Корабът на чумата
Шрифт:
— Какво?
— Използвай го като ракета. Удари джипа. В него трябва да има достатъчно гориво, за да избухне при удара.
— Без него няма да можем да открием председателя — възрази Стоун.
— Чувал ли си го през последните пет минути? — попита Еди, но въпросът му увисна във въздуха. — Направи го!
— Да, сър.
Веднага щом Кабрило падна на асфалта пред джипа, шофьорът натисна газта. Хуан имаше само една секунда да заеме удобно положение и да протегне ръка към
Остана така за две-три секунди, за да си поеме дъх. Беше изгубил миниузито, но пистолетът му още бе в кобура на хълбока. Хвана се по-здраво с лявата ръка и с дясната нагласи микрофона си на място и чу последните думи на Еди и Ерик.
— Не го правете — обади се той решително.
— Хуан! — радостно извика Макс. — Как си?
— О, вися си тук — небрежно отговори той, като завъртя глава, за да огледа пътя.
Въпреки неудобното положение видя два чифта стоп светлини и пламъчетата от изстрелите от едната кола.
— Дайте ми тридесет секунди и ванът ще е свободен.
— Надали разполагаме и с толкова — предупреди го Линда.
— Довери ми се.
Хуан се надигна и легна на бронята, малко под погледа на шофьора. Стисна я здраво и извади глока. Прехвърли се ловко на капака и изстреля два куршума в гърдите на шофьора. От това разстояние пластмасовите куршуми щяха да го убият, ако не носеше бронирана жилетка. Сега обаче го удариха със силата на магарешки ритник и му изкараха въздуха.
Кабрило се метна в джипа и хвана волана, докато шофьорът се мъчеше да си поеме дъх. Задържа джипа в средата на пътя, но му пречеше крака на мъжа, залепен за газта. Нямаше друг избор освен да го простреля. Кръвта опръска таблото, шофьора и Хуан, но изстрелът имаше очаквания ефект. Кракът се отмести от газта и скоростта започна да намалява. Когато стигнаха до тридесет километра в час, Кабрило насочи пистолета си към главата на мъжа.
— Скачай — нареди той.
Шофьорът скочи тромаво и се просна на асфалта, стиснал кървящия си крак. Хуан се настани на седалката и ускори след първия джип. В огледалото си видя чифт фарове, които се носеха към него, и прецени, че бе следващата група преследвачи. Упоритостта им го учуди, но щеше да размишлява по въпроса, след като изчезнеха оттук.
Мъжете, които стреляха по вана, нямаха причина да подозират нещо нередно в следващия ги джип. Профучаха под знак, който съобщаваше на гръцки и английски, че наближават рампата за Нов национален път и моста над Коринтския провлак. Хуан не се тревожеше дали ще съумее да се справи със задачата си, а само дали ще има достатъчно време. Трябваше да действа безпогрешно. Рампата се приближаваше вдясно. Третият джип вече бе на около петдесет метра назад, а куршумите продължавах да засипват вана отпред.
— Линда — обади се Хуан, — ускори максимално. Не се тревожи за гумите. Просто дай газ.
Ванът ускори и разстоянието между него и джипа се
Блъсна джипа втори път тъкмо когато шофьорът отпред се мъчеше да овладее последиците от първия удар. Този път нямаше начин да избегне кръвопролитието. Кабрило завъртя волана рязко наляво в мига, когато колата на „Отговорните“ излезе извън контрол и се преобърна няколко пъти, разкъсвайки парчета метал и телата на пътниците.
Джипът остана на покрива си и запуши единствената лента към магистралата. Линда бе свободна да се устреми към моста. Хуан продължи да следи огледалото за обратно виждане. Шофьорът на третия джип намали за момент, но явно бързо осъзна, че плячката му се измъква, и ускори отново след Кабрило, който продължи напред към Коринт.
Никой в оперативния център не можеше да повярва на видяното чрез камерата на малкия хеликоптер. Еди бързо се свърза с Кабрило.
— Във втория джип ли си?
— Да.
— Страхотно изпълнение.
— Благодаря. Как изглеждат нещата?
— Линда и екипът й се спасиха. От крепостта на „Отговорните“ не излизат други коли, а засега фойерверките ви не са привлекли вниманието на местните власти. Ние ще влезем в канала след около две минути. Джордж тъкмо се върна от хангара и ще поеме управлението на малкия хеликоптер.
— Какво ще кажеш за маршрута ми през града?
— Изглежда чист. Веднага щом Линда стигне до моста, ще покриваме от въздуха само теб.
— Добре. Ще се видим скоро.
Облечен в пилотския си гащеризон с отрязан крачол и голяма превръзка на бедрото, Джордж Адамс се настани зад компютъра и протегна наранения си крак.
— Как си? — попита Макс, като се опита да прозвучи по-заядливо от обикновено, за да скрие чувството си за вина.
— Още един белег, с който да впечатлявам мадамите. Хъкс ми направи само осем шева. Повече се тревожа за „Робинсъна“. Надупчиха го като швейцарско сирене. Е, Стоуни, готов съм.
Ерик прехвърли контрола на хеликоптерчето към него, за да се съсредоточи върху навлизането на големия кораб в Коринтския провлак.
Първоначалната идея за построяването на канала принадлежеше на древните римляни, но осъществяването й било извън възможностите им. Вместо него построили път, наречен „диолкос“. В единия му край разтоварвали корабите, после ги качвали заедно с товарите на шейни с колела, влачени от роби, към другия край, където корабите били натоварвани отново и подготвяни за път. Чак в края на деветнадесети век технологията напреднала достатъчно за прокопаването на канала, който спестява двестакилометровото обикаляне около Пелопонес. Сред проваления френски опит гръцка компания завършила съоръжението през 1893 година.