Корабът на чумата
Шрифт:
— Не, капитане — спокойно блъфира Хуан. — Не сме приближавали до Коринт. На път към Пирея сме, където агентът ни съобщи, че договорът ни да закараме зехтин в Египет е бил анулиран. Продължаваме към Истанбул. Освен това не мисля, че старото корито би могло да влезе в канала. Прекалено е широко в таза — засмя се Кабрило. — А ако бяхме ударили мост, носът ни щеше да е сплескан. Както виждате, не е така. Добре дошли сте на борда, ако искате да направите проверка.
— Не е необходимо — отговори капитанът на катера. — Инцидентът се е случил на сто километра оттук.
— И само ако вятърът духа зад гърба ни — добави Хуан.
— Ако видите кораби, които имат странен вид или повреди на носа, моля, незабавно се свържете с властите.
— Разбрано и късмет.
„Атлантис“ приключва връзката.
Хуан махна на малкия катер и влезе вътре, като въздъхна облекчено. Закачи микрофона на куката.
— Налагаше ли се да ги каниш за проверка? — попита Еди Сенг от мястото си зад руля.
— Никога нямаше да се възползват от поканата. Гърците бързат да приковат нечия кожа към вратата на кенефа заради случилото се в Коринт. Няма да си правят труд за кораб, който не би могъл да е замесен.
— Какво ще стане, когато свържат разказите на очевидците и стигнат до извода, че ние сме единственият кораб, който отговаря на описанието?
Хуан го плясна весело по рамото.
— Вече ще сме в международни води, а те ще издирват кораб на име „Атлантис“. Веднага щом се отдалечим, искам да сменим името.
Той замълча за момент, после добави:
— В случай че някой има набито око за подробности и добра памет, ще избягваме Гърция за известно време.
— Разумно.
— Първият дежурен ще е тук всеки миг. Защо не слезеш долу да си вземеш заслужената почивка? Ще искам доклада ти за събитията на бюрото ми в четири следобед.
— Ще бъде интересно четиво — отбеляза Еди. — И в най-ужасните си кошмари не съм си представял, че ще се натъкнем на подобно гнездо оси.
— Нито пък аз — призна Хуан. — При тези хора става дума за нещо много по-сериозно от това, което прочетохме в уеб страницата им и чухме от психиатъра на Линда. Цялата тази параноя означава, че крият нещо.
— Очевидният въпрос е: какво?
— Може пък да извадим късмет и никой да не забележи микрофона, който поставих.
Еди го изгледа със съмнение.
— Първото, което началникът на охраната им ще направи, е да провери всеки сантиметър от имението, търсейки подслушвателни устройства.
— Прав си. Знам. Е, ако електронният шпионин не върши работа, ще изпратим истински.
— Аз ще отида.
— Нямаш вид на загубена душа, която търси смисъла на живота и е готова да последва сляпо дрънканиците на някакъв откачалник.
— Марк Мърфи? — предложи Еди.
— Той отговаря напълно на профила, но няма уменията да изпълни такава задача под прикритие. Ерик Стоун е сериозен кандидат, но същото се отнася и за него. Мислех си по-скоро за Линда. Като жена няма да предизвика толкова подозрения. Има опит в разузнаването, а както сме виждали безброй пъти, притежава страхотно хладнокръвие.
— Как ще осъществим мисията?
Хуан
— Остави ме малко да си почина. Засега имам само идеи. Тримата ще се видим преди вечеря и ще обмислим стратегията.
— Стига и пак да не стигнем до план В — закачи го Еди.
Кабрило вдигна ръце в пресилено отчаян жест.
— Какво сте ме заяли? Нали свърши работа.
— Да, също като повечето устройства на Руб Голдбърг 9 .
— Стига бе! — ухили се Хуан.
Преди да се отправи към каютата си за десет часа дълбок сън, Хуан слезе с асансьора до оперативния център. Хали Касим беше наведен над бюрото си, обсипано с безброй листа, сякаш над него тъкмо бе минал ураган. Чифт слушалки бяха смачкали къдравата му коса. За разлика от повечето хора, чиито лица добиваха каменно изражение, когато мислеха, семитските черти на Хали бяха спокойни и ведри, сигурен знак, че мозъкът му работи на пълни обороти. Той се стресна, когато усети Кабрило до себе си. Свали слушалките и разтърка ушите си.
9
Американски карикатурист, известен с карикатурите си на сложни машини, които изпълняват елементарни задачи. — Б.пр.
— Как върви? — попита Хуан.
Секунди след като беше проверил какво е положението с Кайл и доктор Хъксли, Кабрило бе помолил Хали да наглежда подслушвателя, който бе поставил в кабинета на Гил Мартел.
— Имам чувството, че чувам гласове от изключен телевизор — отвърна Хали и подаде слушалките на Хуан.
После натисна един от клавишите на компютъра. Статичен шум изпълни ушите на Хуан, но все пак в него се долавяше нещо. Пресилено бе да се нарече разговор. Напомняше по-скоро на ниските тонове при пращенето на електрониката.
Той свали слушалките.
— Опита ли се да изчистиш записа?
— Изчистен е. Два пъти.
— Сложи го на високоговорител и го пусни отначало — каза Хуан.
След секунда записът започна отново.
— О, не. О, не. Не може да бъде.
Гласът на Гил Мартел звучеше паникьосано, но все пак запазваше калифорнийския си чар. Чу се звук от отваряне и затваряне на чекмеджета. Вероятно Мартел проверяваше дали е бил обран. Изскърца стол.
— Хайде, Гил, стегни се. Колко е часът в Калифорния?
— Какво значение има? — промърмори гласът. Чу се изтракване на слушалка, после Мартел заговори:
— Том, Гил Мартел е.
Хуан знаеше, че Том е Томас Северънс, който оглавяваше движението на „Отговорните“ заедно с жена си Хайди.
— Някой проникна в лагера преди петнадесет минути. Приличаше на спасителна операция. Един от членовете ни бе отвлечен от стаята си… Какво? А, Кайл Хенли… Не, не още. Бе тук от съвсем кратко време… Пазачите ми казаха, че нападателите били дузина, всички въоръжени. Сега ги преследват с джиповете, така че има възможност да си върнем хлапето, но все пак исках да знаеш…