Мусон
Шрифт:
— Значи сте лекувал неверниците, пленени от Ал Ауф, също както и правоверните?
— Разбира се. Такава е волята на Аллах Всемилостивия.
— Грижил ли сте се за моя брат? Дадохте ли му утеха?
— Вашият брат е много мило момче. Направих за него, каквото можах — отвърна Бен Абрам. — Но Аллах вижда, че не бе всичко, което бих желал да сторя.
Том се поколеба, преди да наруши заповедта на баща си, но накрая взе решение:
— С това сте спечелил свободата си. Ще ви изпратя в Занзибар заедно с децата и жените. — Обърна се към
Взел на борда човешкия си товар, „Йомен“ вдигна платна рано на другата сутрин и под погледа на застаналия на брега Том, бавно се изгуби зад източния хоризонт. Знаеше, че прогнозата на Андерсън за двумесечно плаване е твърде оптимистична.
— Колкото повече се забави, толкова повече време ще има татко да укрепне — прошепна Том, сви далекогледа и извика лодка.
65.
Щом влезе в кърмовата каюта, разбра, че за последните няколко часа, състоянието на баща му се е влошило.
Миришеше на болест, а Хал, цял зачервен, не можеше да си намери място. Отново бе изпаднал в делириум.
— По цялото ми тяло пълзят плъхове… Черни… космати… — Прекъсна думите си с писък. Заудря нещо, което Том не можеше да види. Силно уплашен, той прати лодка да доведе доктор Рейнолдс.
Надвеси се над Хал и докосна лицето му. То беше толкова горещо, че Том рязко дръпна ръка. Аболи донесе съд със студена вода и двамата дръпнаха завивките от изпосталялото, пламнало в огъня на треската тяло. Щом откриха чуканчетата, каютата се изпълни с воня от гниене, от която на Том му се повдигна.
— Кажете на доктора да бърза! — изрева той и чу как повтарят командата му към приближаващата лодка. Двамата с Аболи измиха трескавото тяло и го завиха с мокри чаршафи с надежда да свалят температурата. Том видя с облекчение забързалия по стълбата доктор Рейнолдс. Той свали превръзките и вонята в каютата се засили.
Том стоеше зад доктора и надничаше ужасен към чуканчетата, останали от краката на баща му. Те бяха пурпурно червени и подути, а шевовете почти не се виждаха, врязани в подпухналата плът.
— Ах! — възкликна Рейнолдс и се надвеси да помирише раните с вида на познавач, поднесъл към носа си скъп сорт вино. — Узрели са много добре. Сега вече мога да махна конците.
Нави ръкави и поиска нощното гърне.
— Дръж го отдолу под чуканчето — нареди той на Том. — Натискай го! — каза докторът на Аболи, който се надвеси над Хал и внимателно притисна раменете му с огромните си ръчища.
Рейнолдс хвана здраво един виснал през цепката на раната конец и силно го дръпна. Хал се сгърчи и изкрещя, а на челото му изби пот. Черният конец се откъсна и изхлузи през раната, последван от струйка жълто-зелена гной, която закапа гъста като сметана в подложеното цукало. Хал припадна и се отпусна възнак.
Рейнолдс взе гърнето от Том и
— Чудесно! Напълно доброкачествено. Няма и помен от газова гангрена.
Том клечеше отстрани, а докторът измъкваше един по един конците от възпалената, подута плът. Всеки конец завършваше с мъничко жълтеникаво парченце — мъртва останка от кръвоносен съд, хваната във възела. Докторът ги пускаше в гърнето. Когато свърши, направи нови превръзки с чист памучен плат.
— Не трябваше ли първо да измием краката? — попита Том неуверено.
Рейнолдс поклати решително глава.
— Нека си заздравеят с гнойта! По-безопасно е да оставим природата сама да си свърши работата, без да й се месим — каза той сурово. — Шансовете на баща ти да се оправи са вече много по-големи и след още няколко дни ще мога да махна конците от шевовете.
Баща му прекара нощта много по-леко, а на сутринта треската и възпалението на раните бяха намалели значително.
След три дни Рейнолдс махна останалите конци. Преряза шевовете с ножици, а после с пинсети от слонова кост измъкна едно по едно всички парченца конец от изтормозената плът.
След още няколко дни, Хал беше вече в състояние да сяда, подпрян с възглавници, и внимателно да изслушва докладите на Том.
— Изпратих пленената джонка на юг към Глориета, да доведе „Агнето“. Ще се върнат не по-рано от две седмици — каза му Том.
— Ще се чувствам по-спокоен, когато отново поставим скъпия му товар под защитата на оръдията си — отвърна Хал. — Сега е много уязвим, легнал там без охрана.
Сметките на Том се оказаха верни и точно след четиринадесет дни малката джонка и достолепното „Агне“ навлязоха в протока през рифа, за да пуснат отново котва в лагуната на Flor de la Mar.
66.
Том нареди да доведат Мустафа, капитана на джонката и уплашения му екипаж от килиите в крепостта, където бяха затворени след пленяването им от „Минотавър“. Когато ги строиха на пясъчната ивица, всички се тръшнаха на колене, напълно убедени, че сетният им час е дошъл.
— Не смятам да ви обвинявам в пиратство — успокои ги Том.
— Аллах вижда, че казвате самата истина, възвишени — пламенно се съгласи Мустафа и удари чело в земята. Когато вдигна глава, то бе покрито с бял пясък като захаросана поничка.
— Освобождавам ви — увери го Том, — но при едно условие. Трябва да откарате до Занзибар едни пътници. Главният сред тях е, както и Вие, честен човек и син на Пророка. С него ще пътуват също жените и децата, които заварихме при Ал Ауф.
— Нека Аллах Ви благослови, о премъдри и всемилостиви! — Мустафа стори нов поклон, а към брадата му се стекоха радостни сълзи.
— Все пак — прекъсна Том благодарствените излияния, — за мене не остава и капка съмнение, че бяхте дошли тук, за да търгувате с Ал Ауф при пълното съзнание, че неговите стоки са пиратска плячка и че върху им тежи невинната кръв на избитите от него моряци.