Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Прибери ги, Аний — каза Сери.
Без да сваля очи от тях, тя се подчини. След кимване от водача, двамата мъже станаха от Гол, който изпъшка с облекчение. Сери се изправи, обърна се към водача и изпъна рамене.
— Търсим безопасен проход.
Устните на младия мъж се изкривиха в усмивка.
— Напоследък такова нещо не се намира. — Той заби палец в гърдите си. — Уен. — После се обърна към останалите. — Това име го знам. Онзи, който оставя храна. Какво да правим?
Те се спогледаха, после промърмориха нещо, което го накара да поклати глава.
— Убием?
— Освободим?
— Уърм? —
— Уърм — рече решително той.
Те закимаха одобрително.
Уен се обърна към Сери.
— Елате с нас. Ние отведем при Уърм. — Той върна фенера на Гол, после погледна към единия от младежите, които бяха седели върху гърдите му. — Върви кажи на Уърм.
Младежът се изгуби в мрака. Когато Уен се обърна, за да го последва, Аний се пресегна и си взе фенера от младежа, който го държеше. Двама от групичката се присъединиха към водача си отпред, останалите заеха позиции отзад.
Докато вървяха, никой не проговори. Първоначално единственото, което изпита Сери, бе облекчение, че повече няма да се налага да тича, макар краката му все още да трепереха, а сърцето му да биеше твърде бързо. Забеляза, че Гол изглежда също така замаян като него. След като се досъвзе, той започна отново да се тревожи. Никога не бе чувал за елит на име Уърм. Освен ако… освен ако Уърм не е точно човек, а нещо, което хранят с нарушителите.
„Спри се — каза си той. — Ако ни искаха мъртви, нямаше да ни скрият от преследвачите. Щяха или да ни намушкат в тъмното, или да ни отведат в някой задънен коридор“.
След като повървяха известно време, в тъмнината пред тях се разнесе глас и Уен изгрухтя нещо в отговор. Някакъв мъж излезе на светло и групичката се спря. Той погледна напрегнато Сери и кимна.
— Ти си Серини — рече той и протегна ръка. — Аз съм Уърм.
Сери хвана ръката му, без да е сигурен какво означава този жест. Уърм я стисна леко, после я пусна и им махна.
— Елате с мен.
Тръгнаха отново. Сери забеляза, че въздухът става все по-влажен и от време на време чуваше шума на течаща вода иззад стените или от страничните коридори. След това се озоваха в подобна на пещера стая, през която течеше вода. Заобикаляше ги гора от тухлени колони, които се свързваха помежду си чрез арки. Цялата мрежа образуваше нисък таван, който напомняше провисналата тъкан на фаринова мрежа. Отдолу нямаше под, а проблясваше вода. Водачът им вървеше по нещо, което, изглежда, беше горната част на дебела стена. От двете й страни течеше вода. Беше твърде тъмно, за да се разбере колко е дълбока.
За щастие пътеката беше суха и изобщо не беше хлъзгава. Сери погледна назад и видя, че водата тече през тунели, които, съдейки по наклона на тавана им, се спускаха още по-надълбоко под града.
От двете си страни той виждаше горните части на други стени, които обаче се намираха твърде далеч, за да могат да бъдат достигнати. Единственото осветление идваше от фенерите, които носеха.
За негова изненада по водата не се носеха никакви отпадъци. От време на време са забелязваше по някое маслено петно, което обикновено миришеше на сапун и парфюми. Но по стените се виждаха петна от мухъл и въздухът бе натежал от нездравословна влага.
Някъде
Тримата последваха Уърм на платформата и стъпките им я накараха да заскърца. Сери огледа хората и видя, че никой не е по-възрастен от двайсетина години. Две от младите жени носеха пеленачета, едно детенце бе завързано на въже към най-близката колона, най-вероятно за да не падне във водата. Всички гледаха Сери, Гол и Аний с широко отворени, любопитни очи, но никой не заговори.
Уърм погледна към Сери и посочи към изпускателните канали.
— Това идва от баните на Гилдията — каза той. — По на юг има канализационни тръби, а по нататък на север има и канали и отводнители. Но тук водата е по-чиста.
Сери кимна. Мястото не беше лошо за заселване, ако човек няма нищо против да живее под земята и да е непрекъснато обграден от влага. Той се огледа и различи други платформи, населени с още слиги, и тесни мостчета, които ги свързваха.
— Никога не съм знаел, че това място съществува — призна си той.
— Точно под носа ти. — Уърм се усмихна и Сери осъзна колко е прав. Тази част от територията на слигите се намираше точно под неговата територия. Сери се обърна и погледна мъжа.
— Твоите момчета ни скриха от хората, които искаха да ни убият — каза той. — Благодаря. Ако имах друг избор, никога нямаше да навляза в територията ви.
Уърм леко наклони главата си на една страна.
— А тунелите на Гилдията?
„Значи знае, че имам достъп до тях“. Сери поклати глава.
— Така щях да ги разкрия на враговете си. После трябваше да предупредя Гилдията за това и мисля, че нямаше да ми хареса начинът, по който щяха да решат проблема. Предполагам, че и на теб няма да ти хареса да започнат да душат наоколо.
Мъжът повдигна вежди.
— Не. — Той сви рамене и въздъхна. — Ако бяхме позволили на онзи, който е изпратил убийците по петите ти, да ви намери, той щеше да открие и нас. А щом вземе вашите неща, нищо няма да го спре да вземе и нашите.
Сери изгледа замислено Уърм. Слигите бяха много по-добре запознати със случващото се в горния свят, отколкото бе очаквал. И бяха прави за Скелин. Щом превземеше територията на Сери, той щеше да контролира и слигите.
— Скелин или аз. Не е кой знае какъв избор — каза Сери.
Уърм поклати глава и се намръщи.
— Той няма да ни остави на мира, както правиш ти. — Мъжът кимна към тунелите. — Той ще ги пожелае, защото иска онова, до което водят.
Гилдията. Сери потрепери. Дали това беше просто предположение на водача на слигите, или той бе наясно с плановете на Скелин? Крадецът отвори уста да го попита, но Уърм се обърна и впери поглед в него.
— Показах ти това, за да знаеш. Но не можеш да останеш — каза той. — Ще те изведем горе, на безопасно място, но това е всичко.