Корабът на чумата
Шрифт:
— Чудесен удар — каза Хуан. — Дай сега на запад.
Мъжете изпуснаха Макс, когато скалата се срина. Той скочи на крака и се затича. Успя да измине само няколко метра, преди да го съборят на грубия асфалтов път. Псувайки ожесточено, пазачът го фрасна по тила, слънцето сякаш се скри и Макс положи огромни усилия да остане в съзнание. Изтрещя втора експлозия, но само направи малки вдлъбнатинки в скалата.
— Знам, знам — обади се оръжейникът и дванадесет секунди по-късно, западната скала бе унищожена.
Пазачите метнаха Макс в каросерията на пикапа. Единият притисна главата му към пода с автомата
Джордж полетя след цялата група, като се движеше вдясно, за да осигури добър прицел на Хуан.
— Оръжейник, започни да обстрелват пътя пред пикапа с бронебойни куршуми, за да ги накараш да намалят — нареди Кабрило.
Отговорът бе заглушен от рязкото тракане на автомата, когато Хуан откри огън. Шофьорът на джипа сви рязко, но продължи. Хуан беше опитен стрелец, но да уцели от движещ се хеликоптер подвижна мишена, бе почти невъзможно. Пазачът също откри огън толкова близо до хеликоптера, че Джордж да прекрати преследването за момент.
На сто метра от пикапа пътят внезапно изчезна в облак прах, когато бронебойният откос се заби в земята. Хуан бе наредил изрично да използват бронебойни куршуми, тъй като искаше да е сигурен, че ще успее да си свърши работата. Шофьорът скочи на спирачката и завъртя волана. Кабрило видя шанса си.
— Джордж, сега!
Пилотът обърна хеликоптера и се спусна след пикала. Пазачът, който държеше Макс, се опита да вдигне оръжието си, но Макс го срита и отклони вниманието му.
Хуан не разполагаше с време да вкара нов пълнител в автомата си, затова го метна отзад и разкопча предпазния колан. Прахта, вдигната от перките, скри отчасти мишената, но Хуан все пак я видя достатъчно добре, когато Джордж намали скоростта и я изравни с тази на пикапа. Без да се колебае, Кабрило скочи, когато се снижиха на три метра над пикапа. Вторият пазач бе потропал на покрива на колата, за да предупреди Найджъл, който завъртя волана рязко.
Кабрило се приземи на ръба на каросерията и сви колене, за да понесе силния удар. Ускорението и рязкото завъртане на волана го изхвърлиха от пикапа. Той се опита да сграбчи пазача, но не можа. Едва успя да се задържи на края на каросерията. Краката му се влачеха по земята. Опита се да се качи в пикапа. Внезапно над него се появи ухиленото лице на пазача. Кабрило пусна дясната си ръка, за да извади пистолета, но не беше достатъчно бърз. Едва бе сложил ръка на оръжието, когато бандитът го фрасна с такава сила по пръстите, че те се отвориха автоматично. Падна на пътя, свит на топка, за да предпази главата си. Пикапът стигна до върха на хълма и започна да ускорява.
Той се надигна с ругатни, зашеметен за момент и с цицина на тила. Разтърси глава и вдигна поглед нагоре, за да махне на Джордж да го прибере. В същия миг видя двата мотора, които фучаха към него. Шофьорите им стискаха кормилата с две ръце, за да задържат моторите стабилни на скалистия хълм. Разстоянието
Пое с висока скорост след Макс. Пикапът имаше половин километър преднина, но когато поредният бронебоен откос удари пътя, шофьорът зави рязко и даде възможност на Хуан да го настигне.
38.
Марк Мърфи никога не се бе чувствал по-зле. Носът му беше зачервен и го болеше при допир, но му се налагаше да го бърше и му се струваше, че никога няма да заздравее. На всичкото отгоре кихаше на серии. Почнеше ли веднъж, продължаваше да киха пет-шест пъти. Чувстваше главата си като натъпкана с памук и всеки дъх звучеше, сякаш в гърдите му се търкаляха топчета.
Единственото му утешение бе, че не беше сам в страданията си, тъй като почти всички на борда на „Златно небе“ бяха в същото състояние. Симптомите на Линда Рос бяха съвсем малко по-леки от неговите, но и тя не бе избягнала вирусната инфекция, покосила кораба като стихиен пожар. На всеки няколко секунди Линда потръпваше от студ. Почти всички пътници лежаха в каютите си, докато кухнята бълваше казани с пилешка супа, а медицинският персонал раздаваше с шепи хапчета против настинка.
Двамата седяха сами в библиотеката и държаха книги за прикритие, в случай че някой влезе. Близката масичка за кафе бе отрупана с употребени книжни кърпички.
— Сега разбирам защо са решили да пуснат вируса на пътнически кораб.
— Защо?
— Погледни ни. Първо, заклещени сме тук като плъхове. Всички са изложени на вируса. Второ, има само един лекар и една сестра. И когато пътниците се тръшнат болни по едно и също време, двамата се скапват от тичане. Ако нападнат град, там ще има много болници, които да помагат. Следователно хората няма да могат да се заразят толкова бързо. Щяха да сложат жертвите под карантина и да изолират заразата.
— Да, има логика — лениво потвърди Линда, прекалено отпусната, за да захване разговор.
След няколко минути Мърфи заговори отново.
— Хайде да преговорим всичко още веднъж.
— Марк, моля те, вече го направихме поне хиляда пъти. Не е в климатичната и водопроводната система, нито в храната. Нито на някое от безбройните други места, които проверихме по няколко пъти. Ще е нужен екип от инженери, които да разглобят проклетото корито на съставните му части, за да намерят устройството за разпръскване на вируса.