Корабът на чумата

Cussler Clive

— „Орегон“, говори Гомес.

Хали беше включил високоговорителя и гласът на Адамс избумтя в стаята.

— Виждаме ви.

— Разбрано, Гомес. Започвай да се снижаваш — отговори Макс от капитанското място. — Пет възела, ако обичате, господин Стоун.

Ерик намали скоростта, но не прекалено много, за да попречи на кораба да се залюлее с вълните и да усложни приземяването на Адамс. Макс се завъртя на стола си към отговорника по овладяване на щетите.

— Готови ли са пожарникарските екипи?

— Напълно, сър — отговори той. — А аз съм на спусъка на водните оръдия.

— Много добре. Хали,

кажи на Джордж, че сме готови — нареди Макс, после натисна бутона за интеркома в хангара, където ги чакаше доктор Хъксли.

— Джулия, Джордж ще кацне след около две минути. Един куршум бе одраскал леко прасеца на пилота, но Макс Хенли се чувстваше така виновен, сякаш целият екип бе избит. Независимо как се опитваше да осмисли станалото, Хуан и останалите се бяха изложили на опасност заради него. А сега мисията, която трябваше да е изключително проста, удари на камък. Засега леката рана на Джордж бе единствената щета, но Хуан бе изгубил връзка с „Орегон“. Линда беше във вана с Линк, Еди и Кайл и им беше съобщила, че ги преследва тежковъоръжен джип.

За стотен път от началото на акцията Макс се прокле за решението да използват обезопасени оръжия. Никой не беше очаквал армия от тежковъоръжени пазачи. Хенли все още не беше обмислил какво означава струпването на толкова много оръжия в лагера, но нещата не изглеждаха добре. От всичко, което бе чул и прочел, откак бившата му жена го помоли за помощ, личеше, че „Отговорните“ са против всички форми на насилие.

Как обаче се вписваше това в масовото убийство на борда на „Златна зора“? Дали „Отговорните“ воюваха с някаква друга група? И ако бе така, коя е противниковата страна? Дали бе друга секта, за която никой не беше чувал? Шайка откачени, готови да избият стотици хора само защото „Отговорните“ проповядваха контрол върху раждаемостта?

Макс не виждаше никаква логика. Но и замесването на единствения му син с подобна група също не звучеше логично. Ужасно му се искаше да вярва, че не е виновен за станалото, но бе наясно с отговорностите си и никога не бе бягал от тях. Той потисна чувството за вина и се съсредоточи върху големия екран, където се виждаше площадката за кацане. Осветен само от луната, хеликоптерът изглеждаше сериозно повреден. От двигателя излизаше гъст дим.

Сегашното положение показваше ясно защо никой никога не се съмняваше в смелостта на Адамс. Той бе прелетял повече от тридесет километра над морето, вместо да потърси безопасността и да кацне в някое поле. Разбира се, това би повдигнало доста въпроси от страна на гръцките власти, а план В изискваше всички да са на кораба и да излязат в международни води колкото се може по-бързо.

Джордж спусна хеликоптера на площадката. Точно преди да се приземи, от ауспуха избухна гъст облак дим. Двигателят бе умрял и машината се удари силно в палубата. Макс видя как Джордж изключи спокойно системите, а после разкопча предпазния си колан. Асансьорът се заспуска към хангара, а Джордж погледна право в камерата и се ухили широко. Един вече е в безопасност у дома, помисли си Макс. Остават още шестима.

Ванът едва се движеше с излязла от строя задна гума. Линда се бореше с него по завоите, насочвайки го към пътя, който извеждаше от Пелопонес. В огледалата

не се виждаше нищо, но тя знаеше, че това няма да продължи дълго. Докато Линк подготвяше въжетата, Еди търсеше нещо, което биха могли да използват, за да забавят преследвачите. Линда си бе инсталирала стол на колелца и малко бюро, които Еди можеше да хвърли през задната врата. Той събра всичките им оръжия и амуниции. Имаха три пистолета и шест пълнителя с пластмасови куршуми. С тях вероятно можеха да счупят предното стъкло на джипа, но не и да пробият гумите.

Профучаха през малки селца с тухлени къщи и таверни с маси под астмите. Много чужденци си строяха вили по крайбрежието, но вътрешността на страната изглеждаше непроменена поне от сто години.

Блясък в огледалото прикова вниманието на Линда. Толкова късно през нощта по пътя нямаше движение, така че със сигурност бе видяла фаровете на преследвачите.

— Скоро ще си имаме компания — каза тя и натисна газта.

— Остави ги да приближат — извика Еди, който стискаше дръжката на вратата с едната си ръка и пистолет с другата.

Джипът сигурно се движеше със сто и двайсет километра в час, защото скъси разстоянието за секунди. Еди надникна през задния прозорец и прецени, че нямаше да застанат зад вана, а до него.

— Еди! — извика Линда.

— Виждам.

Той отвори вратата, когато джипът стигна на около десет метра от тях, и започна да стреля. Първите куршуми отскочиха от капака и решетката на джипа, но следващите се забиха в предното стъкло. Пробиха малки дупки и принудиха шофьора да извие волана и да намали. За момент изглеждаше, че джипът ще се преобърне, но мъжът овладя управлението и веднага ускори към отдалечаващия се ван.

— Линк, долу! Линда, дръж се! — извика Еди, когато пазачът до шофьора се надигна над предното стъкло, стиснал пушка в ръка.

Куршумите се забиха във вана с трясък. Прозорците на задните врати експлодираха и засипаха Еди Сенг с разбити стъкла. Един куршум рикошира във вана и се заби в седалката на Линда.

Еди вдигна втория си пистолет и стреля сляпо, а Линк заслони Кайл с тялото си.

— Не знам как го направи — извика Линда, която гледаше в страничното огледало. — Но уцели стрелеца в гърдите.

— Убих ли го? — попита Еди, докато зареждаше пистолетите си.

— Не знам. Пазачът отзад взима пушката му. Дръжте се.

Линда натисна спирачката и зави в платното на джипа. Двете коли се удариха силно. Отпусналият се до шофьора пазач бе изхвърлен от джипа, а мъжете на задната седалка се халосаха в горния прът. Спечелиха стотина метра преднина.

— „Орегон“, на какво разстояние сме? — извика тя.

Ерик Стоун отговори незабавно.

— Остават ви около десетина километра.

Линда изруга.

— На всичкото отгоре — продължи Стоун, — още два джипа се приближават към вас. Единият е на около километър, другият — малко по-назад.

Джипът отново се устреми към тях, но вместо да скъсят разстоянието, пазачите започнаха да стрелят по гумите на вана. Линда въртеше волана, за да избегне ударите, но знаеше, че е само въпрос на време.

— Някакви гениални идеи? — извика тя.

— Страхувам се, че нямам никакви — призна Еди, но после лицето му се проясни и той потупа микрофона си. — Ерик, удари хеликоптерчето в джипа.