Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Дадохме ви възможност за по-обикновено разчитане на съзнанието — отбеляза Оусън. — Променихте ли решението си?
Телано го погледна и се изпъна.
— Не. Ще докажа невинността си по по-убедителен начин.
— Ще получите възможност, след като ви назначим Изслушване — каза Оусън. Той се обърна към Калън. — Отведете го.
Телано се мръщеше, когато го изведоха от стаята. Лилия стоеше смутена, докато Висшите магове се спогледаха.
— Видяхте ли намек и за други шпиони в Гилдията, Лилия? — попита тихо Оусън.
Тя поклати
— Това е голямо облекчение. — Той погледна към останалите. — Ще изчакаме завръщането на Сония, преди да обявим Изслушване, но трябва колкото се може по-бързо да наложим забрана върху роета и да обявим намеренията си да открием лечение. — Той погледна към Винара. — Искам да включите Сония в търсенето на лекарство. — Винара се намръщи и отвори уста, за да възрази, но Оусън вдигна ръка. — Тя първа откри проблема и е време вие двете да започнете да работите заедно. А и това е най-добрият начин, за който се сещам, способен да откъсне мислите й от сачаканските проблеми.
Лилия се намръщи. „Защо им е…?“. После видя, че Винара кимва към нея и Оусън я погледна.
— Благодаря, Лилия. Ще поискаме от теб да говориш на Изслушването, но сега можеш да си вървиш.
Лилия се поклони и тръгна към вратата. Когато мина покрай Ротан, той се усмихна и й кимна.
„Всичко свърши — помисли си тя, — доколкото може да е «свършило». Аний е в безопасност, доколкото може да е в безопасност един нов Крадец, но поне Скелин го няма. Вече мога да завърша обучението си. И макар онова, което трябва да правя след това, вече да е предопределено, като че ли нямам нищо против. Стига да мога да виждам Аний“.
Тя нямаше никаква представа как щяха да го постигнат. Но в едно беше сигурна — Аний щеше да намери начин.
Сония свали пръстена на Оусън и го прибра.
— Това вече беше интересно.
Регин отвърна поглед от прозореца и я погледна.
— Нима? Някакви новини от Гилдията?
— Отстъпникът Скелин е убит. Както и майка му, Лорандра. Все още не знам подробностите. Оусън каза, че може да почакат, докато не се приберем у дома.
— Това са добри новини.
— Да, но има и лоши. Лорд Телано е работил като шпионин на Скелин и се е наложил като основен доставчик на роет за Гилдията. Силата му е блокирана и в момента обитава Наблюдателницата.
Регин повдигна вежди.
— Телано? Деканът по лечителски умения?
— Да. Точно той. — Тя поклати глава. — Единствената полза от това е, че роетът най-после е обявен за незаконен.
— Ами магьосниците, които са пристрастени към него?
— Винара е успяла да се сдобие със семена на роет, за да може Гилдията да отучи постепенно магьосниците от него. Започнала е да търси и лекарство. Оусън иска да й помагам. — Сония погледна през прозореца към пустошта. — Сега разбирам защо толкова настояваше да се прибера у дома.
Регин се усмихна.
— Сигурен съм, че това не е единствената
— Защо? Нима смятате, че има и друга причина?
Той сви рамене и погледна настрани.
— Лилия все още не е равна на Калън. Вие сте единствената, която може да го държи под око.
— Ах, Калън. — Сония се намръщи. — С нетърпение очаквах да се прибера у дома, докато не го споменахте.
Регин се обърна и се опря с лакът върху облегалката.
— Останах с впечатлението, че искате да поемете лечителството в Сачака. Да основете болница.
Сония поклати глава.
— Всъщност не. Искам да видя, че нещата в Сачака се оправят, но не мисля, че те имат нужда да го свърша вместо тях. Просто… не исках да съм далеч от Лоркин. — Тя въздъхна. — А вие очаквате ли с нетърпение да видите дъщерите си?
Той сви рамене.
— Да. Но те нямат нужда от мен. Всъщност изобщо не умирам от желание да се връщам.
— Така ли? Искате да останете тук?
— Не точно тук. Но… — Той присви очи. — Не съм сигурен, дали все още съм ви разбрал правилно.
Сония примигна.
— Мен? Че какво има да ми се разбира?
Регин повдигна вежди.
— О, много неща.
Тя скръсти ръце и го погледна.
— Така ли? И какво сте разбрал досега?
Той се усмихна.
— Че ви привличам.
Сония го зяпна и пулсът й внезапно се ускори. „Проклет да е. Как го е разбрал?“ Тя си пое дълбоко дъх и го издиша бавно, обмисляйки как да го отблъсне по възможно най-мекия начин.
— Лорд Регин, аз…
— Освен това знам, че вие сте разбрали, че ме привличате — прекъсна я Регин. — Отне ви доста време, но предполагам, че първо трябваше да ми простите за това какво злобно и тесногръдо копеле бях като ученик.
Това нямаше да е лесно. „За никой от нас“ — трябваше да признае тя.
— Регин, не съм…
— Привлечена от мен? — Той повдигна вежди. — Значи отричате?
Тя се поколеба, после се изпъна и го погледна в очите.
— Да, отричам.
Той присви очи.
— Лъжете.
„Какво бъркам тук?“ Сония отпусна ръце и се опита да положи длани върху хълбоците си, но това се оказа доста трудно в движещата се карета, затова се задоволи просто да му се закани с пръст.
— Не смейте да ме наричате лъжкиня, когато…
Той се засмя.
— Ах, Сония. Ако съм знаел колко е забавно да ви дразня, отдавна да съм се заел с това.
Паниката, която бе започнала да се надига в гърдите й, се стопи. „Просто се закача с мен. Не говори сериозно“. Облекчението бе последвано от разочарование. „О, стига глупости“ — каза си тя. После въздъхна и отново се облегна назад.
— Може вече да не сте злобно тесногръдо копеле, лорд Регин, но сте все същия манипулатор.
Той сви рамене.
— Нищо ново. Но се надявам да се съгласите, че винаги съм го правил с добри намерения. — Регин се наведе към нея. — Ала бих искал да разбера какво не ви допада в идеята да бъдем заедно.