Мисията на посланика
Шрифт:
Нощните смени в болниците бяха най-недолюбваните, затова тя ги поемаше при всеки удобен случай. Въпреки късните часове, винаги имаше много пациенти — някои от лечителите се шегуваха, че нощните пациенти са най-интересните. Вярно, че самата тя бе лекувала няколко наистина уникални наранявания в нощните си смени. Сония подозираше, че делата на повечето нощни посетители със сигурност щяха да скандализират по-голямата част от магьосниците от Гилдията и техните семейства.
Мислите й непрекъснато се връщаха към новините, които й бе съобщил Сери. Тя чувстваше необяснима вина за това,
Вместо това реши първо да се наспи, както й беше предложил Сери. И сега, след като бе напълно разбудена и сънят не й беше донесъл желаната увереност, тя реши да го обсъди с Ротан. Все пак той бе човекът, който я бе търсил и намерил тогава, когато самата тя бе отстъпничка, криеща се от Гилдията.
Когато стигна до вратата му, тя почука. Отвътре се чу познатият глас. Входът се отвори и Ротан се усмихна, щом я видя.
— Сония. Влез! — той отвори по-широко врата и я пусна. — Седни. Искаш ли рака?
Тя огледа гостната му и се обърна с лице към него.
— Снощи Сери дойде да ме види. Открил е нова отстъпничка в града. Жената напълно контролирала силата си. Аз не мога да се разправям с нея, разбира се, но… смяташ ли, че Гилдията отново ще обърка нещата?
Ротан я гледаше изненадано, после погледна над рамото й.
— Готов съм да заложа семейното богатство, че ще объркат нещата дори още повече — разнесе се познат глас.
Сония затаи дъх. Тя наложи равнодушно изражение на лицето си и се обърна към мъжа, който излизаше от някогашната й стая, стиснал в ръка една от многобройните книги, които Ротан съхраняваше там.
— Двамата с Регин обсъждахме някои проблеми с учениците — каза Ротан с нотка на извинение в гласа.
Сония погледна към Регин. „Проклет да е. Това означава, че веднага ще трябва да кажа всичко на Висшите магове. Да се надяваме, че те ще ми простят, че първо съм се обърнала за съвет към Ротан“.
— Нови проблеми? — попита го тя.
— О, винаги има някакви проблеми — отвърна Регин, свивайки рамене.
— Що се отнася до тази отстъпничка… Аз съм съгласен с Регин — додаде Ротан. — Макар да не съм чак толкова песимистично настроен. Върховният повелител Болкан и Разпоредителят Оусън ще проявят повече изтънченост в методите на търсене, но те нямат проницателността, опита и ресурсите, с които разполагаме двамата с теб.
Сония го погледна.
— Как мога да проследя отстъпничката, когато нямам право да се движа из града без разрешение?
Ротан се усмихна.
— Не искай разрешение.
— Но те ще разберат, че съм душила наоколо или че не съм докладвала на Висшите магове, или дори, че съм говорила с Крадец и това само ще докаже, че всички онези хора, които твърдят,
— Ако им доведеш отстъпничката, важните хора ще си затворят очите — каза Регин.
Тя скръсти ръце.
— Нямам намерение да рискувам работата на болниците само защото мога да направя нещо, което другите не могат.
— Лейди Винара и лечителите никога няма да позволят да затворят болниците — увери я Регин.
— Но могат да ми попречат да работя там — възрази Сония.
— Едва ли. Дори хулителите ти трябва да признаят, че това ще е чиста загуба на талант.
Тя го погледна за миг, след което извърна глава. Той се държеше твърде любезно, което подпали подозрения. Дали не се опитваше да я накара да се впусне в тайно преследване на отстъпничката, само за дая издаде по-късно? „Но с това няма да спечели нищо, освен жалкото удоволствие да наблюдава падението ми“.
— Когато дойде моментът да обясним какво сме правили, аз ще им кажа, че съм те съветвал и съм ти помагал — каза Ротан и погледна към Регин. — Убеден съм, че лорд Регин с удоволствие ще постъпи по същия начин.
— Разбира се. Ако желаете ще го направя писмено и ще се подпиша — в гласа на Регин се долавяше лек сарказъм. „Той знае, че аз все още не му вярвам“, помисли си тя и неочаквано изпита лека вина. При съвместната им работа, той не бе показал нито капчица непочтеност или опити за манипулация.
— Хората ще продължат да ти налагат ограничения, докато им позволяваш да го правят — каза й Ротан. — Досега не си им дала никакъв повод да не ти вярват. Това е, това е…
— Абсурдно — завърши Регин. — Не виждам Калън да иска позволение да обикаля града, нито пък вие изпращате лакеите си да следят всяка негова стъпка.
— Защото нямам лакеи — отвърна Сония. — Нито разполагам с време, за го правя сама.
— А ако имахте, щяхте ли да го направите? — попита Регин.
Тя го погледна с присвити очи.
— Вероятно.
Той повдигна вежди.
— Смятате ли го за опасен?
— Не — тя се намръщи и погледна през прозореца. — Не опасен. Но един ден неговата… неговата усърдност може да нанесе повече вреди от ползите.
— Както сега, например — каза Ротан. — Той те е усмирил и ограничил до такава степен, че да не можеш да вършиш онова, в което си най-добра — да намериш тази отстъпничка и да я изправиш пред Гилдията.
Сония гледаше през прозореца. Пред очите й се издигаше Университетът, а зад него се простираше градът, в който се намираше жената, използваща магия — най-вероятно за да убива.
— Нима да е като преди. Сери каза, че тя е възрастна, значи години наред е практикувала магията. Освен това той подозира, че тя е Ловецът на Крадци.
— В такъв случай трябва да я намерим още по-бързо — каза Регин. — Преди да се е прехвърлила от убийствата на престъпници към всеки, който й се изпречи на пътя.
Сония се сети за семейството на Сери и потрепери. „Може вече да го е направила“. Тя се извърна от прозореца и погледна към Регин и Ротан.
— Но ако открито се противопоставя на ограниченията ми, ще привлека вниманието и неодобрението на всички, преди да съм я намерила.