Мусон
Шрифт:
Точността на това оръжие с нарезна цев бе смайваща. Том можеше да удари кокосов орех без пропуск от сто и петдесет крачки. Сара беше достатъчно висока и силна, за да прикладва към рамо тежкия мускет и още един път показа, че притежава точното око и вярна ръка на роден стрелец. След един час упражнения вече печелеше наградата си почти с всеки изстрел.
— Мисля, че следващото нещо, на което трябва да те науча е фехтовката — отбеляза Том, докато се излежаваха на рогозката, с която бяха
— В това отношение вече си свършил добра работа. — Тя се усмихна дяволито и посегна надолу по тялото му. — Ето я моята вярна сабя.
После обсъждаха сериозно плановете си за времето, когато Том ще успее да измъкне Дориан.
— Ще се върна за теб — й каза той. — Ще те отведа далеч от Занзибар и Гай.
— Да — кимна тя, сякаш никога не е имало друга възможност. — И тогава ще се приберем заедно в Англия, нали Том? — Тя забеляза промененото му лице. — Какво има, любими? — попита го разтревожена.
— Аз никога няма да се върна в Англия — тихо отвърна той.
Тя скочи на крака и го погледна смаяна.
— Как така, никога няма да се върнеш?
— Чуй ме, Сара! — Той седна и я хвана за двете ръце. — Преди да напусна Англия, там стана нещо ужасно. Нещо, което не съм искал да стане.
— Кажи ми го! — примоли се тя. — Всичко, което те засяга, засяга и мен.
И той й разказа за Уилям. Започна още от детството, когато тиранията на по-големия бе ставала все по-силна и по-силна. Спомена за неизброимите прояви на безсърдечна жестокост.
— Мисля, че единственият период, когато Дориан, Гай и аз се чувствахме добре, беше когато го нямаше. Когато беше в университета.
Изражението й изразяваше съчувствие.
— И на мен не ми хареса, когато го видях в Хай Уийлд — съгласи се Сара. — Заприлича ми на змия. Студена и отровна.
Том кимна.
— Докато плавахме на „Серафим“ бях забравил колко отмъстителен може да бъде. Но когато докарахме татко в Хай Уийлд, след Flor de la Mar, всичко се върна на мястото си.
Разказа й, как се бе държал Уилям, докато баща им умираше и как бе престъпил клетвата си, да помогне за спасяването на Дориан, след смъртта на Хал.
— Сбихме се — каза Том. — И по-рано сме се били и то не един път, но никога, както тогава. — Том замълча и болката от спомена беше толкова очевидна, че Сара понечи да го приласкае и да го спре. — Не, Сара, трябва да ти разкажа всичко. Трябва да ме изслушаш, за да разбереш как се случи. — Като ту спираше, ту изливаше неспирни потоци думи, той разказа за битката през оная последна вечер в Хай Уийлд. — Попита ме, как съм си счупил носа и аз тогава не можах да ти обясня. — Той докосна носа си. — Били го направи.
Описа боя с прости
— Най-накрая, нямах сили да го убия, макар да го бе стократно заслужил. Трогна ме Елис с детенцето на ръце. Тя молеше за пощада и аз не можах да го убия. Прибрах си сабята и се махнах, като смятах, че това е краят на всичко. Но трябваше да познавам по-добре брат си.
— Още ли има? — попита тя, с тих и уплашен глас. — Не знам дали ще издържа още.
— Трябва да ти кажа всичко, а ти трябва да ме изслушаш.
Най-накрая стигна до фаталния сблъсък на кея под Тауър. Описа й сражението с бандата наети главорези. Гласът му ставаше все по-тих и по-тих, все по-често спираше, за да намери точните думи.
— Аз все още не знаех, че е Били. Беше тъмно. Носеше широкопола шапка и лицето беше скрито. Помислих го за лодкар и затичах насреща му, за да го наема. Останах като ударен от гръм, когато насочи в гърдите ми пистолет. Стреля и куршумът ме удари ето тук. — Вдигна ризата и показа продълговатия розов белег под мишницата си.
Тя го разгледа, а после прокара пръсти по кожата. Беше го виждала и преди, но когато питаше от какво е, той се измъкваше с уклончиви думи. Сега разбираше защо.
— Той е можел да те убие — ахна тя уплашена.
— Да. Всъщност си помислих, че го е сторил. Но за късмет, куршумът удари ребро и се отплесна. Паднах на земята, а Били стоеше над мене и се готвеше да стреля пак. Този път щеше да сложи край на всичко. Стисках сабята в ръка. Бях уплашен до смърт. Хвърлих я с всичка сила и тя прониза гърдите му. Удари го в сърцето.
— Боже милостиви! — Сара се вторачи в него. — Убил си собствения си брат!
— Дори и тогава не знаех, че е Били. Не знаех до момента, в който махнах шапката и видях лицето му.
И двамата замълчаха.
Сара беше потресена. После се окопити.
— Той е искал да те убие — твърдо каза тя. — Трябвало е да го направиш, Том! За да спасиш живота си. — Като видя неутешимата болка в очите, тя хвана с две ръце главата му и я притисна към гърдите си. Започна нежно да го милва. — Не си виновен! Трябвало е да го сториш!
— Хиляди пъти съм си го повтарял. Но той ми беше брат.
— Бог е справедлив! Сигурна съм, че ще ти прости, любими! Трябва да забравиш!
Том вдигна глава и тя разбра, че нищо на този свят не може да уталожи болката му. Щеше да го измъчва докато диша. Целуна го.
— Всичко това не променя нещата между нас, Том. Аз съм ти жена завинаги. Като не можем да се върнем в Англия, така да бъде! Аз ще те последвам и накрай света. Нищо друго, освен нас двамата и любовта ни, няма значение.