Кралицата на изменниците
Шрифт:
Той ги поведе към другата страна на улицата. Походката му бе спокойна и уверена, отбеляза Сония, но освен това той непрекъснато беше нащрек и погледът му шареше наоколо. „Чувства се сигурен на мястото си сред Изменниците и няма защо да се страхува от Гилдията, освен, разбира се, от неодобрението й, но знае, че градът все още не е напълно обезопасен“.
Лоркин я погледна през рамо и забави крачка, за да повървят един до друг.
— Исках да се свържа с теб преди битката — каза той. — Но всичко се случи толкова бързо. В един момент правехме планове, в следващия бързахме
— Какво направи с кръвния ми пръстен?
Той се намръщи извинително.
— У мен е. Трябваше да го скрия, но…
— Не, предпочитам да го носиш в себе си, за да го използваш в нужда.
— Ами… предполагам, че съществува малката вероятност ако ме бяха убили, той да бъде унищожен заедно с мен.
Полазиха я студени тръпки.
— Хайде да не говорим за това, че е можело да бъдеш убит.
Той се ухили.
— Дадено.
— И така, какво ще правиш по-нататък?
Изражението му стана сериозно.
— Зависи от Савара. И Тивара. Очевидно Савара има планове за Тивара и тъй като цялата отговорност и власт е в ръцете на жените Изменници, а от техните мъже се очаква да приемат всичко, аз ще отида там, където отиде тя.
— Доволен ли си от това?
Той се ухили.
— Общо взето. Обичам Тивара, майко. Харесва ми как командването й е в кръвта, макар на моменти да е доста дразнещо. Харесва ми да съм човекът, който предизвиква това.
Сония сдържа въздишката си.
— Значи няма да се прибереш у дома.
Той поклати глава.
— Не очаквам да е скоро. Савара знае, че предпочитам да мога да посещавам теб и Гилдията. Все още ми се иска да предам основното познание за камъкотворството, както пожела кралица Зарала. Може би Гилдията ще успее да направи нещо с него. Може би пещери с кристали ще бъдат открити и в Обединените земи. Ако съществуват, най-вероятното място ще е в северната част на Елийнската планина, където…
От групата хора, които излязоха на пътя от една странична уличка, се разнесоха весели викове. Лоркин спря, застана между новодошлите и Сония, след което се обърна към нея и се усмихна.
— Очевидно довечера ще има празненство.
Сония погледна край него и видя, че мъжете и жените носят мебели. Те не бяха облечени като Изменници, затова тя предположи, че са освободени роби. Оглеждайки се, тя осъзна, че на пътя са се събрали още няколко групи бивши роби. Малко по-нататък гореше огън. Тя чу Денил да промърморва проклятие, когато хората хвърлиха мебелите на пода и започнаха да ги трошат. Когато двама от бившите роби се запътиха към близката къща, някой извика след тях:
— Донесете малко прахан!
— И вино!
Денил им обърна гръб и продължи към отсрещната страна на улицата.
— Те ще претършуват къщите, нали? — попита Денил, без да се обръща специално към никого.
— Сигурно — отвърна Мерия.
Денил въздъхна.
— Трябваше да заключа библиотеката — промърмори той.
Имението, в което ги отведе Лоркин, беше по-голямо от останалите. До вратата стояха двама Изменници. Те впериха погледи в чужденците, но не възразиха, когато Лоркин ги преведе през вратата.
— Тук цари пълен хаос! — възкликна Сония. — Никой ли не командва тук?
Шумът в стаята леко поутихна. Всички извърнаха глави към нея. Една Изменница, която току-що беше влязла в стаята, се спря и я зяпна. Сония изруга на ум; Нямаше намерение да произнася това на глас.
— Къде е Калия? — попита Лоркин Изменницата.
— Лекува някого — отвърна жената.
— Кой приема новите пациенти?
Жената сви рамене и се огледа.
— Някой…
Лоркин махна с ръка.
— Отивай да си вършиш работата. Аз ще се оправя.
Жената бързо се отдалечи. Лоркин погледна към пръстените на ръката си и натисна камъка на един от тях. Погледът му се зарея в далечината и той остана неподвижен доста дълго време, след което кимна и се обърна към Сония.
— Савара изпраща една Говорителка тук. Тя ще се погрижи всички да изпълняват нарежданията ти. Преди Калия ръководеше лечението на болните в Убежището, но тя наруши няколко закона и… ами в момента не е на себе си. Тук е само защото се нуждаем от експертизата й. — Неприязънта му бе очевидна. — Тя владее малко лечителство. Мисля, че най-добрият начин да се справим с нея, е да й даваме пациенти за лекуване, но не и право да взима решения.
Сония повдигна невярващо вежди.
— Савара ме прави отговорник?
— За тази вечер. — Лоркин се намръщи. — Трябваше доста да я убеждавам. Мислехме си, че можем да разчитаме на Калия, но… — Той сви рамене. — Не мога да ти дам подробности, ала тя взе някои неправилни решения и това разби самоувереността й. Калия е добра лечителка. Самоотвержена. Можеш да разчиташ, че ще си свърши работата. — Той отстъпи към изхода. — Говорителката Ивали ще бъде тук всеки момент. Аз трябва да вървя. Посланик Денил трябва да се върне с мен.
Денил повдигна вежди, но когато последва Лоркин навън, не изглеждаше особено загрижен. Сония погледна към Мерия, която оглеждаше стаята и клатеше глава.
— Няма да отнеме много време да оправим всичко тук — увери я тя. — Стига хората да изпълняват каквото им кажем.
Мерия кимна нетърпеливо.
— Винаги съм искала да организирам болница. След като разгледам света.
Сония погледна младата жена с подновен интерес. „Къде си крила това момиче, Винара?“ — помисли си тя. Често подозираше, че Повелителката на лечителите задържа най-добрите от новите попълнения за себе си. „Не че аз нямаше да го направя, но не се намирам в нейното положение. Но по всичко личи, че е позволила на тази да й се изплъзне. Може би някой ден, след като Мерия задоволи страстта си за скитания, тя ще се върне, за да работи с мен“.