Мъглявината Андромеда
Шрифт:
— Забелязах отверстия и ги залепих със своя пластир — каза биологът.
Ерг Ноор с безмълвна благодарност му стисна ръката над лакътя.
— Само че… — започна Лума — ще бъде по-добре час по-скоро да се отдалечим от повишената тежест… И в същото време опасно е не толкова ускорението при отлитането, колкото връщането към нормалната сила на тежестта.
— Разбирам: вие се страхувате, че пулсът още повече ще се забави. Но нали това не е махало, което ускорява своето люлеене при повишено привличане?
— Ритъмът на импулсите в организма се подчинява, общо взето, на същите закони. Ако ударите на сърцето се забавят например два пъти — двеста секунди, тогава снабдяването на мозъка с кръв ще стане недостатъчно и…
Ерг Ноор се замисли така, че забрави околните, но скоро се опомни и силно въздъхна.
Сътрудниците му търпеливо чакаха.
— Ако
— Да се насити кръвта с газ при по-голямо парциално налягане [*42] е чудесно… Разбира се, ние ще вземем мерки против тромбоза [*43] и тогава нека има един удар даже в двеста секунди! После ще се оправи…
Под черните мустаци на Еон се показаха едрите му бели зъби и неговото сурово лице стана младо и безгрижно весело.
— Низа ще остане в безсъзнание, ала жива — облекчено каза Лума. — Ще отидем да подготвяме камерата. Аз искам да използуваме голямата силиколова витрина, взета за Зирда. Там ще се побере едно плаващо кресло, което ще превърнем в креват за през време на отлитането. След като премахнем ускорението, ще я настаним окончателно.
42
Парциално налягане — налягане на газа в зависимост от неговата плътност.
43
Тромбоза — съсирване на кръвта с образуване на тромби — парчета, които запушват кръвоносните съдове.
— Щом се приготвите, съобщете в поста! Няма да се бавим повече ни минута. Стигат ни мракът и тежестта на черния свят!…
Хората забързаха към различните помещения на кораба, като всеки се бореше, както можеше, с гнета на черната планета.
Подобно на победна мелодия загърмяха сигналите за отлитане.
С още никога неизпитано чувство на облекчение хората потънаха в меките обятия на креслата. Но излитането от тежката планета е трудна и опасна работа. Ускорението за откъсване на кораба се намираше на границата на човешката издръжливост и една грешка на пилота можеше да доведе до обща гиел.
Ерг Ноор подкара звездолета по допирателната към хоризонта. Лостовете на хидравличните кресла се вдаваха все по-дълбоко под нарастващата тежест. Ей сега те ще стигнат до ограничителя и тогава под пресата на ускорението като върху наковалня ще се изпочупят крехките човешки кости. Ръцете на началника на експедицията, които лежеха върху бутоните на уредите, станаха толкова тежки, че не можеше да ги повдигне. Но силните пръсти работеха и «Тантра», като описваше гигантска полегата дъга, се извисяваше все повече от гъстия мрак, към прозрачната чернота на безкрая. Ерг Ноор не отделяше очи от червената ивица на хоризонталния изравнител — тя се люлееше в неустойчиво равновесие, с което показваше, че корабът е готов да премине от изкачване към спускане по дъгата на падането. Тежката планета още държеше «Тантра» в плен. Ерг Ноор реши да включи анамезонните мотори, способни да откъснат всеки звездолет от която и да е планета. Звънящата вибрация накара кораба да потрепери. Червената ивица се покачи на десет милиметра от линията на нулата. Още малко…
През перископа за оглеждане корпуса отгоре началникът на експедицията видя как «Тантра» се покри с тънък слой синкав пламък, който бавно се стичаше към кърмата на кораба. Атмосферата е пробита! В празното пространство по закона на свръхпроводимостта остатъчните електротокове струеха право по корпуса на кораба.
