Корабът на чумата
Шрифт:
— И аз така се надявах — отвърна Джани. — Това е една от причините да стана келнерка на кораба. Е, освен това исках да се измъкна от малкото ни градче, където няма какво да правиш освен да зяпаш рибарските корабчета, които влизат и излизат от пристанището.
— Сигурно ти липсват родителите ти.
— Загубих ги преди две години — отвърна тя с помрачени очи. — Катастрофа.
— Съжалявам. Е, цветът ти се завръща — каза Пасман, за да смени темата. — И дишането ти е по-леко.
— Това означава ли, че мога да си тръгна
— Страхувам се, че не, скъпа. Кислородното ти ниво все още е под нормата.
— Предполагам, за теб няма значение, че днес е купонът за персонала — каза тя разочаровано.
Според часовника на отсрещната стена до партито оставаха само няколко часа.
Танците бяха първата възможност за по-младите членове на корабния хотелски състав да се поотпуснат малко, откак „Златна зора“ бе напуснал Филипините преди две седмици. Събитието бе нетърпеливо очаквано от келнерите, келнерките, камериерките и свободния от дежурство персонал, който се състоеше от няколко дяволски привлекателни норвежци. Джани знаеше, че и някои от по-младите пътници също ще присъстват. Всички говореха за купона от седмици.
— Не, няма — решително отговори лекарят. Вратата на малката болнична стая се отвори и Елза и Карин, най-добрите приятелки на Джани на „Златна зора“, влязоха в облак парфюм. Бяха от Мюнхен, една-две години по-големи от Джани, и работеха за параходната компания вече три години. Елза беше сладкарка, а Карин сервираше в същия ресторант като Джани. И двете бяха страхотно издокарани. Карин носеше черна рокля с тънки презрамки, която подчертаваше съблазнителния й бюст. Елза бе облякла тясна рокля и ако се съдеше по липсата на очертания под прилепналия плат, нищо друго. И двете бяха силно гримирани и възбудени.
— Как се чувстваш? — попита Елза, като седна на ръба на леглото, без да обръща внимание на Пасман.
— Изпълнена със завист.
— Не се ли подобри достатъчно, за да дойдеш на купона? — попита Карин, като се намръщи на лекаря, сякаш той бе виновен за астматичните пристъпи на приятелката й.
Джани отметна влажната коса от челото си.
— Дори да бях добре, нямаше да имам шанс, като ви гледам как сте се издокарали.
— Мислиш ли, че Майкъл ще ме хареса? — попита Карин, като направи пирует.
— Ще полудее — отговори Елза.
— Сигурна ли си, че ще дойде? — полюбопитства Джани, развълнувана от клюката въпреки болката в гърдите.
Майкъл беше един от пътниците, настанен на масата, която обслужваха, калифорниец с руса коса, сини очи и мускулесто тяло. Целият женски персонал бе единодушен, че той е най-хубавият мъж на кораба. Джани знаеше, че Карин и Майкъл се бяха целували, и то не само веднъж.
Карин приглади роклята си.
— Да, той ме увери лично.
Пасман се намеси в разговора.
— Не те ли притеснява фактът, че е от „Отговорните“?
Тя изгледа лекаря накриво.
— Израснах с четирима братя
— При тях става дума за нещо друго — напомни й Пасман.
Карин се обиди от намека, че не знае нищо за убежденията на хората, които бяха наели парахода.
— Да — отвърна тя. — Става дума и за подпомагане на хората, като се даде възможност за семейно планиране на жените от Третия свят и се намали бремето, което човечеството представлява за земята. Когато доктор Лайдъл Купър основал движението през седемдесетте години, в света имало три милиарда души. Днес са два пъти повече и не спират да се размножават.
— И аз прочетох информационните табла, които са закачили навсякъде — заядливо каза Пасман. — Но не мислиш ли, че „Отговорността“ преминава отвъд социалното съзнание? Ако жена иска да се присъедини към групата, трябва да се съгласи да вържат тръбите й. На мен това повече ми прилича на секта.
— Майкъл каза, че хората вечно му натякват това — отговори Карин с ината на младите, убедени, че трябва да защитят убежденията на любимия си. — Тъй като не си наясно с всички факти, нямаш право да се отнасяш презрително към вярата му.
— Да, но със сигурност можеш да видиш…
Пасман замълча за момент, защото знаеше, че аргументите му нямаха шанс срещу двадесет и няколкогодишно момиче с бушуващи хормони.
— Всъщност вероятно няма да видиш — примирено добави той. — Е, мисля, че трябва да оставите Джанике да си почине. Можете да й разкажете за купона по-късно — каза той и се оттегли.
— Ще се оправиш ли, скъпа? — попита Елза, като погали слабото рамо на Джани.
— Добре съм. Отивайте да се забавлявате. Искам всички сензационни подробности утре.
— Добрите момичета не раздрънкват какво са правили — ухили се Карин.
— В такъв случай не очаквам да се държите като добри момичета.
Двете немкини си тръгнаха заедно, но Карин се върна след секунда и се наведе над Джани.
— Искам да знаеш, че мисля да го направя.
Джани знаеше какво имаше предвид приятелката й. Бе наясно, че Майкъл е повече от мимолетно увлечение за нея. Освен това знаеше, че бе говорил на Карин с часове за вярата си.
— Карин, това е сериозна стъпка. Не го познаваш толкова добре.
— Бездруго никога не съм искала деца, така че какво толкова ще стане, ако ми завържат тръбите сега вместо след няколко години?
— Не му позволявай да те убеди в това — изрече страстно Джани.
Карин беше свястно момиче, но нямаше силна воля.
— Той не ме е уговарял — прекалено бързо отговори Карин. — Мисля си за това от дълго време. Не искам на тридесет години да съм толкова скапана като майка си. Сега е на четиридесет и девет, а прилича на седемдесетгодишна бабичка. Не, благодаря. Освен това — добави тя усмихнато — нищо няма да се случи, преди да пуснем котва в Гърция.