Мусон
Шрифт:
На три дни път от форта, експедицията спря за нощувка при устието на вливаща се по-малка река. Докато другите събираха дърва за огън и трупаха преграда от бодливи клони за защита срещу нощните хищници, Фунди и Аболи разузнаха бреговете на рекичката. Едва бяха поели от лагера и Фунди се появи тичешком между дърветата. Очите му се въртяха бясно от възбуда, докато изливаше поток неразгадаеми думи. Когато свърши, Том бе разбрал само няколко от тях. Трябваше да изчака завръщането на Аболи, за да добие ясна представа за събитията.
— Пресни следи — съобщи той. — От вчера. Голямо стадо, може би стотина животни
— Трябва да ги последваме незабавно!
Том бе повече възбуден и от дребничкия ловец, но Аболи посочи слънцето.
— Ще се стъмни преди да сме изминали и миля. Ще тръгнем на зазоряване. Такова стадо се проследява лесно. Движат се бавно, като същевременно се хранят и оставят цяла просека по пътя си.
Преди да се смрачи напълно, Том бе изработил план за експедицията. Четирима души щяха да използват мускети: той самият, Аболи, Алф Уилсън и Люк Джарвис. Към всеки ловец се прикрепяха по двама души, които да носят допълнителните мускети, да презареждат и да подават готовото оръжие след всеки изстрел. Том лично провери пушките. Бяха мускетите с нарезни цеви, купени от него в Лондон. Увери се, че има резервни кремъци, че барутниците са пълни, а торбичките за олово здраво натъпкани с куршуми десетки. Това бяха обработени с антимон по-твърди топчета, десет броя от които тежаха един фунт. Докато той се занимаваше с оръжието, Аболи напълни меховете с вода и взе месо и сухари за тридневно пътешествие.
Въпреки изнурителния ден, протекъл в гребане и мъкнене на лодките през плитчини, никой от групата не можеше да заспи от превъзбуда. Останаха до късно край огъня, заслушани в непривичните звуци на африканската нощ: свиркане и бухане на грабливи птици, идиотски кикот на хиени и гръмовни ревове на стадо лъвове, тръгнало на лов из близките хълмове.
За краткото време на престоя си при тях, Фунди нееднократно бе описвал как се убиват могъщите сиви животни, но Том накара дребосъка да повтори разказа си. Аболи превеждаше там, където Том не разбираше, но и собствените му познания по езика на лоци непрекъснато се увеличаваха и той схващаше по-голямата част от разказа на Фунди.
Ловецът обясняваше, че слонът има много слабо зрение, но пък обонянието му позволява да надуши ловец от миля и повече, ако е застанал по вятъра.
— Той може да вдиша миризмата ти от въздуха, да я задържи в кухините на главата си дълго време, докато стигне другите от стадото и я издиша през хобота си в устите им.
— В устите? — попита Том. — Не в ноздрите?
— Нзоу усеща миризмата с горната устна — отвърна Фунди. Използваното наименование означаваше мъдър старец, а не животно и той го произнесе с уважение и любов, каквито трябва да изпитва истинският ловец към своята плячка. — Там има розови пъпки, подобни на цветчета. С тях вкусва въздуха.
С помощта на пръчка Фунди нарисува на пясъка очертанията на слон и проточили шии, всички видяха, къде трябва да се забие стрелата, за да падне такъв гигант.
— Ето тук! — Фунди посочи една точка зад рамото. — И много да се внимава, да не се удари костта на крака. Тя е като дънер. — И много дълбоко. Острието трябва да влезе много навътре, защото сърцето и белите дробове са зад ей толкова дебела кожа. — Ловецът показа дължината на палеца си. — Както и зад мускули и ребра. — Този път разтвори ръце. — Чак дотам
Когато Фунди млъкна, Том го подкани да продължи, но ловецът се изправи с достойнство.
— Утрешният ден ще бъде дълъг и труден. Време е за почивка. Ще ви науча на още неща, когато стъпим на дирята.
Том лежа с кипнала от нетърпение кръв, докато луната почти завърши пътешествието си по звездния небосклон. Затвореше ли очи, в съзнанието му веднага изникваше образът на плячката. Никога не беше виждал жив слон, но в спомените му оживяваха стотици чифта бивни от островните пазари, както и могъщите зъби, купени от баща му в Занзибар и откарани в библиотеката на Хай Уийлд.
— И аз ще убия такова животно — зарече се Том и малко преди разсъмване, потъна в такъв здрав сън, че Аболи трябваше яко да го разтърси за да го събуди.
Като оставил двама души за охрана на лодките, Том поведе колоната по широката следа на стадото в ранния хлад на зората.
Както бе казал Аболи, следата се виждаше съвсем ясно и те напредваха бързо. Когато стана по-светло, ускориха още повече крачка, оставяйки зад себе си повалени дървета с опасани горни клонки и оглозгана кора. Огромни купчини жълти изпражнения украсяваха следата и стада маймуни, заедно с цели ята подобни на яребици птици, ги атакуваха, в търсене на несмлени плодове и семена.
— Виж тук! — извика Аболи, като посочи една купчина. — Това е от много стар мъжкар, който може да има огромни бивни. Те не престават да растат до самата смърт на животното.
— Как им различаваш лайната? — пожела да научи Том.
— Старецът не смила храната си както трябва. — Аболи бутна купчината с палеца на крака си. — Виж, цели клонки и листа, а тези палмови плодове са смлени само наполовина.
В късния предобед стигнаха място, където стадото бе оставило реката и бе завило на запад към планините. Тръгнаха през местност, покрита със ситна като талк прах. Върху отпечатаните в нея слонски ходила ясно се открояваха всички гънки и белези.
— Ето! — викна отново Аболи, като посочи една броеница отпечатъци. — Това са стъпките на стареца. Виж големината на отпечатъците. Предните крака са кръгли, а задните овални. — Аболи постави ръката си в следата, използвайки за мярка дължината й от върха на пръстите до лакътя. — Този размер означава, че животното е огромно. Виж как са износени стъпалата му. Много е стар. Ако бивните не са изхабени или счупени, той ще си заслужи всички главоболия по преследването.
Прекосиха първата хълмиста верига и в тучната долина отвъд Фунди и Аболи разбраха от оставените следи, че стадото се е хранило и прекарало предната нощ тук.
— Скъсили сме много разстоянието — възкликна радостно Фунди. — Не са далече. — Само че, в течение на деня, Том трябваше да се убеди, че представите на черния дребосък за време се различават съществено от неговите. Започна да се смрачава, а те продължаваха да следват дирята и Фунди не спираше да ги убеждава, че са съвсем близо.
Всички бели в групата бяха на прага на изтощението, защото не е работа за моряци да ходят дълго пеша. Едва успяха да хапнат насила по някой къс сушено месо и парче сухар, да пийнат една-две глътки вода от меховете, преди да се тръшнат като убити и да потънат в дълбок сън.