Мусон

Смит Уилбур

Стовариха бивните на брега и ги претеглиха. После започнаха да пазарят цената с Фунди.

— Не искам да развалям търговията, като им надплатя — обясни Том на Сара. — Но и не искам да я ликвидирам, преди да е започнала, като ги ударя в цената.

В края на краищата, канутата бяха натоварени с венециански стъклени мъниста, топове плат, сандъци с огледалца и стоманени брадви, и гребците поеха обратния път към дома. Малката флотилия се понесе срещу течението, под напора на хора така изпълнени от щастие, задето са се измъкнали невредими, че гребяха като луди, надавайки истерични викове на благодарност

към племенните си божества и своите предци. Флотилията се скри зад завоя.

— Ще дойдат пак следващия сезон — пророкува Аболи. — Бонгола ще има грижата за това.

Фунди и трима от по куражлиите лоци, които бяха останали с него, приеха да се грижат за сградите и градините по време на дъждовния сезон, като ги пазят от набезите на диви животни. Всички останали натовариха новопристигналите бивни на „Кентавър“ и сами се преселиха в него. Под разразилите се с пълна сила дъждове, корабът се остави на мусона и течението на придошлата вода и пое надолу към Океана на Индиите.

— Курсът край Мадагаскар към Добра Надежда е изток-югоизток. Отбележете го на траверсната дъска, мастър Тайлър, ако обичате! — заповяда Том.

— Изток-югоизток, капитане!

— Пълен напред, мастър Тайлър! — каза Том и хванал Сара за ръка, тръгна към носа. Застанаха там двамата, загледани в летящите риби, които изскачаха над повърхността в Мозамбикския проток, блясваха като хвърлена нова сребърна монета и пак се врязваха във водата.

— Ако успея да намеря свещеник на Добра Надежда, ще се омъжиш ли за мен, Сара Бийти? — попита Том.

— С положителност, Томас Кортни! — Тя се засмя и го прегърна по-силно. — Хич не се съмнявай!

137.

Малкият „Кентавър“ хвърли котва в Тейбълбей в една слънчева утрин, когато югоизточният вятър изрязваше бели къдри по гребените на вълните. Слязоха на брега в подножието на извисената планина, чието плоско било бе застлано с прочутата покривка — постоянно висящ бял облак.

Селището се бе разраснало от последния път, когато го видяха. Предписанията на холандската Източноиндийска компания, забраняващи придобиването на земя или постоянно местожителство от чужденци, бяха точно толкова драконовски, колкото и на английския еквивалент. Том обаче скоро откри, че няколко златни гулдена, пуснати в подходяща ръка, много помагат за преодоляване на разните законови измишльотини. След като платиха съответните такси, приемът, който им бе оказан от гражданите беше най-сърдечен, особено с оглед на факта, че „Кентавър“ беше добре натоварен и холандските търговци надушваха вече печалбата.

Възнамеряваха да останат в залива, докато спрат дъждовете над Брега на треската. Понеже каютата им на „Кентавър“ беше много малка, а непрестанното клатушкане на кораба създаваше известни неудобства, Том нае една къщичка на брега, недалеч от градините на Компанията, поддържана от освободена малайска робиня, която се оказа прекрасна готвачка и домакиня.

През първите седмици, Том обикаляше наредените край брега магазини и със задоволство установи, не търсенето на слонова кост е голямо. Сключи няколко добри сделки. Екипажът получи първата си заплата и дял от печалбата, откак бяха напуснали Англия. През следващите няколко месеца, повечето от тях профукаха всичко по кръчми

и бардаци, но Нед Тайлър и доктор Рейнолдс си купиха малки участъци земя в долината, под отдалечения край на планината.

Том и Аболи дадоха почти целите си дялове за закупуване на вещи и продукти необходими за още един сезон на брега, както и за търговски стоки, предлагани по складовете на колонията.

Том даде на Сара петдесет лири за собствени разходи, с които тя си купи малък клавесин и бебешка люлка на дървени обръчи, която нашари с цветя и образи на херувими.

Целият екипаж се събра в малка черква за венчавката на Том и Сара, а после ги понесе на рамене с викове и песни чак до квартирата им.

В една от крайбрежните кръчми, Аболи откри спаружен от слънцето дребен холандец на име Андриес ван Хутен, докаран от родината си в качеството на златотърсач, за нуждите на холандската Източноиндийска компания.

— Обиколил съм планините чак до Стеленбош — съобщи той на Аболи, след като без всякакво усилие изля в гърлото си трета халба ейл, докато адамовата му ябълка подскачаше. — Няма никакво злато в тая проклета колония, но усещам мириса му на север. — Той подуши въздуха. — Само да можех да намеря кораб, да ме откара нагоре по крайбрежието. — Хвърли изпълнен с надежда поглед към Аболи. — Нямам обаче пукнат гулден, да си платя пътя.

Аболи го заведе при Том и след това водеха разговори всяка вечер. Накрая Том прие да закупи всички необходими на Ван Хутен инструменти и да го вземе във форт Провидънс, когато вдигнат платна.

Приятните дни в Добра Надежда отлетяха бързо и скоро те отново товареха „Кентавър“, като полагаха особени грижи за клавесина на Сара и люлката. Когато се смениха сезоните, а дъбовете по улиците на града загубиха листата си, те вдигнаха котва и поеха на север покрай Кейп Пойнт, за да навлязат отново в Мозамбикския проток.

Открили устието на Лунга и поели трудния път срещу течението, те забелязаха различни парчетии виснали по клоните на крайбрежните дървета, по които разбраха до къде е стигнало речното равнище през дъждовния сезон. Когато стигнаха хълмистите райони, гората се бе раззеленила и напъпила от нов живот.

Оправдал доверието, което му бе оказано, Фунди ги посрещна на брега и гордо показа на Том, колко добре се бе справил със задачата си, по време на тяхното отсъствие. Захванаха се с припокриване на колибите и укрепване на слабите места в палисадата. Сара сложи клавесина си в предната стая и всяка вечер развличаше Том с музика и пеене.

Люлката постави до леглото им в задната стая. Първата вечер, когато седна, за да свали ботушите си, Том й хвърли лукав поглед и заяви:

— Това следва да се приеме като предизвикателство, мистрес Кортни. Дали да не видим, какво можем да направим за напълването й?

Нямаха много време за работа по въпроса, защото след няколко седмици Том се приготви да поведе първата експедиция нагоре по реката.

Ван Хутен беше в първата лодка, седнал на сандъка с химикалите си, приготвил корито за промиване на златен пясък. Проверяваше всеки пясъчен нанос, покрай който минаваха. Когато другите тръгваха да преследват слонските стада, Ван Хутен не отиваше с тях, а поемаше с двамата си помощници лоци към хълмове и потоци в търсене на скъпоценния метал.