Мусон
Шрифт:
Везирът стана, но Том мина покрай него към отсрещната врата.
— Не можете да влизате там! — извика уплашен везирът, но Том не му обърна внимание.
— Стража! — развика се султанският чиновник. — Спрете този човек!
Един едър мъж в дълга роба и полуброня изникна пред вратата. Ръката му бе на ефеса на прибран в ножница ятаган. Том пристъпи към него и хвана китката на ръката с ятагана. Мъжът направи опит да го изтегли, но Том стисна ръката с такава ярост, че лицето му се изкриви от болка. Надникнал през рамото на пазача, Том каза:
— Приемете
Султанът примига насреща му и се поизправи. Облечен бе в жакет от тежък брокат над пурпурни шалвари с пояс от златен филигран. Тюрбанът беше в тон с шалварите, а брадата на султана беше гъста и рунтава. Той неспокойно я подръпна. Не бе очаквал, тоя варварин да му цитира свещените думи от Корана.
Везирът бе изтичал след Том и сега се изправи между двамата.
— Простете ми, господарю, опитах се да го спра. Това е презреният и недостоен неверник, за когото Ви докладвах. Сега ще извикам стражата да го изхвърли!
— Нека остане! — отвърна султанът. — Да чуем, какво има да каже!
Том пусна китката на пазача и го блъсна настрана.
— Презреният и недостоен неверник благодари на могъщия султан Али Мухамад и смирено му поднася своята почит.
Думите до такава степен не съответстваха на поведението му, че султанът се усмихна.
— Какво имаш да ми кажеш за съчувствието? — попита той.
— Търся едно дете, мой собствен брат. Изчезна преди две години. Имам сериозни основания да смятам, че е в плен на оманците.
Лицето на султана се вкамени.
— Моят брат е поданик на Негово Величество Крал Уилям Трети. Между нашия крал и вашия халиф има договор, който забранява поробването на техни поданици.
— Знам кой си. — Султанът вдигна ръка. — Английският консул ме предупреди за тебе. Освен това, консулът вече направи запитване за детето. Въпросът се проучва. Нищо повече не мога да ти кажа, преди да е пристигнал отговор от двора на халифа в Мускат.
— Повече от година е изми… — започна ядосано Том, но султанът отново го спря.
— Би трябвало да разбираш, колко е глупаво да предизвикваш неодобрението на халифа с подобна неуместна настойчивост по толкова незначителен повод.
— Поводът не е незначителен — възрази Том. — Семейството ми е благородническо и много влиятелно.
— За халифа въпросът е незначителен. Все пак, Негово Величество е изключително състрадателен човек. Можем да сме уверени, че той ще ни съобщи каквото му е известно за момчето. Ще отговори на запитването, когато има какво да каже. А дотогава, ще трябва да се уповаваме на милостта му.
— Колко време? — попита Том. — Колко дълго трябва да се уповаваме?
— Колкото е необходимо! — Султанът даде знак, че аудиенцията е приключила. — Ако още един път нахлуеш при мен като
След като Том бе изведен, султанът извика везира, който се просна ничком пред него.
— Простете ми, всемогъщи господарю! Опитах се да го спра, тоя луд франк…
Султанът го накара да млъкне и каза:
— Прати да съобщят на английския консул, че искам незабавно да говоря с него.
110.
— Вчера Гай ходи в крепостта по покана на султана — каза Сара. — Върна се побеснял. Преби до безсъзнание един от конярите и се развика на Керълайн и мен.
— Не те е ударил, нали? — попита Том. — Кълна се, че ако те докосне, ще го направя на пихтия.
— Опита само един път — засмя се Сара и така тръсна коси, че те се развяха под порива на мусона. — Съмнявам се, че ще опита пак. Счупих една от скъпоценните китайски вази в главата му. Не изтече кой знае колко кръв, но той се държа така, сякаш умира. Стига за него! Бях започнала да ти разправям…
— На бизана! — прекъсна я Том и тя скочи към бизанфала на малката фелука 85 . Научила бе бързо наименованията на отделните фалове и платна и вече работеше сръчно с тях. Том нае малката платноходка за няколко рупии и сега бяха взели курс към южния край на острова. След като смениха галса, Сара отново седна до него.
— Като обърна цялата къща с краката нагоре, Гай се затвори в кабинета си и остана там цял следобед. На вечеря не пророни и дума, но изпи две бутилки порто и една мадейра, така че двама слуги трябваше да ни помогнат, на мен и Керълайн да го отнесем до леглото.
85
Фелука — вид едномачтова платноходка.
— Значи брат ми се е пропил?
— Не, беше необичайно. За пръв път го видях да се напива до безсъзнание. Изглежда, че влияеш особено на хората. — Тази двусмислица бе казана така непринудено, че Том не знаеше как да я възприеме. Сара безгрижно продължи: — След като го завлякохме в леглото и Керълайн се настани до него, аз слязох в кабинета и намерих куп писма от същия ден. Преписах онези от тях, които представляват интерес.
Сара измъкна от джоба на полата си няколко сгънати листа.
— Това тук е до лорд Чайлдс, а това — до брат ти Уилям. — Тя му подаде писмата и страниците прошумоляха в ръката й.
— Хвани руля — каза той и Сара се настани на кърмата, вдигнала поли до коленете, за да усети полъха на вятъра и допира на слънчевите лъчи. Том отлепи, с известно усилие, поглед от дългите силни крайници и насочи вниманието си към писмата. Леко се смръщи, когато зачете първото и лицето му постепенно се изкриви в гневна гримаса.
— Коварно копеле! — възкликна той и веднага се разкая: — Прости ми! Не исках да казвам грубости.