в рамки и ще ги окача на стената в хола.
Оставиха Кенди да подреди подаръците и излязоха в градината.
— Уреди ли лъжесвещеник? — попита Даф.
— Да, настанен е в един хотел в Претория. Сега репетира. Когато му дойде времето, ще си изпее урока.
— Нали не мислиш, че измамата е също толкова лоша, колкото ако го направим както трябва? — поколеба се Даф.
— Моментът е неподходящ да мислиш за това.
— Да, предполагам, че е така.
— Къде ще прекарате медения си месец? — полюбопитствува Шон.
— Ще отидем с дилижанса до Кейптаун, ще се качим на пощенския параход до Лондон, след това месец или нещо подобно на континента. Ще се върнем през юни.
— Би трябвало да прекарате добре.
— Защо и ти не се ожениш?
— От къде на къде? — изненада се Шон.
— Не чувствуваш ли, че мамиш старото си приятелче? Да ме изоставиш сам?
— Не. И все пак, за коя мога да се оженя?
— Какво ще кажеш за момата, с която беше на конните състезания миналата събота — тя е чудесно парче.
— Чу ли я как се кикоти?
— Да — съгласи се Даф. — Такова нещо не може да се пропусне.
— Представяш ли си този кикот да долита до теб на масата, когато закусваш? — попита Шон.
Даф сви рамене.
— Да, разбирам те. Но веднага след завръщането си ще накарам Кенди да започне да ти търси подходяща съпруга.
— Имам по-добра идея. Остави Кенди да управлява твоя живот, а аз ще управлявам своя.
— Точно това се опасявам, че ще се случи, синко.
Храдски се съгласи неохотно дейността на мините, работилниците, транспортните компании да бъде преустановена на двадесети, за да могат служителите да присъствуват на сватбата на Даф. Това означаваше, че половината от службите в Уитуотърсранд ще бъдат затворени през целия ден. Впоследствие повечето от независимите компании също решиха да не работят. На осемнадесети, каруци превозващи храна и напитки, се проточиха по хълма към Ксанаду. Същата нощ в изблик на великодушие, Шон покани цялата компания от Опера Хауз на сватбата. На следващата сутрин си спомняше смътно за това и отиде да отмени поканата, но Тъжната Беси му каза, че повечето от момичетата са отишли в града да купуват нови рокли.
— По дяволите, в такъв случай нека дойдат. Единствената ми надежда е, че Кенди няма да разбере кои са те.
В нощта на деветнадесети Кенди им разреши да използуват трапезарията и всички зали на първия етаж в хотела за ергенска вечер на Даф. Франсоа пристигна с шедьовър, създаден в работилниците на мините — огромен топуз и верига. Завързаха ги тържествено около крака на Даф и празненството започна.
Впоследствие се утвърди мнението, че строителният предприемач, извършил ремонта на хотела, е бандит, и представената
В началото Шон се безпокоеше, че Даф не е в настроение, защото той стоеше намръщен до бара с металния топуз в едната си ръка, заслушан в неприличните разговори. След седем или осем чаши престана да се тревожи за него и се зае с полилея. Към полунощ Даф помоли Франсоа да го освободи от оковите и се измъкна от стаята. Никой не го забеляза да напуска.
Шон изобщо не можа да си спомни как е стигнал до леглото си тази нощ, но на следващата сутрин бе внимателно събуден от един келнер с поднос за кафе и бележка.
— Колко е часът? — попита Шон, разгръщайки бележката.
— Осем, господине.
— Не е необходимо да викаш — промърмори той. Трудно фокусира погледа си, защото болката в главата му бе непоносима.
„Драги куме,
С настоящето ти напомням, че двамата с Даф имате насрочена среща за единадесет часа. Разчитам да го доведеш — жив или мъртъв.
От алкохола в устата си имаше вкус на хлороформ. Опита се да го премахне с кафе, запали пура и се закашля. От кашлицата изпитваше ужасна болка в тила. Угаси пурата и влезе в банята. Половин час по-късно се почувствува достатъчно силен, за да събуди Даф. Отвори вратата на стаята му. Пердетата бяха все още спуснати. Дръпна ги и почти ослепя от нахлулата слънчева светлина. Обърна се към леглото и застина. Бавно пресече стаята и седна на ръба му.
— Трябва да е спал в стаята на Кенди — промърмори Шон, загледан в неизмачканите възглавници и грижливо сгънатите одеяла. След няколко секунди се сети, че това е невъзможно.
— Тогава защо тя ще пише тази бележка? — Изправи се и усети, че го обзема тревога. Представи си Даф, лежащ на двора пиян и беззащитен или ударен по главата от някой йоханесбургски апаш. Прекоси тичешком стаята и нахълта във всекидневната. Видя плика върху полицата на камината и го взе.
— Какво е това? Покана за събрание на съюза на писателите? — промърмори той. — Тук се е задръстило от писма.
Разгърна листа и позна обратно наклонения почерк на Даф:
„От трън, та на глог. Повече няма да продължавам така. Ти си кумът, така че поднеси извиненията ми на всички добри хора. Ще се върна, когато пушилката се разнесе.“
Шон седна в един от фотьойлите и прочете писмото още два пъти. Сетне избухна.
— Да те вземат дяволите, Чарлиууд — „поднеси извиненията ми“. Подло копеле! Изчезваш и ме оставяш да ти оправям бъркотиите. — Втурна се през стаята с халат, мятащ се яростно около краката му. — Сам ще поднесеш извиненията си, дори ако се наложи да те довлека вързан с въже.