Звездите пак се заостриха като игли и освободилата се «Тантра» отлиташе все по-далеч от страшната планета. С всяка секунда намаляваше бремето на притеглянето. Тялото ставаше все по-леко и по-леко. Запя апаратът за изкуствена гравитация. Неговото обикновено земно напрежение изглеждаше малко неописуемо след безкрайните дни живот под пресата на черната планета. Хората скочиха от креслата. Ингрид, Лума и Еон затанцуваха. Но скоро настъпи неизбежната реакция и по-голямата част от екипажа потъна в сън. Бодърствуваха само Ерг Ноор, Пел Лин, Пур Хис и Лума Ласви. Трябваше да се изчисли временният
Лекарката следеше състоянието на Низа след излитането и възвръщането към нормалната за земния живот сила на тежестта. Скоро се удаде да успокои всички със съобщението, че паузите между ударите на пулса са равни на сто и десет секунди. При повишаването на кислородния режим това не беше гибел. Лума Ласви възнамеряваше да употреби тиратрон [*44] — електронен възбудител на дейността на сърцето и невросекреторни стимулатори [*45] .
44
Тиратрон — електронен уред («лампа»), който може да стимулира и поддържа нервните процеси в човешкия организъм, по-специално биенето на сърцето.
45
Невросекреторни стимулатори — лекарства, въздействуващи непосредствено върху определени нерви, добити от нервни отделяния на организма (органични вещества, фантастично).
Петдесет и пет часа стените на кораба стенеха поради вибрацията на анамезонните мотори, докато най-после броячите показаха скорост деветстотин и седемдесет милиона километра в час — близо до границата на безопасността. Разстоянието до желязната звезда за едно земно денонощие се увеличаваше с повече от двадесет милиарда километра. Трудно е да се предаде облекчението, което и тринадесетте пътешественици чувствуваха след тежките изпитания: мъртвата планета, загиналия «Алграб» и накрая ужасното черно слънце. Радостта от освобождението се оказа непълна: четиринадесетият член на екипажа — младата Низа Крит — неподвижно лежеше в полусън-полусмърт в изолационното отделение на болничната каюта…
Петте жени в кораба — Ингрид, Лума, вторият електронен инженер, геоложката и учителката по ритмична гимнастика Йоне Мар, която изпълняваше и задълженията на разпределител на храната, въздушен оператор и колектор на научните материали — се събраха като на древен погребален обред. Тялото на Низа, напълно освободено от дрехите, промито със специалните разтвори ТМ и АС, туриха върху дебел килим, ушит ръчно от много меки сюнгери от Средиземно море. Килима поставиха върху въздушен матрак и го затвориха заедно с тялото в кръгъл купол от възрозов силикол. Точен уред — термобарооксистат [*46] — можеше в продължение на години да поддържа нужната температура, налягане и режим на въздуха под дебелия калпак. Меки гумени възглавници задържаха Низа в едно положение, което лекарката Лума Ласви смяташе да изменя веднъж в месеца. Най-много трябваше да се опасява от рани, възможни при дълго лежане в абсолютна неподвижност. Ето защо Лума реши да установи надзор над тялото на девойката и се отказа от продължителен сън. Каталептическото състояние не минаваше. Единственото, което Лума Ласви сполучи да постигне, беше зачестяването на пулса до един удар в минута. Колкото и малко да беше това постижение, то даваше възможност да се отстрани вредното за белите дробове насищане с кислород.
46
Термобарооксистат — уред за извънредно точно регулиране температурата, налягането и наситеността на кислорода (фантастично).
Изтекоха четири месеца. Звездолетът се движеше по точно определения курс, в обход на района със свободни метеорити. Екипажът, измъчен от приключенията и непосилната работа, потъна в седеммесечен сън. Сега бодърствуваха не трима, а четирима души — към дежурните Ерг Ноор и Пур Хис се присъединиха лекарката Лума Ласви и биологът Еон Тал.
Началникът на експедицията, излязъл от най-трудното положение, в каквото някога са попадали земни звездолети, се чувствуваше самотен. За пръв път четирите години пътуване до родната планета му се сториха безкрайни. Той не се самозалъгваше — чак на Земята можеше да се надява, че неговата Низа ще бъде спасена.