Мъглявината Андромеда
Шрифт:
— Ние търсехме именно вас. — Веда хвана физика за ръка. — Ето това е Дар Ветер.
Рен Боз почервеня, поради което станаха забележими луничките, обилно покриващи лицето и дори шията му.
— Забавих се горе. — Рен Боз посочи каменистия склон. — Там се намира древна гробница.
— В нея е погребан знаменит поет от много далечни времена — отбеляза Веда.
— Има изсечен надпис, ето го — физикът разгърна металическо листче, прокара по него къса линийка и на матовата повърхност излязоха четири реда сини знаци.
— О, това са европейски букви — писмени знаци, които са се употребявали преди въвеждането на световната линейна азбука! Те са с нелепа форма, наследена от пиктограмите [*34] на
— Тогава четете, Веда!
— Няколко минути тишина! — настойчиво поиска тя и всички послушно седнаха на камъните.
Веда Конг започна да чете:
Гаснат във времето, тънат в пространството кораби, мисли, събития разни… Вземам със себе си в сетното странствуване най-примамливата земна съблазън!…34
Пиктограми — последователни серии от символи.
— Това е великолепно. — Евда Нал се вдигна на колене. — Съвременният поет не би казал нещо по-ярко за мощта на времето. Иска ми се да зная коя от земните съблазни той е смятал за най-примамлива.
В далечината се показа лодка от прозрачна пластмаса с двама души.
— Ето Миико с Шерлис, един от тукашните механици. О, не — поправи се Веда, — това е самият Фрит Дон, ръководител на морска експедиция! Ветер, до довечера трябва да останете тримата, затова аз отвеждам Евда.
Жените изтичаха при леките вълни и дружно заплуваха към острова. Лодката се насочи към тях, но Веда замаха с ръка — отпрати я напред. Рен Боз неподвижен гледаше подир плуващите.
— Елате на себе си, Рен! Да се заловим за работа! — високо каза Мвен Мас и физикът се усмихна смутено и кротко.
Участъкът от плътен пясък между две редици камъни се превърна в научна аудитория. Въоръжил се с парче раковина, Рен Боз възбудено чертаеше и пишеше, изтриваше написаното и пак чертаеше. Мвен Мас изказваше съгласие или ободряваше физика с отривисти възклицания. Дар Ветер, опрял лакти върху коленете си, бършеше потта, избила на челото му от усилие да разбере говорещия. Най-после червенокосият физик млъкна и като дишаше тежко, седна на пясъка.
— Да, Рен Боз — проговори Ветер след продължително мълчание, — вие сте направили забележително откритие!
— Нима аз сам?… Преди повече от десет века великият математик Хайзенберг изтъкнал принципа на неопределеността — невъзможност точно да се определи мястото за дребните частици. В действителност невъзможността станала възможмост при разбирането на взаимните преходи, тоест при репагулярното изчисление. [*35] Приблизително по същото време учените открили мезонния пръстеновиден облак на атомното ядро и състоянието на преход между нуклеона [*36] в този пръстен, тоест дошли непосредствено до понятието антигравитация.
35
Репагулярно изчисление — изчисление в биполярната математика, което се занимава с решаване посоките в моментите на прехода (репагулюма) от едно състояние в друго, от един знак към друг (фантастично).
36
Нуклеон — централното «ядърце» във вътрешността на мезонния пръстен в ядрото на атома.
— Така да бъде! Не съм познавач на биполярната математика, [*37] а още по-малко на такъв неин раздел като репагулярното изчисление, изследването на преградите на прехода. Но това, което сте направили във функциите на антигравитационната сянка, е принципиално ново, макар и още слабо разбираемо за нас, обикновените хора. Обаче
— Какво, какво именно? — разтревожи се Мвен Мас.
37
Биполярна математика — математика, основана върху диалектическата логика с двустранен анализ и решаване.
— Как да се превърне това в опит? Струва ми се, че не разполагаме с възможност да създадем такова напрежение на електромагнитното поле.
— За да уравновесим гравитационното поле и получим състояние на преход? — запита Рен Боз.
— Именно. А тогава пространството отвъд пределите на системата ще остане както преди извън обсега на нашето въздействие.
— Това е така. Но, както винаги, в диалектиката изходът трябва да се търси в противоположното. Ако антигравитационната сянка се получи не дискретно, а векториално…
— Охо!… Но как?
Рен Боз бърже начерта три прави линии, тесен сектор и пресече всичко това с част от дъга с голям радиус.
— Това е известно още преди биполярната математика. Преди около хиляда години я наричали задача с четири измерения. Тогава още били разпространени представите за многомерност на пространството. Хората не знаели свойствата на сянката на притеглянето, опитвали са се да прокарват аналогии с магнитоелектрическите полета. Те мислели, че сингуларните точки [*38] означават или изчезване на материята, или превръщането й в нещо необяснимо. Как е било възможно да си представиш пространството с такова познаване на явленията? Но нали те, нашите прадеди са се досещали — виждате ли, те са разбрали, че ако разстоянието, да речем, от звездата А до центъра на Земята ето по тая линия ОА е двадесет квинтилиона километра, до същата звезда по вектора ОВ разстоянието е равно на нула… Практически не на нула, но на стремяща се към нея величина. И те са казвали, че времето се превръща в нула, ако скоростта на движението е равна на скоростта на светлината. Но нали кохлеарното изчисление [*39] също е открито съвсем неотдавна!
38
Сингуларни точки — критичните точки на прехода от количествени изменения към качествени.
39
Кохлеарно изчисление — раздел от биполярната математика, който се занимава с анализиране на спиралното постъпателно движение.
— Спиралното движение са познавали преди хиляди години — предпазливо се намеси Мвен Мас.
Рен Боз пренебрежително махна с ръка:
— Движението, а не законите му! И тъй, ако полето на притеглянето и електромагнитното поле са две страни на едно и също свойство на материята, ако пространството е функция на гравитацията, тогава функцията на електромагнитното поле е антипространството. Преходът между тях дава векториалната функция на сянката на нула-пространството, което е известно в обикновената реч като скорост на светлината. И аз смятам за възможно получаването на нула-пространство в която и да е посока. Мвен Мас иска към Епсилон от Тукан, а за мен е безразлично, само да се организира опитът. Само да се организира опитът! — повтори физикът и уморено отпусна късите си белезникави ресници.
— Но нали за опита ви са нужни не само външните централи и земната енергия, както говореше Мвен, а и някаква уредба? Едва ли тя е проста и бързо осъществима?
— В това отношение ни провървя. Може да се използува уредбата на Кор Юл в непосредствена близост до Тибетската обсерватория. Преди сто и седемдесет години там са се извършвали опити за изследване на пространството. Ще бъде необходимо да се направи малка реконструкция, а доброволци-помощници по всяко време мога да имам пет, десет, двадесет хиляди. Достатъчно е само да ги повикам, и те ще вземат отпуски.